Разсекретени архиви: Путин е искал НАТО да приеме Русия
Сергей Ромашенко
26 декември 2025
Още през 2001 г. Владимир Путин е поискал да бъде разгледана възможността НАТО да приеме Русия. Това става ясно от разсекретена стенограма на разговор между него и американския президент Джордж Буш-младши.
Владимир Путин е искал НАТО да проучи възможността да приеме РусияСнимка: Getty Images/AFP/M. Marmur
Реклама
Националният архив за сигурност на САЩ разсекрети стенограмата от преговорите през 2001 г. между президента на Руската федерация Владимир Путин и тогавашния президент на САЩ Джордж Буш-младши . От документа става ясно, че по време на разговора Путин е поискал Русия да бъде приета в НАТО. Аргументът му: Москва се чувствала „изключена“ от алианса.
В отговор Буш е казал, че счита Русия за част от Запада и не я разглежда като враг. Той също така е отбелязал, че след 50 години Китай може да се превърне в сериозно предизвикателство за мира . Според американския президент интересите на Русия са свързани със Запада, а самата страна трябва да прилича на него, включително по отношение на върховенството на закона, предприемачеството и свободата на пресата.
Реклама
Какво точно е искал Путин?
Путин е подчертал, че за Русия е важно само да не бъде смятана за враг. Той е посочил, че страната му е европейска и мултинационална, както и САЩ. Според него казаното от Буш за Китай след 50 години е важно и той можел да си представи Русия и САЩ като съюзници.
Президентът на Руската федерация (РФ) също така е припомнил, че още през 1954 г. Съветският съюз е подал заявление за членство в НАТО. Путин е твърдял, че към началото на новото хилядолетие (след 2000-та година) причините за отказа от преди 50 години реално вече не са съществували. В тази връзка той е допуснал, че Русия вече би могла да стане членка на НАТО. „Възможно е Русия да стане член (на НАТО)“, е казал Путин буквално.
Отделно Путин е изложил своето тълкуване за разпадането на Съветския съюз . Той е казал, че именно „добрата воля“ на СССР е променила световния ред, а Русия, по неговите думи, доброволно се е отказала от „хиляди квадратни километри“ територия. В този контекст той е споменал Украйна, Казахстан и Кавказ. Путин също така е споделил, че значителна част от руското общество, включително елитите, се чувстват „измамени“ от мащабните промени, които, според него, са донесли „повече свобода, отколкото хората могат да използват“.
История на източното разширямване на НАТО
В началото на октомври 2025 г. Путин заяви на заседание на клуба „Валдай“, че Русия е опитвала два пъти да се присъедини към НАТО – през 1954 г. и през 2000 г. – по време на посещението на американския президент Бил Клинтън в Москва. Тогава той не спомена разговора си с Джордж Буш-младши.
Войната в Украйна е една от последиците
В същото изявление Путин повтори тезата, че войната срещу Украйна е можела да бъде предотвратена, ако НАТО не се беше приближило до границите на Русия и ако Украйна беше запазила „реалния си суверенитет“. Подобни аргументи той използва и през февруари 2022 г., когато обяви началото на пълномащабна инвазия, твърдейки, че една от целите ѝ е да се противодейства на разширяването на НАТО.
След началото на войната на Русия срещу Украйна към алианса се присъединиха Финландия и Швеция . В резултат на това дължината на границата на Русия с НАТО се увеличи повече от два пъти – с около 1 300 километра. След подаването на заявленията от Хелзинки и Стокхолм Путин заяви, че Москва не разглежда тяхното присъединяване към алианса като заплаха, като отбеляза: „Щом искат – моля“.
Още по темата - в тази галерия от архива на ДВ:
Преди 25 години НАТО и Русия погребаха враждата помежду си. Какво се случи след това?
Преди 25 години НАТО и Русия декларираха, че искат да градят сътрудничество. И до 2014 година изглеждаше сякаш това е възможно. Но анексията на Крим погреба тези надежди.
Снимка: AFP Fouet/dpa/picture-alliance
Доверие и сътрудничество
Доволни лица: италианският адмирал Джампаоло Ди Паола, тогава председател на военната комисия на НАТО, и руският генерал Николай Макаров, тогава началник на Генералния щаб на руските въоръжени сили, подписват през май 2011 година документ за задълбочаване на сътрудничеството. Фундаментът за това сътрудничество е положен с договора от 27 май 1997 година.
Снимка: NATO
Първите стъпки на сближаване
Сближаването започва още по съветско време. През юли 1990 г. държавите от НАТО декларират в Лондон, че вече не смятат страните от Варшавския договор за свои противници. Така настъпва политически обрат. Няколко дни по-късно в Москва пристига генералният секретар на НАТО и бивш военен министър на Германия Манфред Вьорнер за разговори с руския президент Михаил Горбачов.
Снимка: NATO
Враждата е погребана... завинаги?
Началото на нова ера: в Париж на 27 май 1997 г. е подписан Основополагащият акт между НАТО и Русия за взаимоотношения, сътрудничество и сигурност. На снимката: президентите на САЩ, Русия и Франция - Бил Клинтън, Борис Елцин и Жак Ширак - и генералният секретар на НАТО Хавиер Солана са се хванали за ръце. Между 1999 и 2020 година общо 14 източноевропейски държави се присъединиха към НАТО.
Снимка: AFP Fouet/dpa/picture-alliance
Съветът НАТО-Русия координира сътрудничеството
Създаденият през 2002 година Съвет НАТО-Русия се превръща в най-важната платформа за координиране на сътрудничеството и за обсъждане на военнополитически въпроси. През август 2008-а сътрудничеството временно е преустановено от НАТО заради руско-грузинската война, но година по-късно е възстановено. На заседанието на Съвета от април 2011 в Берлин (на снимката) основните теми са Либия и Афганистан.
Снимка: picture alliance/dpa/M. Gambarini
Когато Путин получи това, което искаше...
Малко преди това, през април 2008 г., страните от НАТО решават да отложат за неопределено време приемането на Украйна и Грузия, след като срещу членството се обявяват основно Германия и Франция. Точно това иска да постигне и руският президент Владимир Путин, който на тази пресконференция след заседание на Съвета НАТО-Русия изглежда видимо доволен.
Снимка: picture-alliance/dpa
Франция беше готова да продаде военно оборудване на Русия
През юни 2011-а Париж и Москва подписват договор за продажбата на два френски хеликоптероносача от клас "Мистрал" на Русия. Тази сделка е показателна за доверието, което страните от НАТО тогава са имали към Москва. След анексирането на Крим от Русия през 2014-а Франция анулира продажбата и по-късно продаде двата кораба на Египет.
Снимка: AFP/Getty Images/G. Gobet
Заедно в битката срещу пиратите
Русия и НАТО работят съвместно и за гарантирането на сигурността на гражданското корабоплаване - например в Аденския залив между Йемен и Сомалия. През февруари 2013 г. матроси от екипажа на руския кораб "Североморск" разработват заедно с техни колеги от италианския хеликоптероносач "Сан Марко" тактики срещу пиратите.
Снимка: NATO
Самолети на НАТО трябваше да кацат в Русия
Комерсиалното използване на летището "Восточний" в Уляновск на река Волга с неговата екстремно дълга писта за кацане и излитане трябваше да се превърне в един от големите съвместни проекти. Военновъздушните сили на НАТО планират да използват това летище като междинен пункт за доставки на военно оборудване за Афганистан. Заради масови протести в Русия обаче проектът така и не бе реализиран.
Снимка: DW
Крим променя всичко
През октомври 2013 г. в Брюксел се срещат за разговори военните министри от Съвета НАТО-Русия. Междувременно отношенията между Москва и Запада са поохладнели, но руският военен министър Сергей Шойгу и американският му колега Чък Хейгъл (на снимката) все още си разменят усмивки. Четири месеца по-късно Русия анексира Крим и всичко се променя.
Снимка: NATO
НАТО застана твърдо на страната на Украйна
След като през март 2014-а Русия анексира Крим, а в Източна Украйна започна война, НАТО замрази отношенията си с Москва. На срещата си на върха през септември 2014 г. в Нюпорт, Великобритания, НАТО кани украинския президент Петро Порошенко (вторият вляво). Участниците осъждат действията на Путин, а Алиансът дава на Украйна "твърдо обещание за развиване на специални партньорски отношения".
Снимка: Reuters/L. Downing
Последен опит за предотвратяване на войната
В края на 2021 година Русия струпва мащабна военна сила по границата с Украйна. Москва настоява НАТО да изтегли своите части от Източна Европа и да не приема нови членове. На 12 януари 2022 г. Съветът НАТО-Русия се среща отново след дългогодишна пауза, но без резултат: на 24 февруари Русия нападна Украйна и погреба 25-годишното сътрудничество с НАТО.