Малко е тъжно – самият световен образ на Гетсби си тръгна, с извинение към Ди Каприо. Преди да припомня кой беше Редфорд, се чудя какъв е бил в най-добрите си години и дали при липсата на информация през 1970-те у нас знаеха за големите му филми; по моему не, но помня от майка ми, че заедно с Ален Делон беше абсолютно най-красивият актьор на света.

Големите му филми у нас не ги знаем, но все пак да ги припомня: пробив като бисексуален през 1965 в “Inside Daisy Clover”, с прекрасната Натали Ууд, че и номинация за Златен глобус. Следващият важен е онази каубойска глупост за Бъч Касиди и Сънданс Кид, номинирана за 7 Оскара (но нито един за актьорите). Имаме също „The Way We Were“ със самата Барбра Страйсънд, и „Ужилването“ с чудесния приятел Нюман.

Филмите и героите, които ще помним завинаги

Оттам, само идеята, че великият филм за “Уотъргейт“ с Дъстин Хофман, сама по себе си е велика. Т.е. това е филмът на Пакула, с който някои от нас ще го запомнят. И ще кажа, че всички, които обичат Фицджералд, обожавахме точно неговия образ на Гетсби. Още повече, че той стана абсолютният Джей; това е от тези случаи, в които четеш книгата, но като си гледал филма на Джак Клейтън, с Миа Фароу като Дейзи, Сам Уотърстън като Ник Карауей и Брус Дърн като Том Бюканън, вече завинаги си представяш точно тези образи.

В България обаче има особен култ към Редфорд, най-вече заради неговата красива символност през 70-те отвъд соца; без непременно да му знаят филмите, тогава у нас той е като от друга планета, защото няма начин да се добереш до него по никакъв начин. Единственият позволен филм е „Ужилването“, където играе с другия голям красавец на епохата, Пол Нюман.

Психология, скрита под повърхността

И в този смисъл сме пропуснали всичко за този велик актьор, който казва, че „не е виновен, че изглежда добре“ (в отговор на Уди Алън, че красивите в Холивуд доминират). Помните ли основните му филми, освен Гетсби? Пробивът му през 1965 с “Inside Daisy Clover”, където играе бисексуален с Натали Ууд, и за пръв път го номинират за „Голдън Глоуб“. Ето и още: веселият Сънданс Кид, пак заедно с Нюман, както и „Боси в парка“; оттам – „Как бяхме“ с Барбра Страйсънд, споменатото „Ужилване“, „Трите дни на кондора“ с Фей Дънауей и може би един от най-великите филми – „All The President’s Men“ с Дъстин Хофман. Има и други, разбира се, като „Ordinary People“, по романа на Джудит Гест, четири Оскара, включително и за режисьора Редфорд.

Това, моля, е един от великаните на класическия Холивуд. Най-великото за него е от Сидни Полак, с когото актьорът е снимал седем филма (включително споменатия „Три дни на кондора“) - като „интересна метафора за Америка, златно момче с тъмна страна“.

Към много от своите роли той добавяше ироничен хумор, способен да подскаже, чрез фини нюанси, по-сложна психология, скрита под повърхността. Мнозина не го усещаха, просто защото през 70-те това буквално беше най-красивият човек на света и съответно смятаха, че не е достатъчно добър актьор. Но Редфорд не просто ги опроверга – той стана и допълнителна икона в историята на киното, основавайки още в края на 1970-те фестивала за алтернативно кино „Сънданс“.

Един от най-предпочитаните актьори в продължение на десетилетия

Робърт в края не се интересуваше от кинтите, а как да помогне на млади режисьори, докато все така беше един от предпочитаните главни герои в Холивуд в продължение на десетилетия, независимо дали в комедии, драми или трилъри; той имаше широк диапазон, да сме честни. Всички стари момичета вероятно го помнят с Мерил Стрийп в „Извън Африка“ (1985).

И все така се питат, поколенчески, възможно ли е да има толкова красив американски актьор (разбира се, Брат Пит, но оригиналният рус нечовек си остава Боб). И там е работата. Днес можем да си спомняме надълго и нашироко за него, но въпросът е какъв, в крайна сметка, е неговият принос.

Ето: на 40-годишна възраст, вече звезда, той се насочва към режисурата и печели „Оскар“ за първия си филм „Обикновени хора“ (1980), разказващ за разпадането на едно семейство от висшата средна класа след смъртта на сина им – история, която отразява потиснатата скръб и емоционалното мълчание в собственото му семейство след смъртта на майка му, когато той е тийнейджър. „Обикновени хора“ печели три „Оскара“, включително за най-добър филм.

Насърчаване на нови таланти

Но вероятно най-голямото културно влияние на Редфорд е като независим филмов импресарио. През 1981 основава Sundance Institute, нестопанска организация, посветена на насърчаването на нови филмови таланти. През 1984 поема управлението на затруднен филмов фестивал в Юта и няколко години по-късно го преименува на името на института. (Той живееше там от 1961, като беше похарчил част от първите си хонорари като актьор за два акра земя в Прово Каньон.

Често казваше, че харесва Юта, защото му даваше усещане за мир и беше антитеза на повърхностността на Холивуд.)

И този абсолютен нечовек-красавец най-скромно създаде възможности на хората без възможности в киното, ей така, щот му хрумна. В този смисъл, да си дадем сметка кого загубихме.

Вече няма такива.

***

Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ: