"В моите автомобили се качват, за да побеждават", казва Енцо Ферари в новия филм на Майкъл Ман, посветен на предприемача и основател на състезателния отбор Скудерия Ферари. Спортната драма е заснета по биографичната книга на Брок Йейтс "Ферари – мъжът, автомобилите, състезанията, машината" и хвърля светлина върху личните и професионални битки на Енцо Ферари.

Изгаряща амбиция, нуждаеща се от искра

Енцо Ферари е роден през 1898 година в Модена, Северна Италия. Когато е на 10 години той наблюдава в Болоня победата през 1908 година на пилота Феличе Назаро, която се превръща в преломен момент за момчето. Тогава Енцо решава сам да стане автомобилен състезател някой ден.

Първата световна война замразява тези негови амбиции. Енцо служи в Трети планински артилерийски полк на италианската армия. Въпреки че оцелява от войната, е принуден да приеме загубата на по-големия си брат Алфредо-младши и на баща си Алфредо. И двамата умират от грип през 1916 година.

Самият Енцо се разболява по време на грипната епидемия през 1918 година. След това се уволнява от армията и скоро мечтата му да стане пилот се осъществява: през 1920 г. той се присъединява към екипа на "Алфа Ромео".

Не след дълго обаче го сполетява и следващата трагедия: съотборниците му Уго Сивочи и Антонио Аскари загиват в катастрофи на състезания в Монца и Монтлери - съответно през 1923 и 1925 година. Дълбоко потресен от загубата на добрите си приятели, Енцо Ферари вече се състезава само половинчато. Той насочва вниманието си към организационната страна на моторните спортове.

Раждането на сина му Дино през 1932 г. го кара да се оттегли от състезанията. От този момент нататък той предпочита да се концентрира върху управлението на екипа от пилоти на Скудерия Ферари, която той основава през 1929 година.

В преддверието

Марката "Ферари", която все още работи заедно с "Алфа Ромео", е създадена през 1930-те години. Логото - конче, изправено на задните си крака - се превръща в нейната запазена търговска марка.

С избухването на Втората световна война, фабриката на "Ферари" се включва във военното производство, предназначено за фашисткото правителство на Мусолини. Преместилата се през 1943 г. от Модена в Маранело фабрика е бомбардирана от съюзниците. Възстановената работилница все още е дом на отбора от Формула 1 и днес.

След войната Ферари решава да произвежда автомобили, носещи неговото име, за основаната от него през 1939 г. компания Ferrari S.p.A. А когато през 1950 г. се провежда и първият сезон на Световния шампионат за пилоти във Формула 1, отборът му очаквано участва. В рамките на две години те вече имат и първия си пилот световен шампион - Алберто Аскари - син на покойния Антонио Аскари. Така се ражда и легендата "Ферари".

"Смъртоносна страст"

Но по пътя на Енцо Ферари тепърва ще изникват още много проблеми. Ранната смърт на сина му Дино, който почива през 1956 г. на 24-годишна възраст от мускулна дистрофия на Дюшен, съсипва Енцо Ферари. Загубата обтяга и отношенията със съпругата му Лаура.

По същото време империята му също започва да се разпада и е застрашена от финансов крах. Тогава финансовият му съветник го предупреждава, че харчи повече пари, отколкото изкарва.

Пиеро Таруфи спасява "Ферари" 

Същата година Ферари хвърля за последно заровете. През 1957 г. той заявява участие в състезанието Mille Miglia. Надпреварата се провежда по маршрут с дължина 1500 километра (хиляда римски мили) - изцяло по обществени пътища в Италия. Победата на пилота Пиеро Таруфи, който във филма се играе от Патрик Демпси, спасява отбора от фалит.

Въпреки това цената е висока. Състезанието е помрачено от зрелищна катастрофа с Ферари 335 S край Гуидицоло. Загиват пилотът Алфонсо де Портаго и вторият му пилот, както и десет зрители, сред които и пет деца. Докато кара със скорост 250 км/ч по правия път, се спуква гума. Ферарито на Портаго се изстрелва във въздуха, след което се сгромолясва върху зрителите.

Три дни след състезанието италианското правителство спира провеждането на Mille Miglia и забранява автомобилните състезания по италианските обществени пътища. Енцо Ферари е съден за убийство, но през 1961 г. е оправдан.

Изглежда логично, че режисьорът Майкъл Ман поставя този период от живота на Ферари в центъра на филма си. Така той се фокусира върху бурния живот на автомобилния ентусиаст, маркиран от противоречия, трагедии и смърт. 

Вижте и нашата снимкова галерия: