ДВ: Без да навлизаме в правната материя, свързана с шестата поправка в Конституцията, нека поговорим за контекста, в който се случи този безспорен политически успех. Кои са най-важните за Вас насоки на промените?

А. Кашъмов: Опитът за промяна на Конституцията беше роден от желанието на политическите сили да направят системата по добра, по-балансирана, с по-добра гаранция за стабилност и защита на правата на гражданите. Забележително е, че бе постигнат консенсус, за да се приемат поредица необходими промени - свързани със съдебната реформа, но и с нарастващото могъщество на президентската институция, която показа какви са опасностите и възможностите да се злоупотребява с власт.

ДВ: Президентът Радев мигновено атакува конституционните поправки пред КС и създаде впечатлението, че 26-те страници с мотивите са били написани едва ли не още преди гласуването на предложените промени. Припряността и лексиката му в публичността - освен че са в дисонанс с отредената му роля, показват сякаш една особена "еволюция" от времето на  първия му мандат досега.

А. Кашъмов: В началото - през 2017-2018-а година - бяхме свидетели на много по-различен подход от страна на Радев. Тогава той отправяше искания към Конституционния съд, които бяха в тон с дневния ред на обществото. Например Програма "Достъп до информация" постави въпроса за конституционността на премахването на втората съдебна инстанция по редица административни дела. И тогава администрацията на Радев действаше в защита на правата на гражданите, като отправи искане до Конституционния съд. А сега е против промените, които целят по-добър баланс на властите.

ДВ: Казвате, че президентът Радев се е разминал с дневния ред на обществото. Кога се случи това?

А. Кашъмов: Бих споменал две обстоятелства - и двете имат световно и геополитическо измерение. Първото беше пандемията. В обстановка на обща тревожност, когато управляващите се опитваха да се справят със ситуацията, той само критикуваше. Градивната критика е едно, но когато се взимат важни решения в обстановка, в която се търси верния път, трябва постоянно да се информира населението, животът на хиляди и милиони хора е в опасност, а дезинформацията дебне отвсякъде - тогава авторитетът на властта е важен и рушенето му има пагубни последици.

Следващият момент беше агресията на Русия срещу Украйна. Дали поради някаква инерция от "армейското командване" или поради друго, в реториката на държавния глава се появиха позиции като: "Опасно е да подкрепяме жертвите, за да не станем и ние жертви". Или че е "Опасно нас да не ни заробят". А истината е, че робството се постига първо на нивото на духа.

Странно е той да призовава към страх и снишаване, когато в името на бездушни имперски амбиции загиват хора, а обществото е направило преди десетилетия своя избор за принадлежност към НАТО и Европейския съюз.

ДВ: Пандемията приключи. Войната на Русия срещу Украйна продължава. Българското общество продължава да е разделено и по двете теми, а президентът сякаш активно участва в това разделение.

А. Кашъмов: Нека повторим какво представлява фигурата на президента в една страна като България. Освен че е държавен глава, той олицетворява единството на нацията. Това е казано в Конституцията и именно това издига президента над партиите, над политическото. И ако за партиите е естествено да пребивават в противоборство, то фигурата, която олицетворява единството на нацията, трябва да стои над обикновената партизанщина.

Разбира се, той може да застане срещу една или друга инициатива, ако смята, че така защитава основни принципи на държавността или справедливостта, но аз оставам с впечатлението, че ние сме почти ежедневно "мобилизирани под тревога" от "Дондуков" 2. Което ми напомня за онези казармени ситуации, когато нощните тревоги бяха част от тренировката на ротата.

Не е нормално години наред да пребиваваме в ситуация на ежеседмично тиражиране на страхове, все едно врагът е винаги пред портата. Още по-лошо - врагът е не само пред портата, но е и вътре в къщата. Така беше едно време, когато комунистическите партии воюваха срещу вътрешния враг. Винаги имаше вътре враг - той беше между нас, сред нас. Това болезнено, нездраво състояние продължава с години. За мен това противоречи на ролята на президента - така, както е замислена тъкмо в тази Конституция.

ДВ: С настоящия опит на президента Радев да обругае конституционната политика на управляващото мнозинство, обвинявайки нейните автори в некомпетентно посегателство върху българската Конституция, не ни ли улеснява самият той да гледаме на него като на фигура от миналото?

А. Кашъмов: Според мен президентът Румен Радев ще остане като интересна фигура в българската история. Той е изчерпан като възможности, освен ако не ни изненада. Това, което мен най-много ме изненада, е, че в първите дни на 2024-а година президентът не намери никаква енергия да отправи поздравления към политическите сили за тези постигнати успехи - като опита за реформиране на съдебната власт, като разширяването на възможността за сезиране на Конституционния съд, което е много важно разширяване на демокрацията и върховенството на правото. С промените се предвиди възможност всеки съдебен състав по висящо дело да отправи искане до Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на законова разпоредба. Той не поздрави парламента за постигането на толкова труден консенсус по толкова много промени. Той не само не се зарадва с хората за Шенген, не само не поздрави обществеността с това безспорното достижение, а отправи язвителни критики към екипите заради това, че предстои още път до финала.

Целият този негативизъм, който лъха от един човек с ораторски талант, означава, че единството на нацията и българският президент в момента вече са различни понятия.

Александър Кашъмов е изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", експерт в областта на прозрачността на управлението, свободата на изразяване, правата на човека, административната реформа, правосъдието и обществения ред.