Проевропейските сили в Молдова с труд спечелиха референдума за евроинтеграцията на страната, а после и президентските избори. В Грузия стана обратното – проевропейската опозиция не можа да победи на парламентарните избори и провежда протестни акции.

Двете страни са обединени не само от общото си съветско минало и от това, че Русия е окупирала части от техните територии, но и от откровената намеса на Кремъл в техните вътрешни работи и упражняваното активно влияние както над политиците, така и над всички избиратели.

Кремъл използва не "мека сила", а директен натиск

Руските агенти на влияние в съседните държави действат активно - ловят риба в мътна вода, която впрочем сами са размътили предварително. Разбира се, не става дума за Украйна. Кремъл не успява да я подчини дори с военна сила, при това остават по-малко от две седмици до един тъжен юбилей – 1000 дни от началото на военната агресия в Украйна, която доведе до смъртта на стотици хиляди хора.

Нападението на Русия срещу Молдова и Грузия не е директно. Но пък в техния случай може да се говори за продължаваща агресия. Тя започна в този момент, в който т.нар. „руски миротворци“ заеха 20% от територията на Грузия (самопровъзгласилите се Южна Осетия и Абхазия) и молдовското Приднестровие. Няма значение дали Кремъл е признал тяхната т.нар. „независимост“ - резултатът е един и същ. С ноктите си двуглавият руски орел се е вкопчил в бившите „братски страни“ и се старае да предотврати тяхната евроинтеграция. Той няма ресурси за нови войни, докато пълномащабната агресия против Украйна продължава. Затова Кремъл се стреми да реши проблема с помощта на т.нар. „мека сила“.

Така наречената, защото за „мекота“ отдавна вече не става дума. В Грузия за изборите се осъществи десант на руски политически технолози, вървят слухове за преки консултации по линия на руските спецслужби, а в Молдова беше създадена цяла мрежа за купуване на десетки хиляди избиратели с парите на проруския бизнесмен и политик Илан Шор, осъден в Молдова за банкови измами.

С други думи, за някаква „мекота“ и дума не може да става – това е директен натиск, придружен – което не е маловажно – от заплахата за използване на военна сила. Та нали на териториите на тези страни има руско военно присъствие. В молдовска Гагаузия директно се издигат сепаратистки лозунги, а ръководството ѝ посещава Москва - както казват „за инструкции“. Управляващата в Грузия партия „Грузинска мечта“ пък в навечерието на гласуването плашеше избирателите с война, разлепвайки из страната плакати с изображенията на разрушени украински градове и „цветущи“ грузински.

Целта на Кремъл е да наложи своя начин на мислене

Тук е добре да се припомни, че Кремъл се меси не само във вътрешната политика на Грузия или на Молдова, където възнамерява да вземе реванш по време на парламентарните избори през 2025 година – просто защото в тези две страни има повече възможности. Но той се опитва да се меси на изборите и в много страни от ЕС – руските власти не пестят средствата за това.

Демократичните държави също трябва да взимат стратегически решения - не само за укрепването на своите армии в случай на пряка агресия, както стана в Украйна. На тях им е необходима стратегия за защита на политическите им пространства. Защото истинската победа – днес това вече не е да плениш врага, а да му наложиш своя начин на мислене. В случая с Кремъл това означава да утвърдиш авторитарен режим в друга страна, точно толкова несвободен, колкото е в Русия, но по-слаб и подвластен на руското влияние.

Референдумът и президентските избори в Молдова показаха, че Кремъл е готов на престъпления. Затова не е достатъчно борбата срещу него да се води само чрез демократично просвещение и разобличение на лъжливите новини.

На силата на Кремъл трябва да се противопостави силата на правото

Силовият отпор срещу Кремъл трябва да бъде комплексен. Ако например е ясно, че Русия е помогнала на грузинските власти да повлияят с незаконни методи на изборните резултати, а надежди по отношение на грузинската правна система няма – ще трябва да се приложат външни мерки за въздействие: санкции, пряка поддръжка на демократичните обществени движения и ако се налага – и на опозицията, подложена на репресии.

В случая с Молдова това може да бъде обмен на разузнавателна информация, включване на правни инструменти за борба срещу корупцията: арести, наказания и публични съдебни процеси, за да види населението кой и как реално нажежава обстановката в молдовското общество.

За съжаление, по-нататъшното засилване на защитните мерки е неизбежно и в старите европейски демокрации. На силата на Кремъл може да бъде противопоставена само силата на правото. В противен случай свободните медии ще бъдат заменени с такива, които бълват фейкове, а демокрациите – с електорални автокрации. Тогава Путиновият режим ще може да побеждава без оръжие, договаряйки се с лидери, които са също толкова корумпирани - както вече става в Унгария или Словакия.