За хората в Газа нищо вече не е както преди. В Йерусалим тазгодишният свещен месец Рамадан също е зареден с допълнително напрежение. Гладът и съдбата на хилядите прокудени палестинци създават безутешна атмосфера.
Реклама
В началото на свещения за мюсюлманите месец Рамадан улиците на Стария град в Източен Йерусалим са по-тихи от обичайното. За разлика от предишни години не се усеща празнично осветление. Настроението е мрачно.
“Няма я празничната атмосфера на Рамадана”, казва Ум Амар. „Войната в Газа обезверява всички“, казва жената. По данни на ръководеното от Хамас Министерство на здравеопазването около 31 000 души са загинали в ивицата Газа, а правозащитните организации алармират за опасността от масов глад.
“Тук ще имаме ифтар. Но много хора няма да могат да се нахранят, защото в Газа няма храна”, казва тя. “Това не е Рамадан. Усеща се повече като помен, отколкото като празник”.
"Ставащото в Газа ни потиска"
И други хора в квартала се чувстват по същия начин. Хашем Таха държи магазин за подправки на една от главните улици. “Ситуацията в Източен Йерусалим е тъжна, защото хората в Газа са едни от нас, те са нашето семейство. Ставащото там много ни потиска”, казва Таха.
През годините хората тук неведнъж са виждали конфликти между израелските гранични полицаи и палестински граждани. Ежедневието им е трудно. Напрежение има и сега. Близо до магазина на Таха израелски полицаи спират млад палестинец за проверка. “Вече направиха живота ни просто непоносим и тормозят хората непрестанно”, коментира Таха.
Войната в Газа хвърля тъмна сянка върху свещения месец Рамадан
В миналото напрежението обикновено беше съсредоточено около джамията “Ал Акса”. По време на Рамадана стотици хиляди мюсюлмани се събират там, за да се молят на големия площад пред джамията. Опитите на Израел да наложи възрастови ограничения за палестинците, влизащи в храма, който е свещено място и за мюсюлманите, и за евреите, често водят до сблъсъци и ескалация.
Но сцени на напрежение и насилие имаше и в други части на анексирания от Израел Източен Йерусалим, особено около Дамаската порта - една от главните порти, водещи към Стария град - тъй като полицията не позволяваше на млади палестинци да се събират на стълбите по време на Рамадан. Все още не е ясно дали палестинците от окупирания Западен бряг ще могат да влизат в Йерусалим.
Хамас също се възползва от важният за мюсюлманите свещен месец. Исмаил Хания, лидерът на организацията, смятана за терористична от ЕС, САЩ, Германия и други държави, призова палестинците от окупирания Западен бряг да се съберат пред джамията “Ал Акса” в първия ден на Рамадан. Крайнодесни членове на израелския кабинет пък призоваха за строги ограничения за палестинците по време на Рамадана.
Шанс за споразумение?
Началото на Рамадана беше свързано и с очаквания за постигането на успех в усилията по ново споразумение за заложниците и временно прекратяване на огъня между Израел и Хамас. Засега обаче успех няма.
В Газа имаше надежди, че едно прекратяване на огъня, дори и временно, ще донесе известно спокойствие.
Поне щеше да има по-малко страх и безпокойства, казва Нур Ал-Музайни. "По време на Рамадана спазваме ритуали, които са неразделна част от нормалния ни живот - като пост, молитви и поклонения. Това е месец на милосърдие и прошка, но е трудно да го спазваш, когато са те прокудили от дома ти", казва той.
Мрачен празник
Тамер Абу Куаик се притеснява най-много за децата си. Със семейството си живее в палатка в Рафах, след като им се наложило да напуснат северната част на Газа. “В дните преди войната винаги създавахме празнична атмосфера за децата. Но сега най-доброто, което можем да направим, е да ги караме да се усмихват. Докато украсявам палатката обаче осъзнавам, че няма как да е като преди”, споделя той.
Постоянната несигурност за бъдещето е особено тежка. “Опитваме се да се справим и психически с тази криза, да се надяваме, че войната скоро ще свърши и ще можем да се върнем у дома”, казва Абу Куаик. “Нашата къща беше разрушена”, казва мъжът.
Ако не се постигне ново споразумение за освобождаване на заложниците, Израел казва, че ще разшири военната си операция и към Рафах, където в момента се смята, че живеят 1,4 милиона прокудени палестинци. Израелският премиер Бенямин Нетаняху отново заяви, че израелските военни ще продължат да се сражават срещу Хамас в цялата ивица Газа, тоест и в Рафах. “Всеки, който ни казва да не влизаме в Рафах, ни казва да загубим войната, а това няма как да се случи”, каза той.
****
Историята на Йерусалим в десет снимки
Йерусалим е един от най-древните градове в света. За евреите, мюсюлманите и християните той е свято място, което поражда множество спорове и конфликти. И до днес кипи ожесточена битка за града.
Снимка: picture-alliance/Zumapress/S. Qaq
Градът на цар Давид
Според Стария завет, цар Давид завладява Йерусалим около 1000 г. пр. Хр.. Той обявява града за столица на своето царство и го превръща в истинско религиозно средище. Соломон - синът на Давид - е този, който според Библията, издига първия храм на Яхве (Йехова), бога на евреите. Така Йерусалим става център на юдейството.
Снимка: Imago/Leemage
Господството на персийците
Вавилонският цар Навохудоносор II завладява Йерусалим на два пъти: през 597 и през 586 г. пр. Хр. Така е записано в Библията. Той пленява цар Соломон и еврейските първенци и ги праща в изгнание, след което разрушава Соломоновия храм. През 539 г. пр. Хр. Вавилон е превзет от персийския владетел Кир II Велики. Той позволява на евреите да се завърнат в Йерусалим и да възстановят разрушения храм.
През 63 г. пр. Хр. Йерусалим преминава под римско владичество. През 66 г. сл. Хр. сред населението се формира съпротива, която довежда до Първата юдейско-римска война. Тя приключва четири години по-късно с победа на римляните и повторното разрушаване на йерусалимския храм. Римляните и византийците господстват близо 700 години над Палестина.
Снимка: Historical Picture Archive/COR
Идването на арабите
В хода на овладяването на Велика Сирия, ислямските армии достигат и до Палестина. През 637 година Йерусалим е обсаден и превзет по заповед на халиф Умар. В последвалата ера на мюсюлманско владичество управляват различни владетели, които често са били враждебно настроени помежду си. Градът редовно е бил обсаждан и многократно е сменял владетелите си.
Снимка: Selva/Leemage
Времето на кръстоносните походи
През 11 век християнският свят се чувства застрашен от Селджукидите - мюсюлманската династия на селджукските владетели. Папа Урбан II призовава към кръстоносни походи. За 200 години европейците предприемат общо пет кръстоносни похода, за да завладеят Йерусалим. За кратки периоди те постигат известен успех, но през 1244 окончателно губят града, който отново преминава под мюсюлманско господство.
Снимка: picture-alliance/akg-images
Османците и британците
След завладяването на Египет и Арабия от османците през 1535 година, Йерусалим става административен център на един от османските санджаци. През първите години от турското господство в града се стига до значителен разцвет. След победата на британците над османските войски през 1917 година Палестина се оказва британско владение. Йерусалим пада без битка в ръцете на британците.
Снимка: Gemeinfrei
Разделеният град
След Втората световна война британците се отказват от Палестина. ООН дава одобрението си за разделяне на страната, за да се създаде родина за оцелелите от Холокоста евреи. През 1948 година обаче няколко арабски държави обявяват война на Израел и завладяват част от Йерусалим. В резултат на Арабско-израелската война до 1967 градът е разделен между Израел (западна част) и Йордания (източна част).
Снимка: Gemeinfrei
Източен Йерусалим отново се връща в ръцете на Израел
През 1967 Израел води т.нар. Шестдневна война срещу Египет, Йордания и Сирия, в която завладява полуостров Синай, ивицата Газа, Западния бряг на река Йордан, Голанските възвишения и Източен Йерусалим. Израелците си проправят и достъп до старинната част на града, където е Стената на плача. Първоначално Източен Йерусалим не се смята за анексиран от Израел, а само за административно интегриран.
Оттогава насам Израел вече не ограничава достъпа на мюсюлманите до техните светини. Храмовият хълм се намира под автономно мюсюлманско управление – мюсюлманите имат право да го посещават за молитвите си, също както и наблизо разположената джамия Ал Акса.
Снимка: Getty Images/AFP/A. Gharabli
Окончателният статут остава неизяснен
И до днес Йерусалим си остава пречка за намирането на мирно решение в конфликта между Израел и Палестина. През 1980 Израел обявява града за своя "вечна и неделима столица". След като през 1988 Йордания се отказва от своите претенции към Западния бряг на река Йордан и Източен Йерусалим, е провъзгласено създаването на палестинска държава. Тя смята източната част на Йерусалим за своя столица.