Коментар от проф. Евгений Дайнов:

Още не е започнала обичайната паника по теми като "Махат "Аз съм българче" от букварите" или "Заместват Пайсий с третия пол", а ето, че образованието все пак се намести в новините. Щели, чувам, да възстановяват военното обучение в училищата и да учат тийнейджъри как да обезвреждат мини.

Само това ми липсваше. И бездруго в началото на всеки октомври получавам като студенти доскорошни ученици, които могат да цитират "България на три морета", но за пръв път чуват, че има три власти, които трябва да бъдат държани разделени. А на всичко отгоре дори не знаят кои са трите морета.

Болното българско образование

Училищното образование в България е тежко болно поне от момента на въвеждането на съветски учебници и методики през 1948 година. Напоследък тук-там виждаме плахи оздравителни процеси, но те са прекалено слаби, за да вдъхнат живот в гангренясалия организъм.

За образованието са писани тонове, много от които - от комплексирани и комично невежи, макар тежко титулувани индивиди. Затова проблемът е покрит с тонове плесенясала паяжина, която просто трябва да бъде разсечена. Това най-добре става с помощта на ясно насочен въпрос. Както обяснявам на моите студенти: "Ако имаш някакво притеснение - превърни го във въпрос. Когато имаш въпрос - започни да го задаваш".

От големите философи американецът Джон Дюи, следвайки англичанина Джон Стюарт Мил, поставя въпроса по начин, който може да бъде разбран от всеки. Образованието е политически проблем, защото се отнася до общото благо. Затова, както политиката, образованието е разговор за бъдещето. Оттук идва въпросът на Дюи: В какво общество искаме да живеем след 20 години? Когато намерим отговора, ще знаем с какво да занимаваме децата в училище днес. Да видим какви образователни резултати би дал подходът на Дюи, като зададем въпроси за бъдещето.

Искаме ли в България след 20 години да живеем в общество, пълно с юначни индивиди, които героически да изтребват врага чужденец и неговите местни помагачи предатели? Или искаме да живеем в общество, в което не се предвижда никакво изтребление, та макар и героическо?

Ако искаме първото, в училищата днес ще трябва да учим децата:

- да мразят чужденците, които не са "като нас" и следователно са врагове;

- бдително да разкриват техните местни помагачи;

- да имат уменията да убиват враговете;

- да се вдъхновяват от подобни убийства на врагове, вършени от различни герои в миналото ни.

Ако искаме да живеем във втория вариант на общество, в училищата ще трябва да учим децата на съвършено различни неща:

- че чужденецът не е враг, а потенциален партньор в общи начинания;

- че различният от нас не е непременно предател;

- че колкото по-разнообразни хора живеят в едно общество, толкова по-жизнеспособно е то;

- че при възникващи спорове е по-разумно да се преговаря по съгласувани между всички правила, отколкото да се прилага героическо изтребление.

След 20 години искаме да живеем в общество, в което всеки си има началник и изпълнява неговите заповеди? Или искаме да живеем в общество, в което всеки решава самостоятелно какво да прави?

Ако искаме да живеем в първия вид общество, в училище ще трябва да учим децата:

- да развиват умения за подчинение и безкритично приемане на нещата;

- да разбират получените заповеди, да изпълняват точно и в срок поставените задачи и да докладват ясно за тяхното изпълнение;

- да докладват своевременно за приятели и познати, които не се подчиняват в необходимата степен.

Ако искаме да живеем в общество, в което хората взимат самостоятелни решения, ще се наложи да учим днешните ученици:

- да могат да формулират цели и задачи;

- да могат да анализират ситуации и да планират системни действия;

- да развиват лидерски и екипни умения;

- да са наясно защо не е допустимо да постигат своите цели с цената на нараняване на други хора.

След 20 години искаме да живеем в общество, съставено от бедни и лесни за управление хора - или в общество на състоятелни и трудни за управление хора?

Затова се стига до такива гротески

На този етап съм абсолютно сигурен, че който е прочел текста дотук, ще може сам да направи списък с онова, на което ще трябва да учим децата днес, за да живеем утре в едното или в другото общество.

Точно формулираните въпроси имат това свойство: да произвеждат очевидни и разбираеми за всички отговори, последвани от ясни действия. Може би затова българите - и образователите в частност - не задават подобни въпроси. Защото след намирането на отговорите ще се наложи да се вършат някакви неща.

Затова е по-лесно да се измислят гротески от типа деца да се учат да обезвреждат мини в прослава на Отечеството.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Разгледайте и тази фотогалерия от архива ни: