В източната част на Украйна е останала само една родилна клиника . В нея всеки месец се раждат по около 40 бебета – въпреки недостига на ресурси и огромното натоварване на персонала.

Клиниката е само на няколко километра от фронта, заплахите са постоянни, но бъдещите майки продължават да идват, за да дадат живот на децата си. Гинеколозите, като д-р Олха Лизенко, вече са свикнали с нападенията с дронове , спиранията на тока и въздушните тревоги. „Просто продължаваме да работим. Няма как да променим това, че постоянно има нападения.“

Една родилна клиника за цял Донбас

Бебето на Анастасия е едно от 40-те, които са се родили в клиниката този месец. Тя и съпругът ѝ искали дете и не допуснали войната да ги спре. Чакали дълго и искали момиченце – затова радостта от раждането на Ариша е още по-голяма. Живеят недалеч от фронта, затова дошли в отделението. В техния град имало родилна болница, но тя била затворена заради множеството атаки и нанесените големи щети.

Директорът на клиниката Володимир Иваненко обяснява пред ДВ, че трябва да покриват територията на целия Донбас – клиниката му е последната, в която жените от региона могат да дойдат да родят. По-рано родилните клиники са били най-малко четири – но всички е трябвало да затворят.

Мнозина са напуснали и продължават да напускат Донбас , но не всички могат да си позволят високите наеми в Западна Украйна или в чужбина. Затова остават – като Анастасия и съпруга ѝ, които държат малко кафене в техния град, само на 15 км от фронта.

"Свикнали сме с експлозиите"

Гинеколожката Олха Лизенко е работила три години в една военна база – помагала за стабилизирането на ранените и евакуацията им в други части на Украйна . След това се върнала в родилната клиника, в която работела и преди войната. „Сега тук работят по-малко хора, отколкото преди войната – ние сме единствената родилна клиника, при това без достатъчно персонал.“

Ражданията вече не са толкова много, колкото по-рано, но работата не спира. Могат да се извършват и спонтанни раждания, както и раждания чрез цезарово сечение – дори под силен обстрел. Има операционна маса, родилна зала, легла за майките и бебетата, има и обзаведено подземно убежище. „Свикнали сме с експлозиите – те са се превърнали в един вид постоянен шумов фон“, обяснява Лизенко.

Атаките не са изплашили и Таня, която е дошла да роди четвъртото си дете. За нея и други като нея има и патриотична причина да дойдат именно в тази клиника – точно сега е важно да се раждат деца в Украйна. „Цялото ми семейство, баща ми и майка ми са украинци. И аз съм украинка, децата ми също са украинци.“

Както младите майки, така и техните съпрузи споделят пред ДВ, че никак не е лесно да се замине – дори в рамките на Украйна, а в чужбина е още по-трудно. „У дома си е у дома, дори това да означава да живееш в регион, в който се води война“, казва младият баща Олександър Новак. Той споделя, че вече и децата са свикнали с шума от експлозиите – дори можели да разпознаят дали са близо или далеч.

Животът продължава – между въздушни тревоги, нападения и отбрана. „Нормалност“, която мнозина в Донбас трябва да приемат. Анастасия от своя страна казва, че се надява войната скоро да свърши – и да се превърне само в една от главите в учебника по история, когато малката ѝ дъщеря тръгне на училище.

Вижте и това видео от архива на ДВ: