Реформирането на спецслужбите се оказа криволичеща задача, която постоянно губи фокус. И по отношение на аргументираната комуникация с обществеността, и на осигуряване на политическа подкрепа за извършването на промените.

Заявката за тази реформа бе голяма - за обединяване на външното и военното разузнаване. Идеята, лансирана от лидера на ДСБ Атанас Атанасов, така и не бе добре аргументирана публично. Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) и Служба "Военно разузнаване" (СВР) трябвало да са под една шапка, за да имали общо целеполагане и да не се конкурирали помежду си. Моделът за следване бил Федералната разузнавателна служба на Германия - BND. Иначе военното разузнаване щяло да си запази автономията.

Така и не стана ясно защо в останалите европейски държави то си е отделно и дали специфичният следвоенен германски опит просто изключваше възможността ФРГ да се кичи с аналогична на германския "Абвер" служба и изобщо да показва какъвто и да е милитаристичен нос навън. Отделно, че военното разузнаване си има съвсем специфични функции, които могат да пострадат от обща шапка. Както финансовото разузнаване, което в рамките на мастодонта ДАНС очевидно няма капацитет. 

Назначените от Радев шефове трябва да бъдат сменени

ГЕРБ и ДПС контрираха, че преструктурирането на спецслужбите е дълъг процес и не бива да се прави по време на война, иначе принципно не били против реформата. Така се изгуби основният фокус, че спецслужбите не противодействат ефективно срещу отчетената от самите тях засилена руска активност. Както и че президентът, който заема прокремълски позиции, назначи шефовете им еднолично чрез своите служебни правителства. Още повече, че по конституция правителството "ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната", "осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и Въоръжените сили". Най-сетне, че председателят на ДАНС недопустимо зае открито политически позиции, а годишните доклади на ДАНС и ДАР бяха отхвърлени от парламента с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Само докладът на СВР бе приет.

И съдържателно, и политически всичко това показваше, че просто трябваше да бъдат сменени назначените от Румен Радев шефове. Което можеше да стане с няколко законови поправки, така че да не е нужно неговото съгласие, което той очевидно нямаше да даде. Самият Атанасов, след като бе унизен с отказа да бъде подкрепена реформата му от ГЕРБ и ДПС, подаде оставка от шефството на парламентарната комисия за контрол над спецслужбите. По-късно той обяви, че му е предлагано от партньорите от не-коалицията да оглави ДАНС, но отказал. С напълно принципния мотив - че макар и бивш шеф на предшественика на ДАНС - Национална служба "Сигурност", сега той е политическо лице, партиен лидер, а службите трябва да са политически неутрални. 

Странните доводи за Шенген 

С импулс за реванш, в понеделник ПП-ДБ направиха римейк на идеята си за реформа на службите, като този път изоставиха сливането на външното и военното разузнаване, която идея, по думите на Атанасов, била частен случай на общата цел изпълнителната власт да поеме сектора за сигурност, както ѝ е вменено по конституция. Той остави сливането по-нататък, а сега се връща към онова, което трябваше да се направи от самото начало - просто да се вземат службите от президента.

С внесените от ПП-ДБ поправки в общия устройствен закон за службите и в отделните закони за всяка от тях шефовете на ДАНС, ДАР и Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО) ще се назначават не от президента, а от парламента по предложение на правителството. Главният секретар на МВР и шефът на Националната служба за охрана (НСО), което пък е изцяло нова инициатива, ще се назначават директно от правителството, пак без президентски указ. А за шефа на военното разузнаване ще трябва президентски подпис само ако е военен. 

И в този втори опит фокусът отново избяга. Кирил Петков и Атанас Атанасов акцентираха по време на брифинга си, на който обявиха законопроектите, както и в писмените мотиви към тях, че промените били необходими заради желанието на страната ни да влезе в Шенген. Сякаш не Гранична полиция, която спира мигрантите, не правосъдният сектор, който трябва да ограничава корупцията, и не вътрешнополитическите интереси на Нидерландия и Австрия, които стопират членството ни, са на преден план, а това кой ще назначава шефовете на службите. Особено смехотворен е доводът, че и НСО се отнема от президента заради Шенген. 

Бойко Борисов обаче поряза и тази кадрова реформа, като защити службите, подобно на Румен Радев, че имали доверието на евроатлантическите ни партньори и не били пробити от Русия. Дори подсказа, че ПП искат да сложат свой човек начело на ДАНС - бившия депутат Петър Петров, който през юли напусна парламента, за да стане зам.-шеф на контраразузнаването, в което е работил дълги години.

Крайно време е фокусът да се насочи там, където трябва

Така при липса на политическа подкрепа от партньорите във властта накрая току-виж останали само третостепенни промени в МВР - главният секретар да се назначава директно от кабинета, а министерството повече да не охранява лица при нужда - това да го прави само НСО.

Жалко е, че разфокусираният подход на ПП-ДБ даде възможност на ГЕРБ и ДПС да върнат топката в собственото си поле, прикривайки желанието си да не влизат в пряк сблъсък с президента. Което създава допълнително напрежение в управляващата не-коалиция и отслабва управлението, лишено от възможността да задава посока и да упражнява реален контрол над сектора за сигурност. Крайно време е въпросът за спецслужбите да бъде центриран както подобава - върху националната ни сигурност, и всяка от формациите от управляващото мнозинство - ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС - да поемат своята ясна отговорност за нея. 

****

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.