В Русия не е предвидена длъжността на вицепрезидент, но външният министър Сергей Лавров изглежда изпълнява именно такава функция. Поне във външната политика. На срещата на върха на Г-20 в Индия на 9 и 10 септември Русия ще бъде представена не от Путин, а от външния министър. Преди това, през август, Лавров замести Путин и на срещата на върха на БРИКС в Южна Африка.

Експертите предполагат, че Путин не е отишъл в Южна Африка от страх да не бъде задържан. От пролетта на 2023 година той се издирва със заповед за арест на Международния наказателен съд (МНС) в Хага по обвинение за незаконна депортация на деца от Украйна. Кремъл отрича тези обвинения и не признава юрисдикцията на съда. Южна Африка е подписала Римския статут, по който функционира МНС, и е задължена да екстрадира издирвани лица.

Не е само заповедта за арест на МНС

Германският политолог Феликс Рифер, автор на книга за руската външна политика, смята, че заповедта за арест е основната причина за отмяната на пътуването на Путин до Южна Африка. Индия обаче не признава юрисдикцията на Международния наказателен съд и там причината за отсъствието на Путин не е така очевидна. "В Русия смятат Индия за ненадеждна", казва Рифер за ДВ и припомня, че макар Индия и Русия да поддържат тесни връзки още от съветско време, Индия "си сътрудничи и със Запада, свързана е със САЩ, включително и с това, че купува оръжие от тях“.

Южна Африка и Индия не са единствените страни, до които Путин наскоро отмени свои планирани пътувания. Според съобщения в медиите се очакваше той да посети Турция през август, но в крайна сметка руският президент прие турския си колега Реджеп Тайип Ердоган в Сочи. На този фон някои наблюдатели смятат, че въпросът със сигурността е възможна причина за отказа на Путин да пътува до страни, които той смята за небезопасни. Още повече на фона на случилото се с шефа на частната армия „Вагнер“ Евгений Пригожин, загинал при самолетна катастрофа. Рифер смята подобни сравнения за спекулативни, но в същото време твърди, че Китай е единствената страна, в която президентът Путин е готов да отиде. Очаква се през октомври той да пътува до Китай.

За последен път руски президент присъства лично на срещите на върха на БРИКС и Г-20 през 2019 година - тоест още преди пандемията от Ковид-19. Последната лична среща на Путин с американския президент Джо Байдън беше през юни 2021 в Женева. А през есента на същата година Путин и китайският лидер Си Дзинпин не присъстваха лично на срещата на Г-20, а се включиха чрез видеовръзка. Сега и двамата няма да присъстват на срещата в Индия.

Дали самоизолацията на Путин е принудителна или доброволно избрана е друг въпрос. Какво обаче означава тя и ще засили ли позициите на международната политическа сцена на външния министър Сергей Лавров?

Изпълнител на волята на Путин

73-годишният Лавров е един от най-дългогодишните сътрудници на президента Путин. Догодина ще станат 20 години, откакто той неизменно изпълнява длъжността на външния министър - рекорд за член на кабинета от идването на Путин на власт. В интервю за списание „Форин Полиси“ бившият посланик на САЩ в Русия Джон Съливан каза, че Путин цени Лавров, защото е "ефективен, много опитен и умен". Лавров е бил ценен и на Запад преди руската инвазия в Украйна, допълва политологът Феликс Рифер. Но според него руският външен министър е изложил репутацията си на риск, подкрепяйки "новата ориентация на руския режим“.

Рифер не вярва в специалната роля на външния министър като фактически заместник на Путин на срещи на върха като тези на БРИКС или Г-20: "Лавров не решава нищо в руската външна политика, той изпълнява инструкциите на Путин и няма да води самостоятелна външна политика". Германският наблюдател отбелязва още, че шефът на руската дипломация не е бил посветен в подготовката за руската инвазия в Украйна. Според "Файненшъл Таймс" Лавров е научил за нея едва няколко часа преди тя да започне. 

„Знак за слабост“

Същото мисли за руския външен министър и бившият германски посланик в Русия Рюдигер фон Фрич. "Лавров беше и си остава изпълнител на волята на Путин", казва дипломатът за ДВ и допълва, че той е талантлив и интелигентен, без да е от величината на един Андрей Громико (външен министър по времето на СССР - бел. Ред.).

Независимо от това отказът на Путин да пътува зад граница ще има последици за руската външна политика: "Това засилва изолацията на Русия и зависи от това какви ограничения са поставени на Лавров за водене на преговорите“, посочва Рифер. За него това е "знак за слабост" от страна на руското ръководство, но също така и сигнал за влиянието на международни институции като Международния наказателен съд в Хага, обикновено смятани за доста безсилни.