От години вечерите на ифтар в смесените райони в България се превръщат не само в религиозно събитие, но и в политическа сцена.

Месец Рамазан (Рамадан в арабския свят) е периодът, в който мюсюлманите по целия свят се връщат към основните ценности на своята вяра. Това е време на пост, въздържание и отдаденост на другите. Вечерите на ифтар са време на сплотеност и солидарност, но в смесените райони на България този период често съвпада и с друго - засилено политическо присъствие. Това е особено видимо и сега - в дните преди началото на поредната предизборна кампания.

Ифтари, организирани от политически лидери

Снимки от подобни събития често се появяват в социалните мрежи на политически формации и местни структури. На тях се виждат политици, седнали редом до духовници и местни лидери. Така религиозният празник се превръща и в пространство за демонстрация на близост с общността.

През последните седмици в профилите на "ДПС - Ново начало" се публикуват снимки от ифтари, организирани от "председателя Делян Пеевски", макар той да не присъства на тях. Подобни вечери бяха организирани и предишни години от Ахмед Доган.

Ифтарите се употребяват като средство за засвидетелстване на лоялност към конкретна електорална маса. Те са жест, който казва: "Ние сме едни от вас", но често реалността може да бъде описана така: на празник ни има, а в делник ни няма.

Използва ли се религията и чувството за принадлежност към дадена общност от политическите сили? Кога жестът на уважение се трансформира в опит за ухажване на определена електорална маса? Тези въпроси задаваме на доц. Михаил Иванов - експерт по етническите въпроси и бивш съветник на президента Желю Желев, както и на бившия председател на ДПС-Смолян Салих Аршински.

Защо духовниците го позволяват?

Смесването на религията и политиката е недопустимо, подчертава доц. Михаил Иванов. "Това е противоконституционно."

Според него обаче в събитията покрай Рамазан се вижда по-големият проблем, а именно - неясното позициониране на религиите в живота на съвременното общество. По думите му ролята на религиозните общности често се свежда само до ритуали: "Всяка религия има своята морално-етична доктрина. Аз лично смятам, че това трябва да се познава като част от духовността на човечеството и на културата", казва той.

Но защо религията допуска политици в своите храмове и ритуали? "Религиозните водачи сами започнаха да се нагаждат спрямо партията. В този смисъл религиозните лидери се обвързваха по свое желание, за да запазят влиянието си", смята Салих Аршински. "Никога не е имало явно "даване на пари", но за да запазят постовете си, те са готови да пристанат не само на ДПС, а и на всяка политическа сила на деня. Това не е само в мюсюлманската общност - вижда се и в християнската църква."

Според него ифтарите и други религиозни събития не винаги са били политическа заигравка с принадлежността към определена религия: "Не бих казал, че ифтарите и други религиозни прояви са само политически - имало е както и искрени жестове, така и политически демонстрации. Ако преди такива събития бяха радостни за хората, днес подобни акции често се възприемат подигравателно от младите и интелигентни хора."

Мястото на религиозните малцинства в публичния живот

Политическото инструментализиране на религията е в резултат и от политическия контекст и мястото на различните религии в публичния живот. Доцент Михаил Иванов дава пример със символиката при освещаването на бойните знамена: "Освещават се от свещеници. Под тези знамена се намират християни, евреи, мюсюлмани. Някъде да виждаме мюсюлманската или друга религия да участва в тази работа?"

Салих Аршински дава още един пример: "Преди комунизма при полагане на клетва всеки се е клел в това, в което вярва - християните в Библията, мюсюлманите в Корана. Днес освещаването се извършва само от православен свещеник. Какво си казва Хасан от Смолян или Кърджали? Вижда ли себе си там?"

Всичко това способства някои партии да използват чувството за принадлежност като апел към електората. "Ти турчин ли си, помак ли си? Ти от нашите ли си?" - така доц. Иванов описва реториката, с която се ангажират гласоподаватели.

Как ДПС мобилизира и използва електората

В годините след 1989 г. ДПС се утвърждава като политически представител на турската и мюсюлманската общност. Доц. Иванов описва механизма на мобилизация: "Общностното чувство някак си по-иначе се изразяваше по времето на ДПС на Доган. Те казваха: "Твоята партия е ДПС, защото ти си турчин, защото ти си помак."

По думите му този модел често е обслужвал и материални интереси на подбрани хора. "ДПС не беше етническа партия - тя беше олигархична партия. Гласовете на бедния етнически електорат се търсят и отиват в полза на интересите на една олигархия."

Според Аршински политиката при преминаването от Доган към Пеевски диаметрално се е променила: "Моделът много се промени. Едни хора видяха, че властта носи ресурси, а ресурсите осигуряват по-хубав живот. Сега кметовете не ги интересуват малцинствата и проблемите им - интересуват ги парите."

Има ли алтернатива?

Въпреки присъствието на политици от ДПС, а днес - "ДПС - Ново начало", в религиозните и културни обичаи на мюсюлманските общности в България, много от тях просто отказват да участват в изборите. 

Доц. Михаил Иванов вижда и положителна промяна, включително и мобилизация сред част от тях. "През последните 10–15 години се оформи една много голяма група от независими хора сред мюсюлманските общности", казва той.

И преди поредните избори въпросът остава отворен: дали мюсюлманските общности ще намерят самостоятелно политическо представителство или отново ще бъдат използвани като електорален ресурс.