За да не бъда разбран погрешно: Добре е, че руските активисти за граждански права Владимир Кара-Мурза и Олег Орлов отново са на свобода. Правилно е и че американските журналисти Алсу Курмашева и Еван Гершкович се измъкнаха от унизителните условия на руската наказателна система. Успокоително е, че германският авантюрист Рико К., който с наивността си си издейства смъртна присъда от един толкова безцеремонен режим като този в Минск, отново е свободен човек. Шестнайсет души вече могат да въздъхнат с облекчение, защото са избегнали несправедливостта. Руската държава ги е преследвала за това, че са упражнявали правата си на граждани или просто са вършели работата си. Режимът е криминализирал хората, за да ги използва като разменна монета за онези, които е трябвало да бъдат откупени от западни затвори.

Хуманността е над държавните работи. В този случай и при сегашната ситуация в света това вероятно било напълно в реда на нещата. В края на краищата самият факт, че враждуващи страни преговарят помежду си от месеци, поражда допълнителни надежди. Дали с право или не – това едва ли ще разберем някога. Точно както е невъзможно да се разберат мотивите за решението на Русия да пусне политически затворници, които преди това френетично е преследвала. Дали размяната трябва да се тълкува като знак за силата или слабостта на Путин, можем само да спекулираме. Но едно е сигурно: властникът в Кремъл се възползва от "връщането у дома" на своите агенти за пропагандни цели.

Размяната - катастрофа от гледна точка на правото

И точно тук новината за размяната на затворници започва много да нагарча. Сред руснаците, освободени от западни затвори, е Вадим Красиков, осъден убиец. Според присъдата срещу него той е екзекутирал бивш чеченски полеви командир насред берлинския парк Тиргартен от името на руската държава. Наемен убиец, не показал никакви признаци на разкаяние пред съда, е разменен срещу хора, преследвани по политически причини. Непроявени криминално, напълно невинни хора срещу държавен терорист, когото Путин прие с прегръдка в Москва. Не само адвокатите на жертвите смятат това за недопустимо.  

Путин държеше да си върне Красиков, както руският президент нееднократно преди това беше загатвал. Сега той си го получи – при това още преди Красиков да започне да излежава присъдата си за "особено тежко престъпление" според германското разбиране на закона. За всеки, който се интересува от право, това е катастрофа.

Лош политически сигнал

Тази размяна на затворници от Анкара сега се сравнява със зрелищните размени от времето на Студената война. Мнозина се сещат за емблематичните снимки на моста Глинике, който свързваше Западен Берлин и Потсдам в ГДР; по този мост Изтокът и Западът, ЦРУ и КГБ разменяха своите шпиони. Агент срещу агент - това беше основното правило. Но то вече не важи в новата Студена война на нашето време. 

Тази размяна е и лош политически сигнал: Терорът остава безнаказан, стига държавата, която го поръчва, да вземе достатъчно заложници от другата страна. Западът пък се оказва уязвим за изнудване. Това може да има фатален мотивиращ ефект върху тайните служби на автократичните държави. Освен това то дава на режима на Путин легитимиращ импулс за неговата агресивна антизападна поза и нейното пренебрежително отношение към върховенството на закона. Погледнато в тази светлина, победата на хуманността, която несъмнено представлява тази размяна на затворници, може да се окаже пирова победа.