Войната на Русия срещу Украйна разтърси славистиката в Германия до основи. Как това се отрази на изучаването на руския език и какво се промени в катедрите по славистика в германските университети.
Реклама
Да не си правим илюзии: славистиката в Германия е нишова университетска дисциплина с малко студенти и големи финансови трудности. Още преди началото на войната на Русия срещу Украйна, някои от институтите по славистика вече беряха душа, другаде сливаха катедри, на трети места направо ги закриваха. Влоши ли се това положение още повече след февруари 2022? Ето какво научи ДВ.
Един от центровете по славянска филология в Германия традиционно е Хумболтовият университет в Берлин. Първата промяна, която настъпи тук след началото на руската агресия, е новооткритата възможност да се изучава и украински език в рамките на бакалавърска и магистърска програма. В същото време програмите по руски език продължават без съкращения. "Както и досега, най-много студенти избират руския като първи език", обяснява професор Сузане Франк, която завежда Катедрата по източнославянски езици и култури. Тя не крие, че като цяло броят на желаещите да изучават каквато и да е филология през последните години намалява.
Какви възможности съществуват още
В университета в Потсдам човек може да получи бакалавърска степен по руска филология или да се квалифицира като учител по руски. В Потсдам се предлага и бакалавърска програма по интердисциплинарни изследвания на Русия и магистратура по източноевропейска култура. Тези програми също не са пострадали след руското нахлуване в Украйна, а заместник-ректорката на университета Брита ван Кемпен смята, че в бъдеще университетите още повече трябва да се грижат за поддържане на културния обмен.
Оказва се дори, че броят на младите хора, които избират руска филология или искат да станат учители по руски, даже леко нараства. „Негативните заглавия в медиите предизвикват интерес, но най-вече необходимостта от експертни знания за културно-историческата динамика“, обяснява професорката по източнославянска литература и култура Бригите Обермайер.
И все пак войната наложи и структурни промени. Сътрудничеството с университети и научни институти в Русия е замразено, в същото време обаче връзките с Украйна играят все по-важна роля. В учебната дейност особено внимание вече се отделя на културно-историческите връзки и на различията между руската, украинската и белоруската езикови, културни и географски сфери.
Във Вюрцбургския университет студентите по славистика не са станали нито повече, нито по-малко. Тук обаче катедрата вече носи ново име. Досегашната Катедра по литература и култура на Русия днес вече е Катедра по славистика, а в учебната програма вече се отделя повече време и място на украинския и на чешкия език. Академичният обмен с Русия днес не е възможен, така че тук разработват съвместни програми с други университети, например от украинското Запорожие.
„Войната разтърси славистиката като предмет до самите ѝ основи. Но това открива и големи нови възможности. Задачата на предмета ни днес изглежда така: у студентите, които отначало често пъти се интересуват само от руска филология, трябва да се формира разбиране за широтата и разнообразието на пространството, в което хората говорят руски, но и за другите славянски езици“, обяснява Гунар Барч от университета във Вюрцбург.
Какво е значението на русия език
В Лайпцигския университета ДВ научи, че във връзка с войната в Украйна значението на специалностите, свързани с Русия, Украйна и с цялата Източна Европа, всъщност нараства. В тамошния Институт по славистика се подготвят учители по руски за работа в Саксония, защото са убедени, че изучаването на руски език ще продължи и занапред. Днес обаче в съдържанието на учебните програми особено внимание се обръща на социално-политическите теми. Предлагат се и повече курсове, свързани с украинския език и култура.
Най-предпочитаните университети в Германия
Германия е сред страните, които привличат най-много чуждестранни студенти. Към кои университети се насочват те? Ето десетте най-предпочитани висши учебни заведения в Германия:
Снимка: Peter Himsel
Университетът в Кьолн
Кьолнският университет се нарежда на десето място в класацията на най-предпочитаните висши учебни заведения в Германия. Дружелюбието на кьолнчани, но и близостта на града до големи европейски метрополии като Амстердам, Брюксел и Париж, превръщат Кьолнския университет в магнит за студенти от цял свят.
Снимка: picture-alliance/dpa
Университетът "Гьоте" във Франкфурт на Майн
Университетът носи името на големия поет и писател Йохан Волфганг фон Гьоте. Франкфурт на Майн, наричан още "Манхатън" заради великолепната си градска панорама, приютява най-различни култури. Тук е и седалището на някои от най-големите банки.
Снимка: Goethe Universität Frankfurt
Университетът Дуисбург-Есен
Със своите близо 37 000 студенти университетът Дуисбург-Есен е един от най-големите в Германия. Студентите, избрали да учат тук, живеят в един от най-гъсто населените региони на Германия - Рурската област.
Снимка: Klaus Lemke/SSC
Университетът в Хайделберг
Основан през 1364 година, университетът в Хайделберг е най-старото висше учебно заведение в Германия. Този факт го прави особено привлекателен за чуждестранните студенти. Друг плюс е красотата на самия град - старата част на Хайделберг е прочута по цял свят.
Снимка: picture-alliance/dpa
Хумболтовият университет в Берлин
И Хумболтовият университет в Берлин е един най-старите в Германия. В това престижно учебно заведение са учили именити личности като Ото фон Бисмарк, Хайнрих Хайне, Роберт Кох и американският правозащитник У.Е.Б. Дюбоа.
Снимка: picture-alliance/dpa
Техническият университет в Берлин
Отново Берлин: германската столица е привлекателна дестинация не само за туристите. Студентите също я обожават - не само защото Техническият университет предлага обучение на много високо ниво, но и защото разходите за живот в Берлин са по-ниски, отколкото в другите големи градове на Западна Европа.
Снимка: TU Berlin/Dahl
Университетът в Аахен
Аахен се намира в непосредствена близост до Белгия и Холандия. Тук е и най-големият технически университет в Германия. Висшето учебно заведение следва мотото "Мисъл за бъдещето". Такъв е и имиджът на този университет - място, където се твори бъдещето.
Снимка: Peter Winandy
Техническият университет в Мюнхен
Столицата на федерална провинция Бавария може да се похвали с два елитни университета - единият от тях е Техническият университет. Последните данни сочат, че всеки пети студент тук идва от чужбина.
Снимка: Albert Scharger
Университетът "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен
Това е другият елитен университет в Мюнхен. Той е не само един от най-старите, но и сред най-престижните в Германия - тук са се дипломирали 34-ма носители на Нобелова награда. През 2013 година списание "Monocle" обяви Мюнхен за най-добрия град за живеене в цял свят.
Снимка: picture-alliance/dpa
Свободният университет в Берлин
Свободният университет в Берлин е основан през 1948 година. В годините на Студената война университетът е смятан за символ на свободния свят, тъй като за разлика от Хумболтовия университет се е намирал в западната част на Берлин. Оттам идва и името му - Свободен университет. Това висше учебно заведение се нарежда на 11-то място в класацията на най-престижните университети в Германия.
Снимка: Peter Himsel
10 снимки1 | 10
В Бохумския университет се наложило да закрият международната магистратура „Руска култура“, подпомагана доскоро със средства от Службата за академичен обмен, които обаче бяха замразени заради войната. Вместо тази програма Семинарът по славистика в Бохум вече развива сътрудничество с Чехия, Казахстан и Молдова. Предлагат се и повече курсове, свързани с руския език извън границите на Руската федерация. Гост-преподаватели вече изнасят лекции за културите на Русия, Беларус, Украйна и Балтийските страни.
А какво е положението с езиковите училища? Известният в Германия институт „Русикум“ в Бохум предлага интензивни курсове. Пред ДВ от училището обясниха, че след началото на войната на по-малък интерес се радват някои определени формати, например обучението по руски за бизнес цели. Наложило се да бъдат закрити и онези курсове, които предвиждат обучение в самата Русия. Като цяло броят на желаещите да изучават руски език в този езиков център започнал да намалява още през 2014 година, защото все по-рядко интерес проявяват фирми или частни лица, тръгнали да пътешестват. В същото време нараства броят на журналистите и студентите, които вече не могат да учат руския в самата Русия.
И астронавтите изучават руски език
А ето и най-ексцентричната категория изучаващи руски език: астронавтите, които се готвят за полет към Международната космическа станция, където знанията по руски език са задължителни. „Русикум“ вече от много години си сътрудничи с Европейската космическа агенция, а от 2023 година тя започна да провежда и курсове по руски за бъдещи астронавти от Европа и Австралия.
Колкото до популярните в Германия „Народни висши училища“, които предлагат курсове в цялата страна, там още не могат да направят оценка за влиянието на войната върху изучаването на руския език. През 2023 е имало спад, но това все още нищо не значи, казва референтката по връзките с обществеността Сабрина Базлер. Според нея от една страна може да се предположи, че войната намалява симпатиите към Русия, а с това и броя на желаещите да учат руски. В същото време част от хората в Германия днес се интересуват от руски дори повече отпреди, включително и за да могат да общуват с многобройните украински бежанци, голяма част от които говорят руски. Народните университети вече предлагат и курсове по украински, които се радват на растящ интерес.
****
Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ:
С тези осем неща Русия е известна по цял свят
Русия е известна по цял свят със своята литература и музика, с балета и киното си, с водката и матрьошката. Но дали тези типично руски неща са наистина чисто руски? Нека видим:
Снимка: gemeinfrei
Руската водка
Руската "водичка" е известна по цял свят. Но се лъжат онези, които вярват, че руснаците се наливат по цял ден с алкохол. Почти половината от тях не консумират никакви алкохолни напитки. По данни на Световната здравна организация от 2016 г., Русия заема чак 16-то място в световната класация по консумация на алкохол. Германия е много по-напред - на пета позиция, а на първо място е класирана Молдова.
Снимка: picture-alliance/dpa/M. Tirl
Руският балет
Балетът е визитната картичка на руската култура. През 18 век това сценично изкуство пристига в Санкт Петербург от далечна Франция. За развитието на руския балет спомагат най-вече френските хореографи Шарл Дидло и Мариус Петипа, които създават реномирани балетни школи. С други думи: руският балет не е чисто руски.
Снимка: Imago/ITAR-TASS
Руската матрьошка
И тя е известна по цял свят: руската матрьошка. Изобретена е през 1896 година от руския художник Сергей Малютин, а вдъхновението идва от много далеч. Сава Мамонтов, меценат на Малютин, пътува в онези години до Япония, откъдето се връща с традиционната играчка "дарума". Подарява я на Малютин, който на свой ред, вдъхновен от японската кукла, създава матрьошката.
Снимка: picture-alliance/dpa/J.Kalaene
Руската литература
Пушкин, Гогол, Достоевски, Толстой (на снимката) - всички те са световноизвестни. И тясно свързани с европейската култура: Пушкин пише писмата си на френски език, Гогол прекарва в Италия цели 10 години от сравнително краткия си живот, а Достоевски и Толстой са силно повлияни от западния хуманизъм.
Снимка: Files/AFP/Getty Images
Руската кухня
За разлика от страни като Франция и Италия, Русия не се отличава със специфична национална кухня. В миналото по селата са се хранили скромно, а заможните семейства са се гощавали с европейски ястия. Това, което днес наричаме "руска кухня", е всъщност комбинация от различни влияния. Така например прочутата "Херинга под кожено палто" е всъщност традиционно норвежко ястие.
Снимка: DW/L. Ganssmann
Руската музика
"Борис Годунов" на Мусоргски и "Дама Пика" на Чайковски (на снимката) са едни от най-известните произведения в световната опера. А Шостакович и Прокофиев се нареждат сред най-великите композитори на 20 век. Руската музика придобива специфичен национален характер едва след средата на 19 век, когато в Санкт Петербург е основана "Могъщата петорка" - творческо обединение на изявени руски композитори.
Снимка: picture-alliance/dpa
Руският филм
Руските режисьори Сергей Айзенщайн и Андрей Тарковски са смятани за едни от най-радикалните обновители на филмовото изкуство. Творчеството и на двамата е неразривно свързано със световното кино, а навремето Айзенщайн дори за малко да остане в Холивуд.
Снимка: imago/United Archives International
Руското изкуство
Художниците Иля Репин, Иван Крамской и Иван Шишкин са сред най-известните представители на руския реализъм. Обучението в престижните руски академии на изкуствата задължително включва и продължителен престой в Западна Европа. Шишкин например, чиято картина "Утро в боровата гора" е смятана за една от емблемите на руското изобразително изкуство, е следвал в Мюнхен, Женева и Дюселдорф.