Когато през 1933 година Хитлер идва на власт в Германия, радиото е основната медия. Тогава обаче радиоприемниците все още са твърде скъпи – един такъв апарат е струвал повече от средната месечна заплата по онова време. Нацистите обаче бързо разбират какви огромни възможности за въздействие дава радиото, ако е в техни ръце. И веднага се възползват от тях, за да агитират в своя полза близо 70 милиона германци.

След като Хитлер взема властта, министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс принуждава производители като „Телефункен“, „Льове“ или „Блаупункт“ да пуснат на пазара евтини апарати – тъй наречените „народни радиоприемници“.

"Народен радиоприемник"

Първият такъв модел носи търговското наименование VE 301 (от немски Volksempfänger – „народен радиоприемник“ и датата, на която Хитлер поема властта - 30.01.). А определената от правителството цена от 76 райхсмарки (днес малко под 400 евро) прави апарата по джоба на повечето германски домакинства. През 1938 г. е пуснат в продажба и "Германският малък приемник" DKE 38, наречен още "Goebbelsschnauze" („Дрънкалото на Гьобелс“). 

"Народният радиоприемник" е представен на голямото германско изложение за потребителска електроника в Берлин на 18 август 1933 година и още в рамките на панаира са продадени първите 100 хиляди бройки от него. Успехът е огромен: ако през 1932 година едва четири милиона германци са можели да слушат радио, през 1939 година броят им е вече три пъти по-голям. Това означава и повече приходи за режима от таксите за радио: до 1943 година, когато е регистриран пик, около 16 милиона домакинства плащат редовно месечната си такса за радио от 2 райхмарки. Лъвският пай от тези приходи отиват за министерството на пропагандата на Гьобелс, което по този начин се самофинансира.

Радиото излъчва основно пропаганда

Влиянието над населението обаче може да е успешно само ако нацисткият режим  определя съдържанието на програмата. И, както във всяка диктатура, нацистите установяват пълен контрол над програмите - чак до най-малкия детайл.

Радиостанциите, които първоначално все още са независими, скоро са поставени под шапката на държавната радиокомпания „Райхсрундфункгезелшафт“ и са политически подчинени. Всички директори, с изключение само на един, са заменени с лица, близки до режима. Още през март 1933 г. Гьобелс заявява на новите, лоялни на режима директори следното: "Не крием, че радиото е наше и на никого другиго. И ние ще го поставим в служба на нашата идея – други идеи тук няма няма да бъдат допускани.“

Излъчват се само две радиопрограми, а всички предавания започват с поздрава „Хайл Хитлер“. Самият диктатор, разбира се, присъства постоянно в програмите. А производителите на радиоприемници рекламират продукцията си с рекламни слогани като „Цяла Германия слуша фюрера от народния радиоприемник“. Радиото излъчва всички големи речи на Хитлер в пълен размер.

Развлечения срещу лошите новини

С избухването на Втората световна война през септември 1939 година нараства значението на радиопропагандата. Маршовата музика заменя танцовата, а от фронта се излъчват постоянни и все по-разкрасени сводки за обстановката. Но не са пренебрегнати и развлеченията, които трябва да отвличат вниманието от лошите новини – за убити германски войници, за бомбардировките на германските градове и за тежкото положение на цивилното население. Особено популярен става концертът с музика по желание, предназначен за войниците от Вермахта, в който известни имена забавляват аудиторията и се грижат за нейното добро настроение.

Когато след битката при Сталинград в началото на 1943 г. започва да се очертава предстоящото поражение във войната, радиото получава задача да помогне за промяна на настроенията. На 18 февруари 1943 г. Гьобелс държи реч в берлинския Дворец на спорта. В нея той се обръща към германците с думите: "Искате ли тотална война? Искате ли я? Ако трябва, тя ще бъде още по-тотална и по-радикална - такава, каквато дори не можем да си представим.“ На всеки въпрос публиката отговаря с оглушително „да“ и с възторжени ръкопляскания.

Строги наказания за слушане на чуждестранни станции

Но истината вече не може да бъде потулена. Германците все по-малко вярват на нацисткото радио. Вместо това много от тях започват да слушат чужди, "вражески“ радиостанции, като например немскоезичната служба на Би Би Си. В нацистка Германия това е забранено и се наказва строго, включително със смърт.

Музеят за история на Германия в Бон пази свидетелства от онова време. Тило Вобст, който като ученик по време на войната слушал забранени радиостанции, си спомня: "Слушахме предаванията, но не казвахме нищо на никого. Майка ми казваше: "Или си затваряш устата, или радиото ще изхвърчи оттук.“

Фалшиви новини до самия край

В началото на войната радиото изиграва решаваща роля като инструмент за пропаганда: на 1 септември 1939 г. германците научават от радиото, че поляците уж били атакували радиопредавателя в Гливице, Горна Силезия. Всъщност новината е била фалшива, но още същия ден Адолф Хитлер казва по радиото: "Тази нощ за първи път Полша откри стрелба на наша собствена територия - даже с редовна войска. От 5,45 часа тази сутрин ние отвръщаме на огъня“.

Войната започва с тази лъжа, а неистините, разпространявани от радиото, продължават чак до самия край. На 1 май 1945 година радиото съобщава, че Хитлер е умрял на своя пост, борейки се за Германия до последния си дъх срещу болшевизма. В действителност диктаторът се самоубива.

Няколко дни по-късно войната свършва, а с нея и нацистката пропаганда. Първоначално американското военно командване забранява излъчването на на германски радиопредавания. Западните съюзници – САЩ, Великобритания и Франция – създават през следващите няколко години нови радиостанции в Западна Германия. Особено важен приоритет е бил те да са независими от държавната власт и никога повече да не бъдат в услуга на някое правителство.