Бойко Борисов – лидерът на най-голямата партия в България – отново е изправен пред критичен магистрален избор. Пред него има един прав път, над който виси табелата „Правова държава“ и една отбивка, знакът за която гласи „Делян Пеевски“. Гумите скърцат и колата на този, който смята, че заслужава да е премиер, поема отново към отбивката. Както го е правил винаги досега (макар и с леки колебания през 2013 година).

Конкретните поводи за настоящия избор са три. Първият е и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, за когото явно е дадена инструкция на ВСС и прокурорската колегия, да бъде бранен до последно. За инструкцията всъщност не се знаят детайли – тя действително спусната ли е или пък е една от тези команди, които войниците в казармата сами започват да си дават, когато са достатъчно обучени (по Иван Хаджийски и Мишел Фуко). Това няма особено значение, защото настоящият ВСС е доказал, че действа в пълен синхрон с тандема Пеевски-Борисов.

Решението на ВКС за Сарафов е напълно обосновано

Ситуацията е куриозна обаче, защото Върховният касационен съд (ВКС) вчера излезе с решение да третира актовете на Сарафов като нищожни. В една правова държава това би трябвало да е краят на Борислав Сарафов като и.ф. главен прокурор. Решението на съда на всичкото отгоре е напълно обосновано, защото има нарочен закон, забраняващ на един и същ човек да изпълнява функциите на главен прокурор повече от определено време. Което в случая на Сарафов е изтекло преди месеци. ВКС е върховният съд на страната по наказателни дела, което означава, че ако Сарафов остане на поста си с административни хватки, българската правна система ще се изправи пред тежка институционална криза.

Актовете на прокуратурата като цяло може да бъдат поставени под въпрос в съда, тъй като главният прокурор има достатъчно правомощия за намеса дори в конкретни дела под формата на контрол за законност, да определя кадровата политика и т.н. ВСС и прокуратурата явно ще тръгнат по пътя на институционалната съсипия, като това не може да стане без съгласието на Пеевски и Борисов. Първото съгласие явно е налице, а второто е въпрос на избора, за който стана дума. И който май вече е направен.

Опит за отстраняване на опозицията от ключови места

Втората причина за критичния избор пред Борисов е течащата сага с разследването на опозиционни кметове. И на слепите вече е ясно, че става дума за организирана кампания на служби, прокуратура и определени съдилища, която цели очерняне на опозицията, отстраняване на нейните ключови кметове и концентрация на власт. Това не го виждат само управляващото мнозинство, които са бенефициентите на този процес. Всъщност правят се, че не го виждат, защото и самият Борисов няколко пъти е казвал, че поне за Благомир Коцев, задържането му в ареста е напълно необосновано. И че ако зависело от него, щял да го пусне.

В България, уви, пускането и вкарването в затвора зависи от политически лица. И хората правилно са се ориентирали към Борисов, като уж най-влиятелното политическо лице сред управляващите. Та той или се прави на умряла лисица по отношение на Коцев, или властта наистина му се е изплъзнала по посока на Делян Пеевски.

Проблемът с опозицията стана международен

Казусът с преследването на опозицията у нас вече е международен - и то не само заради откритата заявка на групата на либералите в ЕС да предизвикат спиране на средствата по ПВУ за България. Траншовете по този план са ключови за бюджета тази година и ако те бъдат отложени, финансовите ни сметки няма да излязат, точно когато ще влезем в еврозоната.

Проблемът не е в ПП-ДБ и „лошите“ либерали, които, видите ли, искат да прецакат България. Позицията на канцлера Мерц и Германия по тези наши вътрешни въпроси изглежда е сходна с тази на либералите, което обяснява и кахърната физиономия на Борисов, когато обсъжда темата и иска да се разграничи от Пеевски по нея. В крайна сметка посланикът на Германия не ходи на всички протести в страната, а когато отиде на някой протест в качеството си на гражданин, това означава много на дипломатичен език.

Въпреки всичко това, обаче, „изборът“ на Борисов изглежда направен и той не е в полза нито на правовата държава, нито на европейската солидарност. Какви са причините за този избор е интересен въпрос, но те, изглежда, не са в полето на откритата политика.

Концентрация на власт и бухалки

Третият повод, по който Борисов би трябвало да се замисли накъде върви, е прекалената концентрация на власт в определени фигури в управляващото мнозинство, като не е гарантирано, че той е между тях. Изборът на шефове на службите от Народното събрание е такъв казус. Идеята е чрез парламентарното мнозинство да се излъчват довереници на Пеевски-Борисов, но изглежда повече на Пеевски, отколкото на Борисов. Тази тема е спекулативна, но самият Борисов парадоксално потвърждава съмненията: в крайна сметка, ако антикорупционната агенция е действала без неговото знание и одобрение във Варна, то тогава тя е по-лоялна другиму. А самият факт, че тя бе използвана за разправа с АПС на Доган, показва и кое е това друго лице. Същият анализ може да бъде приложен и към ДАНС.

Освен контрола върху службите (който се концентрира изцяло в тандема Пеевски-Борисов), по подобен начин стоят и въпросите с финансите на страната. Докато финансирането за общините на ДПС „Ново начало“, например, върви безпроблемно, кметове на ГЕРБ не може да се похвалят със същото.

И по места започва да тлее недоволство и кротко мърморене, както и преориентиране в полза на по-силния. Може да става дума за единични инциденти, но изглежда има някакви основания в твърденията на Пеевски, че съществените ресурси не се разпределят без негово одобрение. Което е донякъде разбираемо при коалиционно управление. Но пък е и крайно парадоксално, защото представлява свръхконцентрация на власт в една от по-малките партии-участници в управлението.

Маските падат

Досега Борисов е успявал хем да се възползва от контрола над службите и съдебната власт, хем да не разрушава драматично фасадата на правовата държава. По отбивката, която поема обаче, вече няма място за маски и преструвки. Ако държавата функционира с незаконен главен прокурор, който е „господар на разследването“, по което опозицията стои в затвора, всякаква привидност и фасадност на правова държава би изчезнала.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.