Правителството в Москва е изчерпало почти изцяло паричните си резерви - руската икономика се намира "в крайния етап", се посочва в изследване на германския Институт за световна икономика (IfW) и Института за преходна икономика в Стокхолм. "През първите години на войната срещу Украйна руската икономика се оказа по-устойчива, отколкото мнозина очакваха. Но сега резервите са изчерпани", обяснява ръководителят на IfW Мориц Шуларик.

Застой и срив на приходите от петрол и газ

Икономическият растеж е в застой, зависимостта от Китай нараства, а по-високите цени на петрола вследствие на войната в Персийския залив вероятно ще имат само временен ефект, казва още Шуларик.

В изследването се посочва, че ликвидните активи на руския държавен фонд са се свили от 6,5% от БВП в началото на войната до едва 1,8% през април 2026 година. В същото време бюджетният дефицит през първите три месеца на годината вече е надхвърлил прогнозната му стойност за цялата година. Освен това приходите от нефт и газ през първото тримесечие са се сринали с 45 процента в сравнение със същия период на миналата година.

Крещящ недостиг на работна ръка

Според изследването Русия е изправена не само пред финансови предизвикателства. "Основното ограничение, с което Русия се сблъсква днес, не е достъпът до пари, а достъпът до работна ръка, технологии и производствени мощности", уточнява Матю Клайн, съавтор на изследването.

Правителството в Москва би могло да мобилизира допълнителни финансови ресурси. Но предвид рекордния недостиг на работна ръка и международните санкции политиката на по-високи разходи крие сериозен риск да генерира инфлация, вместо да повиши военната мощ на Русия.

Русия става все по-зависима от Китай

Освен това, според доклада, зависимостта на Русия от Китай нараства все повече. Към момента Китай осигурява около 35 процента от общия руски външнотърговски обмен. Китай доставя по-голямата част от военната продукция, която достига до страната. Същото важи и за критичните стоки с двойна употреба, т.е. стоки, които могат да се използват както за граждански, така и за военни цели. На Китай се дължат приблизително три четвърти от ръста на руския внос на санкционирани критични военни компоненти от 2022 насам.

"Русия получи икономически спасителен пояс, но Китай спечели влияние", обяснява Алисия Гарсия-Ереро, съавторка на изследването. Москва става все по-зависима от Пекин в областта на търговията, технологиите и финансите, докато Китай продължава да има свободата да диктува условията на двустранните отношения, допълва експертката.

Авторите на изследването виждат в нарастващата икономическа уязвимост на Русия шанс за западните страни да действат по-ефективно в политически план - например още по-енергични мерки срещу руския сенчест флот, казва Торбьорн Бекер, друг от съавторите на изследването. Освен това експертите призовават за дейни мерки за намаляване на руските приходи от износ.

"Мита в подкрепа на Украйна"

Германският институт IfW предлага също така налагането на наказателни мита върху търговията, която все още съществува между Европейския съюз и Русия. Замисълът е с приходите да се подкрепи Украйна и да се увеличи натискът върху правителството в Москва.

Такива "мита в подкрепа на Украйна" могат да генерират значителен ресурс - между 11 и 16 милиарда евро годишно. "Идеята е много проста: докато има някаква търговия с Русия, Европа трябва да я използва в подкрепа на Украйна", обяснява Юлиан Хинц от IfW.

Предложението е за митнически ставки от 30 до 50 процента. Митата върху вноса в ЕС от Русия биха могли да бъдат допълнени с такси върху износа на ЕС за Русия. През миналата година двустранната търговия е възлизала на 57,2 милиарда евро.

Москва започна нападателната си война срещу Украйна през февруари 2022 г., а краят ѝ не се вижда. Русия държи под окупация почти една пета от територията на Украйна, включително полуостров Крим, който беше анексиран в нарушение на международното право още през 2014 година.

Вижте и това видео от архива ни: