Днес се отбелязва Европейският възпоменателен ден на Холокоста над ромите. Федерална република Германия признава едва през 1982-а, и то под натиск, че е извършвала геноцид спрямо европейските синти и роми. Предполага се, че избитите от нацистите роми са между половин и един милион. Междувременно повечето оцелели са починали, а с тях и ценното знание от миналото, отбелязва АРД.

Ценни сведения за миналото изчезват

Много роми в Украйна знаят твърде малко за преследванията срещу техните семейства по време на нацизма, посочва изданието. Ласло Джури, председател на организацията "Романо Дром", която оказва подкрепа на пострадали от Холокоста роми в Украйна посочва, че заедно с отиващите си възрастни хора, преживели репресиите, си отиват и ценни спомени за миналото. 

Според директора на Музея на паметта на жертвите от Бабин Яр в Киев Артур Солотаренко това, че оцелелите и техните потомци не знаят нищо или почти нищо за нацистките преследвания, е типично. Германският геноцид над ромите в Украйна не е достатъчно добре проучен, а архивните материали са малко, допълва Солотаренко пред АРД.

В края на септември 1941-а година германски полицаи, военни от СС, членове на Вермахта и местни колаборационисти разстрелват в рамките на два дни в Бабин Яр над 33 000 украински евреи. Смята се, че германците са убили там общо най-малко 100 000 души. Но не е известно каква част от тях са били роми, посочва Солотаренко.

"Като че ли нищо не се е случило"

12-те милиона роми и синти са най-презираните хора в Европа, казва историкът Солотаренко, който също е ром. Многовековната им история все още е белязана от сегрегация и потисничество, допълва той. Точно поради това много от живите свидетели са запазили мълчание. "Те не са искали техните внуци, деца и правнуци да знаят за това. Те просто са искали да го забравят, сякаш никога не се е случвало", обяснява Солотаренко пред АРД.

Системното избиване на изключително разнородното ромско население започва през пролетта на 1942-а година. То обхваща всички територии, които нацистка Германия е успяла да окупира, казва в интервю за германската медия Михаило Тячлий от Украинския център за изследвания на Холокоста в Киев. 

Доколкото се знае, украински роми не са били депортирани в Аушвиц, казва Тячлий. "Документите показват, че част от ромите, които са били задържани, е трябвало да се трудят принудително за германската армия или за административния апарат, след което са били." По съветско време на темата почти не е било обръщано внимание, даже самите роми - като чужди на обществото - са били обвинявани, че са били подложени на преследвания. В независима Украйна нещата вече се променят и паметта за жертвите на нацистките престъпления заема по-голямо място, най-вече благодарение на ромските организации.

Миналото може да помогне на настоящето

"Руската война срещу Украйна обедини обществото, но антициганизмът в Украйна ни най-малко не е преодолян", казва пред АРД Володимир Яковенко, чийто дядо е бил убит от нацистите. Яковенко, който е председател на младежката ромска организация "Арка", изтъква още, че дискриминацията на ромите остава проблем.

Нападението на Русия би трябвало да подтикне обществото да си спомни за германския геноцид над ромите, препоръчва Тячлий от Украинския център за изследвания на Холокоста. "Колкото по-добре хората в Украйна познават трагедиите от миналото, толкова по-добре ще можем да обясним това, което ни се случва и днес", казва той пред АРД. "Така ще намерим по-добър начин да отблъснем руската агресия."