1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ИсторияГермания

Радиото на Гьобелс: Пропагандата в нацистка Германия

Кристоф Хаселбах
17 август 2023

С евтини радиоприемници и строго контролирани от министерството на Гьобелс съдържания националсоциалистите внасят своята пропаганда в милиони германски домове. Лъжите ги заливат чак до самия край на войната.

Хитлер произнася реч по радиото
Хитлер произнася реч по радиото през 1933 годинаСнимка: akg-images/picture-alliance

 

Когато през 1933 година Хитлер идва на власт в Германия, радиото е основната медия. Тогава обаче радиоприемниците все още са твърде скъпи – един такъв апарат е струвал повече от средната месечна заплата по онова време. Нацистите обаче бързо разбират какви огромни възможности за въздействие дава радиото, ако е в техни ръце. И веднага се възползват от тях, за да агитират в своя полза близо 70 милиона германци.

След като Хитлер взема властта, министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс принуждава производители като „Телефункен“, „Льове“ или „Блаупункт“ да пуснат на пазара евтини апарати – тъй наречените „народни радиоприемници“.

"Народен радиоприемник"

Първият такъв модел носи търговското наименование VE 301 (от немски Volksempfänger – „народен радиоприемник“ и датата, на която Хитлер поема властта - 30.01.). А определената от правителството цена от 76 райхсмарки (днес малко под 400 евро) прави апарата по джоба на повечето германски домакинства. През 1938 г. е пуснат в продажба и "Германският малък приемник" DKE 38, наречен още "Goebbelsschnauze" („Дрънкалото на Гьобелс“). 

"Народният радиоприемник" е представен на голямото германско изложение за потребителска електроника в Берлин на 18 август 1933 година и още в рамките на панаира са продадени първите 100 хиляди бройки от него. Успехът е огромен: ако през 1932 година едва четири милиона германци са можели да слушат радио, през 1939 година броят им е вече три пъти по-голям. Това означава и повече приходи за режима от таксите за радио: до 1943 година, когато е регистриран пик, около 16 милиона домакинства плащат редовно месечната си такса за радио от 2 райхмарки. Лъвският пай от тези приходи отиват за министерството на пропагандата на Гьобелс, което по този начин се самофинансира.

Радиото излъчва основно пропаганда

Гьобелс (вляво) на изложение за битова техника през 1939 годинаСнимка: akg-images/picture-alliance/dpa

Влиянието над населението обаче може да е успешно само ако нацисткият режим  определя съдържанието на програмата. И, както във всяка диктатура, нацистите установяват пълен контрол над програмите - чак до най-малкия детайл.

Радиостанциите, които първоначално все още са независими, скоро са поставени под шапката на държавната радиокомпания „Райхсрундфункгезелшафт“ и са политически подчинени. Всички директори, с изключение само на един, са заменени с лица, близки до режима. Още през март 1933 г. Гьобелс заявява на новите, лоялни на режима директори следното: "Не крием, че радиото е наше и на никого другиго. И ние ще го поставим в служба на нашата идея – други идеи тук няма няма да бъдат допускани.“

Излъчват се само две радиопрограми, а всички предавания започват с поздрава „Хайл Хитлер“. Самият диктатор, разбира се, присъства постоянно в програмите. А производителите на радиоприемници рекламират продукцията си с рекламни слогани като „Цяла Германия слуша фюрера от народния радиоприемник“. Радиото излъчва всички големи речи на Хитлер в пълен размер.

Развлечения срещу лошите новини

С избухването на Втората световна война през септември 1939 година нараства значението на радиопропагандата. Маршовата музика заменя танцовата, а от фронта се излъчват постоянни и все по-разкрасени сводки за обстановката. Но не са пренебрегнати и развлеченията, които трябва да отвличат вниманието от лошите новини – за убити германски войници, за бомбардировките на германските градове и за тежкото положение на цивилното население. Особено популярен става концертът с музика по желание, предназначен за войниците от Вермахта, в който известни имена забавляват аудиторията и се грижат за нейното добро настроение.

Когато след битката при Сталинград в началото на 1943 г. започва да се очертава предстоящото поражение във войната, радиото получава задача да помогне за промяна на настроенията. На 18 февруари 1943 г. Гьобелс държи реч в берлинския Дворец на спорта. В нея той се обръща към германците с думите: "Искате ли тотална война? Искате ли я? Ако трябва, тя ще бъде още по-тотална и по-радикална - такава, каквато дори не можем да си представим.“ На всеки въпрос публиката отговаря с оглушително „да“ и с възторжени ръкопляскания.

Строги наказания за слушане на чуждестранни станции

Но истината вече не може да бъде потулена. Германците все по-малко вярват на нацисткото радио. Вместо това много от тях започват да слушат чужди, "вражески“ радиостанции, като например немскоезичната служба на Би Би Си. В нацистка Германия това е забранено и се наказва строго, включително със смърт.

Музеят за история на Германия в Бон пази свидетелства от онова време. Тило Вобст, който като ученик по време на войната слушал забранени радиостанции, си спомня: "Слушахме предаванията, но не казвахме нищо на никого. Майка ми казваше: "Или си затваряш устата, или радиото ще изхвърчи оттук.“

Фалшиви новини до самия край

В началото на войната радиото изиграва решаваща роля като инструмент за пропаганда: на 1 септември 1939 г. германците научават от радиото, че поляците уж били атакували радиопредавателя в Гливице, Горна Силезия. Всъщност новината е била фалшива, но още същия ден Адолф Хитлер казва по радиото: "Тази нощ за първи път Полша откри стрелба на наша собствена територия - даже с редовна войска. От 5,45 часа тази сутрин ние отвръщаме на огъня“.

Войната започва с тази лъжа, а неистините, разпространявани от радиото, продължават чак до самия край. На 1 май 1945 година радиото съобщава, че Хитлер е умрял на своя пост, борейки се за Германия до последния си дъх срещу болшевизма. В действителност диктаторът се самоубива.

Няколко дни по-късно войната свършва, а с нея и нацистката пропаганда. Първоначално американското военно командване забранява излъчването на на германски радиопредавания. Западните съюзници – САЩ, Великобритания и Франция – създават през следващите няколко години нови радиостанции в Западна Германия. Особено важен приоритет е бил те да са независими от държавната власт и никога повече да не бъдат в услуга на някое правителство.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ