Изобщо не очаквах да чуя кръвожадните пропагандни клишета на Кремъл от тази кротка, възрастна рускиня, която продаваше плодове и зеленчуци на една голяма сергия край Каварна. Направи ми впечатление мекият ѝ, руски акцент, докато ми теглеше „даматите“ и „пыпешите“, та я попитах откъде е и какво прави в Североизточна България. Била от Сибир, от Омск, и вече двайсетина години с мъжа си карали топлия сезон в България - имали къща наблизо.

- А какво мислите за войната в Украйна? – попитах я накрая, очаквайки да чуя нормалните, човешки възклицания на съчувствие към жертвите и страданията на хората. Нищо такова обаче. В стоманено сините ѝ очи блеснаха сибирски ледени висулки, а в думите ѝ нямаше и следа от мъка и съпричастие:

- В Киев са фашысти, всички там са фашысти и трябва да бъдат унищожени. Ние ще асвабадим Украйна от фашысти.

Лъжи и пропаганда

Последваха абсурдните легенди за избити 5000 деца в Донбас и за терора над руснаците, които били принудени да се самозащитават и да помогнат на стенещите под фашисткото иго украински братя, та затова нахлули в Украйна. Опитах се да ѝ обясня, че всичко това са до голяма степен лъжи и пропаганда, но дори ако тези твърдения отговаряха на истината, Русия пак не би имала никакво право да започне война срещу суверенна държава.

Напразните усилия на разума се сблъскаха с безмерната ѝ любов към по правило непогрешимата родина и с оголените шипове на дезинформацията, набити нагъсто в изстърганото ѝ до дъно съзнание. Безнадеждно. Пожелах ѝ да си върви начаса обратно в Омск, където спокойно може да се радва на бомбения килим от пропагандни лъжи и на жестоката истина за стотиците хиляди убити хора във войната.

Защо тази жена смята, че може спокойно да споделя подобни убеждения в България? Че не я е срам – ясно. Но не я ли е страх, че някой може да се възмути от този откровен путинизъм и – примерно – поне да не ѝ купи „даматите“? Не, не я страх. Защото тя не е сама. Въпреки санкциите, по българското Черноморие можете да срещнете доста руснаци, но много трудно ще откриете сред тях такива, които критикуват Путин и се обявяват против войната.

И сред българите – липса на съчувствие

А и българите наоколо сякаш нямат никакъв проблем с такива нагласи, напротив: шофьорът на бус, спасителят, портиерът в един руски хотел, всички те вярват на кръвожадните кремълски лъжи и дори понякога злорадо коментират, че на украинците със скъпите им западни автомобили всъщност така им се падало. Тъжна, страшна картинка…

Сибирячката от Омск, забравих да кажа, бодро ми обясни, че при тях било много студено, та идвали в България, за да се заредят със слънце и топлина. България им ги дава така да се каже безплатно. А те, също така безплатно, внасят в България ледения вятър на сибирските полета и на руската пропаганда.

Наложих на тази жена своето лично икономическо ембарго: вече не купувам нищо от нея. Препоръчвам на всички, които се окажат близо до нейния щанд край Каварна, да подминат наказателно „даматите“ и „пыпешите“ ѝ. А на нея самата пожелавам да фалира и занапред да си стои в Омск.

* Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

****

Вижте и това видео на ДВ: