След като "езикът е тялото на мисълта" по израза на Хегел, класациите "Дума на годината" са най-бързият начин да разбереш за какво на хората им се мисли и за какво не. В България след падането на комунизма най-употребяваната дума в медиите беше демокрация, а днес почти не можеш да я чуеш. Защото станахме демократи ли и няма какво повече да се каже по въпроса, или защото се оказа, че нямаме нищо против недемократичните режими като този на Владимир Путин?

Коя е думата на 2023 година?

Българската дума на 2023 година е изкуствен интелект, избрана с допитване, организирано отново от платформата "Как се пише?". Тя беше избрана между десет думи, използвани с висока честота в публичната реч през годината - Букър, война, времеубежище, демонтаж, евроатлантик, изкуствен интелект, ротация, сглобка, Шенген, PISA - и е свидетелство за съвременно мислене и широко отворени очи за глобалния свят. И то въпреки всички опити да накарат българите да се взират само в собствения си национален пъп. И специално да ги плашат, че изкуственият интелект е враг, дошъл от Запад да им вземе хляба и въобще мястото под слънцето. Здравият разум си дава сметка, че естественият интелект е създал изкуствения, за да постигне повече, отколкото би могъл със свои сили. И че една технология сама по себе си не може да бъде опасна, а става такава само заради хора, които от алчност или отмъстителност я използват срещу други хора, така че битката трябва да се води с тях, а не с изкуствения интелект.

Думата война, която беше Дума на 2022 година, и сега е напред в класацията, но без Украйна след нея, защото фронтовете се увеличиха и възродилият се тихомълком съветизъм вече води война срещу евроатлантизма като цяло. Честотата на употребата на тази дума през 2023 е знак за това, че българинът има сетива за опасността от Изток, която според прогнозите ще се засилва. Наскоро германският министър на отбраната открито предупреди, че войната между Русия и Украйна може да обхване и съседни държави.

Войната на съветизма с евроатлантизма на местна сцена и в символен вариант се прояви в политическа атака (с участието на официална Москва) срещу демонтажа на Паметника на съветската армия в София. През 2023 той най-после започна, но беше спрян под претекст, че е незаконен - независимо, че ако има нещо незаконно, то е 30-годишното неизпълнение на законно взетото решение от българските власти паметникът да бъде демонтиран.

Сглобка, времеубежище и Букър

Първата дума в класацията, пряко насочена към българската вътрешна политика, както можеше да се предположи, е сглобка - между довчерашните непримирими противници ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ). Неутралният технически термин в случая е с негативно-ироничен подтекст, защото отпраща към механична връзка там, където тя трябва да е по убеждение. Заедно с това обаче изключителната честота на употребата му през последните месеци постепенно го превърна в общоприет разговорен синоним на коалиция и така го лиши от допълнителните му значения. Банализацията му показа, че широката аудитория за разлика от малките твърди ядра, които са склонни да се държат наказателно, е готова временно да се откаже от претенции за безкомпромисност към управляващите в полза на евроатлантизма и затвърждаването му с влизането на България в Шенген. Именно временно обаче: сглобката не е окончателна връзка, а подлежи на разглобяване, когато премине геополитическата турбуленция, предизвикана от войната в Украйна и проруските тежнения на президента. Дотогава сглобката ще трябва да се подържа с ротация - непознат по нашите земи "политически атракцион", на който засега българинът гледа главно с любопитство.

Думите времеубежище (непосредствено след изкуствен интелект и сглобка) и Букър са изненадата на класацията, тъй като за първи път в общественото съзнание културата се изравнява с политиката и на моменти дори я изпреварва. Стана така, защото Георги Господинов, отличен с наградата "Букър" и други престижни отличия, лекува "нобеловия комплекс" на нацията - че не сме забелязани на Запад, което е обида за славната ни европейска история. Романът му "Времеубежище" не просто беше забелязан, а масово беше превеждан и четен - заради проблема, който поставя, валиден и там, и тук и добил болезнена актуалност с руската инвазия в Украйна. Ако се вкопчиш в миналото си, сам унищожаваш настоящето и бъдещето си. Българите разбират това, защото времеубежище, освен име на роман, е и нова дума, която през 2023 влезе в речника им. Получи се един задочен синхрон, който тази година ги накара да се почувстват повече европейци: докато правителството на Денков-Габриел премахваше пречките пред политическата интеграция на страната със Запада, Господинов с романа си ускоряваше културната. И това не е разговор между либерални интелектуалци, а дума в устата на всеки втори. И може би е някаква утеха за лошите резултати от международния тест PISA, който проверява уменията на 15-годишните ученици да прилагат усвоените знания на практика. Но тестът дойде преди всичко като важно напомняне, че образованието не е самоцел и още по-малко диктат на старите над младите, а е интелектуална и морална подготовка да бъдеш себе си.

Руската пропаганда умее да вдига публична врява, с която да заглушава собственото мнение и да го манипулира с фалшиви новини, но думата и думите на 2023 година показаха, че тя все пак не е успяла да промие съзнанието на българите. Повечето от тях продължават да мислят като граждани на отворено западно общество. И няма как фалшивата новина, че "Аз съм българче" отпада от букварите да омаловажи истинската новина, че "Времеубежище" взе "Букър".

***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

***
Вижте и това видео от нашия архив: