Рамаданът в Турция: пости за президента
28 февруари 2026
Рамаданът - свещеният ислямски месец - традиционно е време за тишина и уединение, но правителството на Ердоган иска да го използва за затвърждаване на религиозните ценности в обществото. Моля се на Бога за заздравяване на единството и солидарността в страната, заяви в началото на Рамадана президентът. Както обаче отбелязва „Райнише пост", след повече от 20 години под управлението на вярващия мюсюлманин Ердоган все повече турци се отвръщат от вярата, за което вината е и на президента.
Постенето по време на свещения месец е един от стълбовете на исляма наред с ежедневните пет молитви, изповядването на вярата, поклонението в Мека и даването на милостиня на бедните. Рамаданът зависи от лунния календар, поради която всяка година започва с десет дни по-рано. Затова тази година часовете на пост са повече от десет. Повечето турци съблюдават правилата - някои по религиозни убеждения, други заради традицията.
Променени нагласи
Но не всички спазват постите изцяло, пише германското издание. Някои се опитват да потиснат глада с цигари, които принципно също са забранени. Вечерно време общините и министерствата предлагат безплатна вечеря на вярващите в огромни шатри. Луксозните ресторанти предлагат специални менюта за Рамадана. Джамиите се украсени със светещи гирлянди, медиите дават съвети на постещите, телевизиите излъчват сериали, посветени на свещения месец, а рекламите са пълни с щастливи семейства, които се събират заедно на масата за вечеря.
В действителност обаче този вид сцени днес са много по-голяма рядкост, отколкото в миналото, става ясно от допитванията. През 2008 година все още 55 процента от турците са заявявали, че са вярващи, докато за миналата година този показател е само 46 на сто. Делът на атеистите пък се е увеличил от два на осем процента. „Райнише пост" цитира данни от 2022 година, предоставени от социолога Мурат Чокгезен, съгласно които 61 процента от турците определят ислямската вяра като много важен фактор в живота си - доста висок дял, но с 18 на сто по-малък, отколкото през 2002 година. А делът на турците, които не стъпват в джамия, се е увеличил от 14 на 35 процента.
Какво отблъсква хората?
Откакто президентът Ердоган пое властта, светската опозиция го обвинява, че иска да превърне Турция в ислямска страна. Правителството на Ердоган въведе високи данъци върху алкохола, превърна Службата по вероизповеданията Дианет в огромна институция и дълго бе свързано с движението на проповедника Фетхуллах Гюлен, докато между него и Ердоган не избухна конфликт и той бе обявен за държавен враг, припомня „Райнише пост". Новоизбраният министър на вътрешните работи Мустафа Чифтчи пък знае Корана наизуст, което се приема добре от консервативните избиратели.
Междувременно обаче много турци свързват правителството на Ердоган с корупция, сенчеста икономика, арогантност и с икономическата криза, отбелязва германското издание. При управлението на президента се формира ислямски елит, който парадира не само с вярата си, но и с богатството и властта си. Този, който иска да постигне нещо в държавата на Ердоган, има нужда от имиджа на вярващ мюсюлманин - а това отблъсква мнозина.
Социологът Чокгезен пише в изследванията си, че за много турци правителството на Ердоган символизира исляма и точно поради това недоволството от правителството се превръща в недоволство от религиозните ценности. При турците под 30 години делът на вярващите е намалял от 28 на 15 процента, макар - или пък точно защото - Ердоган си постави целта да възпита „вярваща младеж".
Ислямът вече не е добродетел за мнозина
Правителството обаче не се отказва, пише по-нататък „Райнише пост". Тази година то стартира кампания в училищата, за да въодушеви децата за исляма. Коридорите в училищата са подобаващо украсени за Рамадана, а задълженията през този месец, като постите, трябва да бъдат доближени до децата. В някои училища децата дори са получили специални тетрадки, в които да отбелязва дали са постили и колко пъти са се молили.
Според експерта по Турция Селим Кору, цитиран от „Райнише пост", подобни акции надали ще имат успех. Обществеността вече не се отнася към практикуването на ислямската вяра като към добродетел, а като към политически ход, посочва Кору. Според него тези, които днес демонстрират, че постят, молят се или дават милостиня, „сигнализират политическата си власт".
Преди 25 години едва ли някой в Турция би сметнал, че религиозните хора са неморални. „Днес всеки мисли така." Междувременно напредналата секуларизация на турското общество се е превърнала в тенденция, срещу която са безсилни и кампаниите на Ердоган по време на Рамадана, казва Кору. В кариерата си Ердоган често се е възползвал от социалните промени, като например от урбанизацията, донесла му много гласоподаватели. „Но по този въпрос, който му е толкова скъп, тенденцията е явно срещу него."