Руският и българският народ "са длъжни да живеят братски" - това послание отправи руската посланичка Елеонора Митрофанова в навечерието на националния празник 3 март. Ако тези думи нямаха предистория и контекст, те биха могли да минат за израз на дипломатическа загриженост и добронамереност. За чиста монета. Това обаче няма как да стане, защото по обективни причини отношенията между България и Русия са в най-ниската си точка от десетилетия.
Преди година, през март 2022, Москва обяви България за "неприятелска държава". А сега пак оттам ни говорят за братски дълг. Подобна реторика не е само израз на дипломатическо лицемерие. Тя е елементарен, но и твърде опасен опит за манипулиране чрез изкривяване на действителността - известен в психологията като "гаслайтинг".
Доверчивото лице на българите е осветено от мъждукащата светлина на руската "газова лампа". Подхвърля им се примамка, която трябва да ги обърка, да подкопае и изтръгне почвата изпод краката им. "Ние може да сме ви сложили в списък с неприятелски страни, но вината не е наша - в душата си ви чувстваме братя". Това е лукавият тон, с който Кремъл се опитва да съблазни. Широка и щедра е руската душа, тя винаги е готова да прости, в името на братството и добросъседството.
Какво обаче има да се прощава?
Нима България е в дълг към Русия, нима е съгрешила? Русия обяви САЩ, Канада и всички държави от ЕС, включително България, за неприятелски - заради санкциите, които те наложиха на Кремъл заради агресивната война, която руският президент Владимир Путин започна на 24 февруари 2022 срещу съседна Украйна. Постъпка, която не е нито "братска", нито "добросъседска".
Не е погрешно да твърдим, че враждебните действия на Москва срещу Киев стартираха много преди това - тяхна проява е анексията на Крим през 2014, но не само. А Киев предизвика гнева на Кремъл, защото потърси перспектива в ЕС и НАТО.
Троянският кон на Русия в Европа
С какви очи тогава ни напътства пратеничката на Кремъл? Странно и нелепо е агресорът да говори за братски дълг.
Русия винаги се е опитвала да дирижира политическите и икономическите процеси в България, да води за носа общественото мнение. След като страната ни стана член на НАТО (2004) и ЕС (2007), в Кремъл сериозно се обезпокоиха, че могат да загубят най-верния си троянски кон в Европа - София.
Руските опити за въздействие продължиха с още по-голяма интензивност: чрез енергийните проекти като Южен поток (спрян от ЕК) и Турски поток; с помощта на лостовете в службите за сигурност и съдебната система; чрез петата колона в политическите партии и медиите; чрез дезинформацията и "класически похвати" като опитите за покушения и диверсии.
Могат ли от Кремъл да отговорят: кой заплашва журналиста Христо Грозев? Кой се опита да ликвидира оръжейния търговец Гебрев, застрашавайки "между другото" живота и на обикновени, напълно случайни и невинни български граждани? Кой организира серия взривове във фабрики за боеприпаси в България? Кой плаща рушвети на български политици, за да въртят далавери в енергетиката, държейки страната ни в зависимост от Кремъл? Имат ли интерес руски граждани от търговията със златни паспорти, която у нас процъфтяваше в продължение на години?
Вместо да чете уроци на българите, по-добре и този път г-жа Митрофанова да си беше замълчала.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.