Първата хижа в България е хижа "Скакавица". Втората е хижа "Алеко" на Витоша. Строена е в първоначалния си вид между 1924 и 1932 година. От тук започва туристическото движение в България . От тук тръгват видимите и невидими пътеки, по които нашенецът се учи да общува с планината, учи се на смирение пред природата, чете завещанието на Алеко. Четат го и "ганьовците" на Алеко, които успешно обсебват де що могат по пътя нагоре.

Във времена, в които безогледно се краде, късат се цели парчета от тялото на планината, сменя се собствеността на хижи, заслони, бази - в тези мутренски времена на дивата приватизация група ентусиасти, страстни планинари и спортисти се заемат да запазят хижата.

Годината е 1999. Няколко запалени скиори, които не се интересуват от нищо друго освен от спорт и деца, създават туристическото дружество "Мотен", което започва да стопанисва хижа "Алеко", живее на 1840 метра над софийския смог, създава ски училище, поддържа и тренира два отбора - по ски алпийски дисциплини и сноуборд, възпитава елитни състезатели. И помни амбициите на онези, които са проправили пътя към планината.

Десетилетия наред градът , в който през 1983 г. се провежда ХI зимна универсиада, а след това няколко пъти е кандидат за Зимна олимпиада, клечи в полите на планината, където нито едно от някогашните съоръжения не работи. Останало е едно "Лале", което през зимата обслужва ски писта "Лале", а през лятото вози туристи от никъде до никъде, плюс 2-3 бебешки влекчета.

Как се е стигнало дотук е история, в която като под увеличително стъкло се отразяват алчност и наглост . Поредица от юридически фокуси се прикриват под поредица "клаузи за конфиденциалност". И отсъстват лидери с визия, които да събудят съпротивителните сили на гражданското общество.

През 2008 година Бойко Борисов е кмет на София, а градският транспорт, към който са трите лифта - Драгалевски, Симеоновски и Княжевски - е в тежка ситуация. И тогава се явява една ключова фигура в българския бизнес елит - основен акционер в Първа инвестиционна банка и председател на Българската федерация по ски.

Шах в три хода

Това е шах в три хода. Като вземеш трите лифта, взимаш достъпа до Витоша. Лека-полека, един по един, влековете "Боби”, "Спас", "Черни връх" спират да работят. После и лифтовете спират да работят. Остават "Лалетата", които са амортизирани, занемарени, зле поддържани.

И няма норма, която да задължи собственика съоръженията да работят. Записано е да не се сменя предназначението им и то не се сменя. Съоръженията са си там. Стоят като паметници на разрухата и ръждата.

Казусът с Драгалевския лифт е показателен: влязла в сила наредба задължава собственика "Витоша ски АД” да подмени лифта, да го ремонтира, но той не го прави. Според Тома Белев, директор на ПП "Витоша” от 1999 до 2012 година, общината може да бутне този лифт и да сложи нов.

Теоретично това е така. Решението не е на кмета, а на СОС, който би могъл да инвестира в премахване на опасното съоръжение и да построи ново. Мнението на юристите обаче е, че то ще си остане собственост на "Витоша ски АД". Т.е. ако гражданите на София със своите данъци финансират подмяната на това съоръжение, впоследствие би трябвало да си търсят тези пари от "Витоша ски АД". А има сведения за загуби и задължения.

Но нека излезем от хипотезите за загубите и печалбите и да се върнем към единственото, което е "наше", на гражданите. И за което очакваме да се грижи държавата - хижа "Алеко" и "Заека".

Собственици на хижа "Алеко" са Българският туристически съюз и Туристическо дружество "Мотен", чийто управител е Ивайло Рангелов - заместник-председател на Витошкото ски и сноуборд училище.

За хората от училището, които досега са обучили стотици деца, скиорите казват: "Те са последните мохикани".  Защото ако "Алеко" падне - пада Витоша.

Защото Витоша няма стопанин. Витоша е все едно на никого. Витоша е едно абстрактно понятие, което се разпростира върху три области и четири общини. И ако искаш да ремонтираш единствения останал публичен ресурс за скиорите в планината - лифт "Заека", не е ясно откъде трябва да започнеш.

"Заека" е първият лифт не само в България, а може би в цяла Югоизточна Европа. Той е построен броени години след края на Втората световна война. Намира се на Стената, зад хижа "Алеко". Има една архивна фотография от 1955 година, на която световноизвестният по това време френски скиор Ги Перия е сниман на една от седалките на "Заека".

За да не последва съдбата на влековете "Боби", "Спас" и "Черни връх", "Заека" влиза в забранителния списък за приватизиране. Наред със стадион "Васил Левски", "Спортпалас", "Белмекен", "Диана" и т.н. Не можеш да ги продаваш.

Именно на "Заека" Алберт Попов, още 3-годишен, прави своите първи стъпки към световните писти.

Любопитно е какво се случва с този легендарен първи лифт в България. През 2007 година пада един от стълбовете на "Заека". Няма тайфун с нежно име, който да бъде набеден за станалото. Какво точно се е случило - това не е известно. Поправят го и след една година се чупи за втори път.

Както стана ясно, съоръжението е собственост на Министерството на младежта и спорта. Защо всички министри на спорта от 2007-ма досега не си оправят съоръжението - това остава загадка. Много хора са лобирали за възстановяването на "Заека", но дори мислене в тази посока няма.

"Тука е така. И въпреки това оцеляваме."

Някогашните лифтове и влекове "с човешки имена" (Спас и Боби) изглеждат като метафора на публичния разпад. Десетилетия по-късно те са вече и опасни. Крещящият въпрос е защо толкова години не е ремонтирано нищо. Защо толкова години визия за Витоша няма. Няма я и в самата планина. Единственият курорт в света, в който нито едно съоръжение не е логично свързано с другото, е именно Витоша. Строено е на парче - няма мисъл, няма общ план, няма стратегия, няма идея, нищо няма… Точно както в държавата.

"Съединението прави силата трябва да се зачеркне”, шегува се Ивайло Рангелов от "Мотен". "Да се напише: Тука е така. И въпреки това оцеляваме."

Планът за Витоша е нещо като закон за парка. Това е документ, който се приема по предложение на министъра на земеделието и храните след съответните действия от Министерството на околната среда и водите.

Последният план е бил валиден до 2014 година. Оттогава е в процес на изработка новият план, който никога не е приет. И до ден днешен такъв няма, което предполага, че старият е в сила.

"Никой не знае докъде е новият план. Нито една от институциите не отговаря по същество на въпросите. Казват: Работи се…", обяснява Георги Лилянов, съосновател на асоциация БАССЕС, спасител доброволец и координатор на "Визия за Витоша" - сдружение на доброволци, които милеят за планината.

Планът за Витоша следва да регулира от екологична и туристическа гледна точка какво може да се прави горе. В него е написано, че не могат да се строят нови съоръжения. Могат да се ремонтират старите. Базата на Планинската спасителна служба е построена точно така - върху старата. С други думи: всичко на Витоша може да се ремонтира, но "Витоша ски АД", собственик на железата и сградите, явно не иска да се занимава с това.

Държавата би могла да обяви търг: европейска концесия - да дойдат от цяла Европа. И който иска, да инвестира. Както е направено в Банско. Инвестираш в съответните съоръжения, ползваш 35 години в съответствие с концесионните клаузи, а после всичко остава държавна собственост.

Парковете носят само разход. Но ползите за хората нямат цена.

Това, което се опитва да направи кметът на София  Васил Терзиев , е да мотивира всички институции да си свършат работата. Защото ако те не работят в синхрон, това няма да се случи.

Витоша е парк. И този парк трябва да съществува. Както съществува Борисовата градина. Държавата трябва да се намеси, да намери инвеститор. Не може да няма такъв. Защото държавата сама няма да се справи.

Една алея в Борисовата градина не носи пари, носи социален капитал. Същото е и с Витоша. Витоша не е курорт, нито е ски дестинация. Витоша е един огромен парк. Парковете са само разход. Но ползите за хората нямат цена.

Вижте и това видео от архива ни: