Обикновени зарове и карти за игра може би хвърлят светлина върху една средновековна загадка. Ново изследване, за което информира специализираното издание Cryptologia , показва, че специално разработен секретен шифър генерира текстове, които се доближават удивително до писмеността на Ръкописа на Войнич - без обаче да я дешифрира.

Ръкописът, който никой не може да прочете

Според радиокарбоновата датировка Ръкописът на Войнич датира от 15-и век и съдържа около 38 000 думи, написани с неразшифровани и до днес знаци. Ръкописът е известен и със странните си илюстрации на растения, с астрономическите рисунки и емблематичните сцени на къпещи се голи жени. Съхранява се в Йейлския университет в САЩ .

Смята се, че през есента на 1912 г. антикварят Уилфрид Войнич попада на невзрачния том в йезуитски колеж близо до Рим, Италия . Намира го в сандък сред богословски произведения, на които никой вече не обръщал внимание. След като разгръща книгата, Войнич открива писмени знаци , които не се срещат в никоя библиотека по света.

Оттогава се разпространява легендата, че търговецът на стари книги първоначално е сметнал произведението за сензационна находка в традицията на Леонардо да Винчи, като по този начин неволно е подхранил мита за "неразгадаем кодекс". Вече повече от 100 години лингвисти, криптолози и изследователи в областта на изкуствения интелект търсят решение - засега без особен успех.

Шифърът Найбе

В новото изследване научният журналист Майкъл Грешко представя шифър, който нарича Найбе - на името на игра с карти от 14-и век (Naibbe). Найбе първо трансформира латински или италиански текстове в единични и двойни букви с помощта на зарове, а след това ги криптира в "подобни на Войнич" знаци чрез шест таблици, които се избират с карти за игра. Таблиците са структурирани така, че честотата на символите и дължината на думите силно наподобяват Ръкописа на Войнич.

На Грешко му хрумва идеята за шифъра Найбе, докато изследва ръкописа, който той определя като един "очарователно мистериозен средновековен артефакт". Същевременно журналистът е наясно, че този подход не представлява ключ към окончателно разгадаване на мистерията. "Почти е сигурно, че шифърът Найбе не е начинът, по който е бил конструиран ръкописът", обяснява той. Грешко смята обаче, че неговият метод предоставя надежден инструмент за преминаване от латински към нещо, което много прилича на Ръкописа на Войнич.

Найбе не улавя всички нюанси и тънкости: позициите на определени думи в оформлението на редовете и някои честоти на употреба все още се отклоняват от оригинала. Грешко обаче вижда тези отклонения като възможност да разберем как точно е бил създаден ръкописът. Той уточнява, че методът му не е предназначен да предостави решение или да наложи определена теория, например за таен език, а да бъде инструмент за систематично тестване на хипотези. По думите на Грешко изследването показва, че един сложен, но "ръчно изпълним" случаен шифър с карти и зарове може да генерира текст, подобен на този от Ръкописа на Войнич.

Изкусна измама или изгубен език?

Рене Зандберген, един от най-известните експерти по Ръкописа на Войнич, хвали подхода. "Грешко демонстрира, че такъв метод може да бъде намерен и трябва да предположим, че биха могли да съществуват и други", казва той.

В същото време експертът не може да отговори еднозначно на въпроса дали текстът е смислен или е просто изкусна измама. Защото Найбе не превежда нито една дума от действителния ръкопис, тоест - още не сме стигнали до неговото четене или езикова интерпретация.

Следователно още не знаем дали някой в ​​късното Средновековие е създал с много труд една безсмислена книга - или съвременната наука все още не е открила ключа към един изгубен език.

*****

Разгледайте и тази фотогалерия от архива ни: