Който е роден с еднозначни женски или мъжки полови белези и в следващите години продължава да се идентифицира със съответния пол, се нарича цис-жена или цис-мъж.

Цис идва от латински и означава "от тази страна". Транс пък означава "от другата страна". Това понятие важи за хората, които не се идентифицират със своя биологичен пол.

Интерсексуалните хора се раждат както с мъжки, така и с женски полови белези и не могат да бъдат еднозначно категоризирани към единия от двата пола. Затова от 2018 година в Германия за вписването в регистрите при раждане освен "мъжки пол" и "женски пол" съществува и трета опция - "друг".

Хетеро, хомо, би и пан

Цис-, транс- и интерсексуалността описват една част от идентичността на хората, но не казват нищо по въпроса за техните сексуални предпочитания. Хетеросексуалният мъж се интересува от жени. Както и хомосексуалната жена. Това е ясно. Но още при бисексуалността става по-сложно. Принципно бисексуалните се чувстват привлечени и от двата пола, но не непременно с еднаква сила. Това става ясно от т.нар. скала "Кинси", създадена от сексолога Алфред Кинси.

Съгласно тази скала между "изключително хетеросексуален" и "изключително хомосексуален" има нюанси. Кинси ги е формулирал още през 1948 година, включвайки ги под общото понятие бисексуалност.

Днес той вероятно би говорил по-скоро за пансексуалност. Защото докато бисексуалните мислят в категориите мъж/жена, то пансексуалните разширяват кръга на потенциалните си предпочитания и върху "другия" пол.

На бисексуалните (а вероятно и на пансексуалните) хора нерядко им се случва да чуват, че не желаят да се обвързват, а просто искат да осъществят сексуални контакти с колкото може повече хора. Но това е точно толкова вярно, колкото и твърдението, че хетеросексуалните принципно са моногамни.

Тоест, това дали някой живее моногамно или полигамно, дали се ограничава с един сексуален партньор или предпочита да са повече, е вече съвсем друга тема. Статистики няма, но със сигурност има както полигамни цис-хора, така и моногамни транс-бисексуални.

А сега да обърнем внимание на някои по-малко известни сексуални ориентации и предпочитания.

Симбиосексуални

За симбиосексуалните хора атрактивни са двойките. За разлика от полиаморните хора, които имат или искат да имат по повече от един партньор едновременно, симбиосексуалните се чувстват привлечени именно от динамиката и енергията, която се усеща между двама (или повече) в една връзка. Тоест, атрактивни за тях са не толкова индивидите, колкото връзката помежду им.

Демисексуални

Те не изпитват сексуално желание, ако нямат и емоционална връзка с другия човек - това се нарича демисексуална ориентация. Демисексуалността представлява добра защита срещу съмнителните връзки за една нощ.

Сапиосексуални

Изваяното тяло, завладяващата усмивка и красивите очи не са достатъчни за покоряването на един сапиосексуален човек. За него особено еротично е на първо място интелектуалното равнище на човека срещу него.

Автосексуални

Зигмунд Фройд въвежда този термин за назоваването на всички форми на сексуално самозадоволяване. Но автосексуалността означава също така, че някой е влюбен в самия себе си. И ако тази любов към самия себе си е здравословна, в това няма нищо лошо.

Асексуални

Асексуалните хора не изпитват потребност от секс, но не защото се отвращават от сексуалните контакти или пък защото са прекалено свенливи. За разлика от обета за безбрачие и другите форми на въздържание асексуалността не е съзнателно решение, а по-скоро сексуална ориентация. Но без секс.

*****

Вижте и това видео от архива ни: