Срещата на Си Дзинпин и Владимир Путин среща на равни ли беше?

Зьорен Урбански: Китайското правителство дипломатично представя отношенията с Русия като равноправно партньорство. И макар първото пътуване на китайския лидер след началото на пандемията да не бе до Русия, а до Казахстан и Узбекистан, двустранната среща с Путин в Самарканд бе внимателно планирана и има своето дипломатическо значение.

В такъв случай може ли да се говори за китайско-руски алианс?

Зьорен Урбански: Авторитарните държави рядко влизат в алианси – но между тях има покриващи се интереси. И сходни разбирания за държавността. Режимите в Русия и в Китай са авторитарни и имат до голяма степен общи геополитически интереси. Това е общият политически враг – Западът, и това поражда близост. Има и общ интерес за насърчаване на авторитарните системи в непосредствено съседство, както и по-надалеч.

Между двете държави съществуват ефекти на икономическа синергия. Русия е голям износител на суровини, от което Китай печели все повече. Русия доставя оръжие и военно ноу-хау. Русия пък е все по-зависима от вноса на промишлени стоки от Китай, които вече не може да купува от Запада.

Дали войната в Украйна води до един вид дисбаланс в отношенията?

Зьорен Урбански: Някои наблюдатели твърдят, че Русия е станала васал на Китай. Аз не бих отишъл толкова далеч – но нарастващата асиметрия в отношенията става все по-очевидна. На Русия ѝ липсват алтернативни експортни пазари за нейните суровини, чийто износ към Китай е много нараснал. При нефта и газа обемът през август бе с 60 процента по-голям в сравнение със същия месец на 2021 година.

Китай внася тези суровини много изгодно и така избягва инфлацията, която цари на Запад. Тази нарастваща зависимост отслабва преговорните позиции на Русия в други сфери на отношенията – например по повод Централна Азия. Или пък с поглед към интересите на Китай в Арктика.

С други думи, Русия плаща висока цена за поддръжката на Китай?

Зьорен Урбански: Мисля, че тази цена още не е изцяло видима и ще се развива през следващите години. А и Китай не печели безусловно – Украйна бе важен търговски партньор на Китай, една трета от изнасяното украинско зърно бе за Китай. Сега това е прекратено най-малкото временно. Украйна бе и важна транзитна страна в инициативата за „Нов път на коприната“.

Освен това войната принуждава Китай да взима решения. Икономическите отношения със Запада, с ЕС и САЩ, продължават да бъдат много по-важни от икономическите отношения с Русия. Затова Китай се старае да се придържа към санкциите, за да избегне последващи санкции. Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-трудно ще е за Китай да лавира между Русия и Запада. И Китай ще бъде принуден да се позиционира по-ясно, заставайки на определена страна. Това ще доведе до дилема – от една страна да се поддържат икономическите отношения със Запада, от друга да продължат да се преследват общите геостратегически интереси с Русия.

Може ли да се каже, че Китай наблюдава войната в Украйна и с оглед на собствените си претенции към Тайван?

Зьорен Урбански: В това отношение за Китай несъмнено е интересно да следи как се развива войната в Украйна, колко трудно се оказа за Русия да превземе тази страна и с колко големи загуби е свързано това. При това тайванските военни разполагат с много по-модерно въоръжение, а и един остров се отбранява по съвсем различен начин. Но Китай следи внимателно и реакциите на Запада. Китай ще обмисли как в подобна ситуация би могъл да се отдели от Запада, за да не пострада икономически от санкции или други западни реакции.

*Зьорен Урбански е историк, работи в Германския исторически институт в Бъркли, Калифорния. Акцент в неговата научна дейност е новата история на Китай и Русия.