Преди 30 години Беларус изведе ядрените оръжия от своята територия, а тогавашният ръководител на страната Станислав Шушкевич бе убеден, че това е голямо постижение. „Мотивацията ми беше съвсем проста. Беларус подлежеше на унищожение като държава, нация и етнос, защото на нейна територия се намираше стратегическо и тактическо ядрено оръжие – а тя беше негов заложник. Европа можеше да бъде унищожена с това, което се намираше на територията на Беларус. Ако се беше стигнало до конфликт, Западът нямаше да разполага с друга опция освен да нанесе ядрен удар срещу Беларус“, каза той в телевизионно интервю.

Какво означава всичко това за Беларус?

През 2023 година ядреното оръжие обаче може да се завърне обратно в Беларус. Руският президент Владимир Путин заяви на 25 март, че става дума за десет самолета, които могат да носят тактическо ядрено оръжие, както и за ракетния комплекс „Искандер“. Освен това той каза, че през юли т.г. ще завърши строителството на хранилище за тактическо ядрено оръжие в Беларус. При това оръжието няма да бъде собственост на Минск – става дума само за разполагането му.

„Разговори за сътрудничество в тази сфера между Русия и Беларус се водят отдавна“, казва Павел Подвиг, научен сътрудник в Института на ООН за изследвания в областта на разоръжаването. През февруари 2022 година конституцията на Беларус бе променена и от нея изчезнаха думите за безядрения статут, в резултат на което „се откри легалната възможност за разполагане на ядрени бойни заряди на територията на страната“.

Военният експерт Александър Алесин подчертава, че „известно количество носители на ядрено оръжие“ е било подготвено още преди изявлението на Путин. Той напомня, че по съветско време „Беларус бе ядрената крепост на Съветския съюз“. На територията на страната са били разположени около две трети от всички съветски ракети със среден и малък обсег и съответните бойни глави.

„След като това оръжие бе изведено, Лукашенко така и не ликвидира инфраструктурата, осигуряваща съхраняването и използването на тези ракети при необходимост“, казва експертът. Според него едно от запазените хранилища може да бъде модернизирано и приспособено за съхраняването на ядрени боеприпаси.

Чии ще са носителите на руското ядрено оръжие?

Алесин отбелязва, че по думите на Путин с помощта на Русия в Беларус са подготвени десет самолета като носители на ядрено оръжие. Най-вероятно става дума за фронтови бомбардировачи СУ-24 съветско производство, от които Беларус е имала 35 по данни от 2011 година, посочва експертът. Част от тях са бомбардировачи, друга част – разузнавателни самолети. След отказа от ядрено оръжие елементите от оборудването и управлението, които биха могли да осигурят използването на ядрени боеприпаси, са били демонтирани.

През 2012 година бомбардировачите са били снети от въоръжение и изпратени за консервация и съхранение, една част от тях е била продадена на Южен Судан. „Но очевидно някакво количество е останало и тези самолети са били модернизирани“, смята Алексин. Освен това в Беларус вече има комплекси „Искандер-М“, чиито технически характеристики им позволяват да носят ядрени бойни части.

Превръща ли се Беларус в мишена?

„Тази стъпка не носи никаква допълнителна сигурност нито на Беларус, нито на Русия. Това е по-скоро политически сигнал за по-близък съюз между двете страни и трябва да се възприема именно така“, смята експертът Павел Подвиг.

Според него допълнителните рискове не са толкова много: „Ще има още едно хранилище за ядрено оръжие, което може и още дълго време да остане празно. В такъв случай не би могло да бъде цел на удар или някакви действия. Не мисля, че ситуацията трябва да се драматизира повече от необходимото“.

Политическият анализатор Артьом Шрайбман смята, че в тази ситуация Беларус се превръща в мишена, ако войната между Русия и Украйна премине на по-глобално ниво и се стигне до сблъсък между Русия и НАТО. „В този случай Беларус ще се превърне в поле на потенциални сражения и именно този е основният риск.“

Какво мислят хората в Беларус

Шрайбман казва също, че „разширяването на руското военно присъствие е своеобразен риск и за жителите на Беларус, защото това означава задълбочаване на военната интеграция“. Както показват данните на британския Кралски институт за международни отношения Chatam House, отношението на 45 процента от беларусите към разполагането на ядрено оръжие в страната е отрицателно, на 35 процента е „по-скоро отрицателно“, осем на сто са настроени положително, а 12 на сто - по-скоро положително.