"Прекратяването на американската военна помощ за Украйна не е първата грешка на Тръмп. Още преди началото на преговорите Тръмп се отказа от два много важни коза – членството на Украйна в НАТО и териториалната цялост на страната. Този негов подход може да предизвиква само учудване. Аз дълго време съм водил преговори с руснаците, познавам ги и знам едно: единственото, което уважават, е позицията на силата, а начинът, по който Тръмп се представя сега пред Русия, е от позиция на слабостта. Аз не разбирам това", казва в интервю за ДВ германският дипломат Кристоф Хойсген, който до февруари 2025 година ръководеше Мюнхенската конференция по сигурността. Преди това е бил посланик на Германия в ООН и съветник на канцлерката Ангела Меркел.

ДВ: Говорите за „слабост“. Може ли на този фон да се смята, че Доналд Тръмп наистина се изявява в ролята на неутрален посредник? При положение, че това, което прави, е по-скоро да се сближава с руската позиция.

Тръмп и Джей Ди Ванс бъркат насилника с жертвата

К. Хойсген: Да, няма как да се говори за неутралност. Всички видяхме това немислимо представление в Овалния кабинет, по време на което президентът и още повече вицепрезидентът на САЩ истински обиждаха президента на Украйна. Усещането бе, че те двамата бъркат престъпниците и жертвите.

ДВ: Преговорите между САЩ и Русия продължават, очакват се следващи срещи на Зеленски с Тръмп, а ЕС също иска да бъде на масата на преговорите. Дали можем да сметнем, че в последните дни ролята на европейците става по-значителна?

К. Хойсген: Не съм сигурен, че между САЩ и Русия наистина се водят преговори. За това се говори постоянно, но не съм чул за склонност на Путин да направи каквито и да било отстъпки. Всичко, което излиза от Кремъл, са изисквания, каквито са били отправяни винаги. Всичко започва от това, че той и до днес не признава законния президент на Украйна. Той продължава да изисква страната да е неутрална, иска територии, които дори не е окупирал. Също така продължава да иска малко или повече да се върнем към статуквото, съществувало преди разширяването на НАТО.

Нужно е Европа да заеме силна позиция

Важно е ние, европейците, да си свършим работата, що се отнася до нашата собствена отбрана и до поддръжката на Украйна, да правим във военен план повече, отколкото сме правили досега. Надявам се бъдещият канцлер на Германия най-сетне да направи това, което предшественикът му отказваше – да даде на Украйна ракети „Tаурус“. И ако Европа заеме силна позиция, ние автоматично ще се окажем на масата за преговори, защото нашата политика ще има тежест.

А можем ли да говорим за отслабени позиции на НАТО след разговора между Тръмп и Зеленски и след Мюнхенската конференция по сигурността?

К. Хойсген: Не. Милиардите, които ЕС смята да отдели за отбрана, са милиарди, необходими за реализацията на отбранителните планове на НАТО. Сега НАТО има определени планове за отбраната на Европа и затова са необходими сили и средства. НАТО е най-успешният отбранителен съюз в историята – Алиансът осигури на нашия континент най-продължителния период на мир. Ние просто трябва да знаем, че европейската опора в НАТО става все по-силна , че европейците също могат да действат в тези рамки, ако в един момент американците кажат – без нас.

Тръмп има интереси в Европа

Именно в това се състои предизвикателството. Аз обаче все още разчитам на НАТО и на САЩ, които имат големи икономически интереси в Европа – а това има значение за Тръмп. Особено, като се знае колко милиарда са инвестирали американските компании в Европа, както и това, че търговията между Европа и Америка е най-голямата в света. Затова Тръмп все още има интерес Европа да остане стабилна. Политическите и историческите ценности очевидно вече не съществуват.

ДВ: Може ли Украйна да се надява на по-бързо присъединяване към ЕС като гаранция за сигурността ѝ след края на войната?

К. Хойсген: Мисля, че е изключително важно да има перспектива за влизането на Украйна в ЕС. За съжаление членството в ЕС не е политически акт, трудна работа е. Става дума за подготовката на страната, която трябва да бъде приета в Общността, за отварянето на пазарите. И обратно – за подготовката на ЕС за приемането на една толкова голяма по територия страна с огромен селскостопански сектор. И от двете страни се изисква много и то няма как да стане бързо. Смятам, че членството трябва да се реализира постепенно – не бива да храним илюзии по този въпрос.

***