1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаРуска федерация

Русия иска безкрайна война - не само срещу Украйна

Никита Жолквер
24 ноември 2023

Основната цел на Русия не е победата срещу Украйна. Кремъл преследва идеята за безкрайната война - вече не с Украйна, а с НАТО, със Запада, смята Иван Кръстев. Какво още казват той и други експерти за днешна Русия:

Путин и руското знаме
Владимир Путин, кадър от октомври 2023Снимка: Gavriil Grigorov/Kremlin Pool/Planet Pix/picture alliance

Каква е ситуацията в Русия и около нея в контекста на агресивната война срещу Украйна - на тази тема е посветена конференцията "Страната и светът: руските реалности през 2023" в Берлин с участието на реномирани експерти, сред които е и българският политолог Иван Кръстев.

Кръстев: Кремъл се стреми към перманентна война

Според българския политолог Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии, сега основната цел на режима не се състои в победата, а в това да превърне войната в нормална ситуация. "Това е идеята за безкрайната война - вече не с Украйна, а с НАТО, със Запада."

Путин се старае да накара руснаците да свикнат с мисълта, че войната ще продължава вечно, че това ще бъде война, подобна на Студената, и няма да има никакви сериозни социални сътресения, казва Кръстев. Именно поради това сега са толкова неясни определенията какво би се смятало за победа от Русия. "Това е основната разлика между Русия и Украйна, която ясно определя в какво би се състояла нейната победа", констатира Иван Кръстев.

Сходно мнение изразява и политоложката Екатерина Шулман от берлинския център "Карнеги". "Основната задача на режима във връзка с тази война е нейната рутинизация - и за обществото, и за апарата." Путин се опитва да убеди хората, че войната е в техните интереси - защото им е изгодна, ще спечелят повече, ще има повече възможности за бизнеса.

По думите на Шулман именно на тази цел - обществото да свикне с войната - служи "известната парадоксална либерализация на правилата, особено на по-ниско ниво: на гражданите е предоставена възможността да оцеляват така, както могат". Като основен пример в това отношение експертката посочва предпоставките за паралелен внос, както и разхлабването на правилата за авторски права и патенти.

Войната довърши създаването на номенклатурната система

Изследователят Николай Петров от берлинската фондация "Наука и политика" смята, че Путин е в доста комфортно положение - като "номенклатурен цар на една седма част от сушата".

Според политолога войната на Русия срещу Украйна от една страна е резултат от действието на номенклатурната система, от друга - процес, позволяващ тази система да се дострои окончателно. При това да се дострои с помощта на Запада, казва Петров, имайки предвид западните санкции срещу Русия.

Той изтъква, че за номенклатурната система войната и подготовката за нея са абсолютно естествена среда. Същевременно "целият този железобетон е много устойчив на вид, но потенциално е готов да се разсипе при наличието на мощни външни тласъци".

Мобилизира ли се режимът от войната?

Политологът Кирил Рогов, който е директор на аналитичния проект Re:Russia подчерта, че на Русия не бива да се гледа с очите на Путин, във връзка с което се опита да развенчае четири от популярните за момента митове.

Първият от тях, по неговите думи, е в представата за историческата логика, за неизбежността на ситуацията, в която се намира Русия. Рогов не е съгласен с хипотезата, че руският авторитаризъм неизбежно е "трябвало да се превърне в десен, националистически, реваншистки радикализъм и да започне война". По този повод той проследява развитието в последните десет години на два социални феномена в Русия, водещи в противоположни посоки.

Както отбелязва Рогов, следствие от високите външни доходи е от една страна мощният импулс за развитие на мегаполисите и модернизация на градската култура, довела до политически питания, "които преминаха в протести както в началото на десетилетието, така и в неговия край". От друга страна, петролодоларите са формирали "среда на преразпределение на печалбите и клиентелистките мрежи, в чиято основа са хората със силово мислене". Тези две реалности са се развивали паралелно, посочва политологът.

В отговор на мобилизацията на обществото в мегаполисите режимът не само засили репресиите, но организира и "насрещна" мобилизация. "Анексията на Крим и събитията в Украйна през 2014 година се превърнаха в стожер на тази насрещна мобилизация, чието съдържание стана идеята за национален реванш след загубата на СССР. А вторият, по-жесток пристъп на тази насрещна националистическа мобилизация стана нахлуването в Украйна."

"Великодържавност има, но не и апетит за нови територии"

Вторият мит, за който говори Рогов, е митът за руския империализъм. Той отбелязва, че в културата на руснаците има култура на свръхдържавността, но не и апетит към териториално разширение. Точно обратното, казва Рогов - в момента на разпада на СССР "руснаците изобщо не са имали желание да се борят за своята империя". Техният лозунг е бил: стига сме хранили Средна Азия и Кавказ. А както показват социологическите проучвания - до края на 2021 година най-много 20 процента от населението са изразявали желание за присъединяване на нови територии към Русия.

Третият мит, назован от Рогов, е провалът на реформите от 1990-те години, довел до появата на Путин, чиято поява пък е довела до започването на война. Политологът е на мнението, че по онова време Русия не е имала реални шансове да построи устойчива демокрация и справедлив пазар - защото това е било едва първото десетилетие от републиканската история на Русия, казва Рогов и напомня за разпада на империята и политическите кризи в образувалите се след Първата световна война нови републики в Европа.

Какви са възможностите преди или след смъртта на Путин?

Последният мит, споменат от Рогов, е "митът за това, че всичко ще започне, когато Путин умре - едва тогава ще се открият нови възможности". Политологът смята, че може да се случи и точно обратното: "Раздялата с Путин може да стане и много удобен изход за режима - той да се освободи от бремето, свързвано с Путин, и от бремето на грешките". Рогов изтъква, че не бива да се говори за двойниците на Путин по външност, а за "тези двойници, които ще изглеждат съвършено различно, а на практика ще са същите като Путин".

Поради всичко това Рогов казва, че най-оптималният период за руската опозиция ще е времето до раздялата с Путин - когато те ще си имат работа с "куца патица", с персоналистичен режим в неговия залез, натрупал много грешки, свързани с личността на диктатора. Затова опозицията трябва да формулира своята алтернатива именно сега, казва Рогов.

***

Вижте и това видео от нашия архив:

Тайният влак на Путин

00:56

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ