Близки на украинци, държани в плен от руската армия, са се събрали в зала в Киев, където представители на тайните служби и въоръжените сили на Украйна трябва да отговорят на въпросите им. "Русия не спазва Женевските конвенции и не преговаря, какво следва?, пита една жена. "Как се преговаря с хора, които искат да ни убият?", отговаря представител на координациония щаб. 

Такива срещи се организират периодично. Халина Баликина е дошла чак от Донецк, но не научава нищо ново. Тя е предоставила всички документи на Червения кръст и на тайните служби на Украйна. Сега ѝ остава само да чака. "Имам трима синове - един беше убит, а двама са пленници на руснаците. Между живота и смъртта съм", разказва украинката пред Андреа Беер от АРД.

Военнопленниците са подложени на бой и мъчения

По-големият ѝ син Алексей загива на 38-годишна възраст в сраженията при Мариупол. До майката все още не е достигнало тялото на сина ѝ, за да може семейството да го погребе. Халина казва, че се справя само с помощта на успокоителни.

Сега украинката се страхува за другите си двама синове. Мъчения, глад, бой, психически тормоз и изфабрикувани съдебни процеси - на това са подложени украинските военнопленници и цивилни, които са в ръцете на руските окупатори. Доказателства за издевателствата са предоставени на украинския комисар по човешките права Дмитро Лубинец и на тайните служби. Неправителствени правозащитни организации също свидетелстват за подобни практики.

Неправомерни процеси водят до дългогодишни присъди

Тетяна Лисюра търси информация за съпруга си. Той е бил част от бригадите, отбранявали Мариупол до последните дни, преди градът да падне. Оттогава тя не е чувала нищо за него. Освен че през септември 2022-а е бил осъден на 27 години затвор по обвинение в убийството на цивилни в окупирания от Русия Донецк, разказва АРД.

В пропагандно видео, разпространено в платформата Телеграм, Виталий Лисюра признава, че е извършил престъпленията под командването на полка Азов. Руснаците твърдят, че признанието е доброволно. Тетяна е гледала видеото хиляди пъти. Казва, че съпругът ѝ е с избити зъби и е отслабнал с поне 30 килограма. Не е ясно кога е записано това видео - преди или след изфабрикувания процес. Украински психолози твърдят, че ясно личи, че той прави признанието под принуда.

"Нервите ни не издържат"

Близките на украинските военнопленници настояват за по-сериозен натиск от страна на властите за тяхното освобождаване. Малко преди Коледа стотици се събраха на централния площад в Киев - Майдан, където издигнаха плакати с имената и снимките на близките си и държаха речи с искане за освобождаването им. Голяма част от затворниците са попаднали в ръцете на руската армия при отбраната на Мариупол и са там от май 2022 година.

"Вяра, надежда и любов. Това още ни държи", скандират група жени. Но те се притесняват и за децата си, които държат в невидение. Много от тези жени споделят, че разчитат на помощта на успокоителни. "Взимаме хапчета, успокоителни. Нервите ни не издържат", разказват те пред АРД.

Ирина Самойленко споделя, че нейният мъж е бил задържан преди повече от 600 дни в Мариупол. Според негов съкилийник, който е бил освободен, той се намира в руската република Мордовия. Там му давали едва по 150 грама хляб на ден, а раненият му крак така и не бил третиран, поради което се е разложил. 

Не е ясно колко украинци са в руски плен

Жените повтарят, че се чувстват изоставени - от ООН, от Червения кръст, които почти никога не получават достъп до украинските заложници, които се държат в руски плен. Разочаровани са и от украинските власти, които им казали, че пречат. "Комуникацията с близките може да се подобри", призна президентът Володимир Зеленски наскоро. 

От началото на пълномащабната руска война в Украйна са били разменени около 2600 войници. Колко още са държани в руски плен не е официално обявено. Много роднини редовно пътуват до Киев, посещават всички отговорни служби и след това се връщат обратно в Херсон, Днепропетровск и Чернигов. Или пък Воловец в Западна Украйна, където живее Тетяна Лисюра. Тя е избягала от Мариупол, който е под руска окупация. "Знаете ли от какво се страхувам най-много? Че дори когато войната свърши, руснаците просто няма да ги предадат", споделя жената.