"С нападенията срещу ядрени съоръжения в Иран САЩ се включиха в една нападателна война на Израел. Това означава че правителството на САЩ подражава на поведението на Израел и го одобрява. Но в случая става дума за война, която е незаконна от гледна точка на международното право и спиралата на неговото игнориране явно ще продължи да се засилва", казва в интервю за АРД Никол Дайтелхоф, професорка по международни отношения в университета във Франкфурт.

Израел демонстрира незачитане на САЩ

Защо САЩ нападнаха точно сега?

Никол Дайтелхоф: Въпросът е по-скоро – защо нападнаха едва сега? За да се отговори, трябва да се върнем към решението на Израел да започне атаката срещу Иран. Това стана още докато САЩ водеха преговори с Иран за ограничаване на атомната програма на страната. Това означава, че според всичко, което е известно досега - Израел е бламирал САЩ.

А в момента, в който Израел е информирал САЩ, че подготвя нападение, американското правителство се е оказало в нова стратегическа ситуация. Единият вариант е бил да остане в ролята на наблюдател, дори ако Израел не успее да сложи край на иранската ядрена програма, тъй като не разполага със съответните оръжия, а такива оръжия имат само САЩ. Това би означавало Иран да втвърди позицията си допълнително и да ускори развитието на негражданската си ядрена програма с нова бруталност. А вторият вариант е бил САЩ наистина да се намесят и да гарантират, че атаката на Израел ще бъде успешна. В известен смисъл Израел насила въвлече САЩ в този конфликт.

Колко опасна може да се окаже намесата на САЩ в конфликта за региона, а и за самите САЩ?

Н. Дайтелхоф: В САЩ това нападение не е ни най-малко популярно. Особено поддръжниците на Тръмп не искат да рискуват с нови конфликти и нови намеси на САЩ. А Тръмп е трябвало много добре да обмисли дали действително иска да отблъсне голяма част от привържениците си. Той действително го направи.

В същото време е ясно, че САЩ нямат никакъв план. От изявленията на Тръмп излиза, че с атаките срещу трите ядрени обекта участието на САЩ във войната е приключено. Но това е малко вероятно, тъй като Иран определено ще реагира по един или друг начин. Например чрез нападения срещу американски бази в региона или със съдействието на проиранските милиции в Ирак и хутите в Йемен - т.е. има много възможности за директна или индиректна атака срещу САЩ, а това може да направи наложителни следващи военни удари и да доведе до още по-голяма ескалация в региона.

За да се сложи край на конфликта, има нужда от надеждно споразумение

Иран проявява твърдост и заявява, че  ще продължи да развива ядрената си програма. Дали това е само блъф на отслабения режим или наистина все още е възможно?

Н. Дайтелхоф: В сегашния момент е невъзможно да преценим дали бомбардираните ядрени инсталации действително са изцяло разрушени – това ще се разбере в бъдеще. Не знаем и дали обогатеният уран не е бил изнесен от Фордо. Иран развива ядрената си програма от десетилетия, което означава, че би могъл да възстанови съоръженията си и да продължи дейността. За да бъде сложен окончателен край на програмата, е необходимо да има надеждно споразумение.

До каква степен нападенията на Израел и на САЩ срещу Иран са нарушения на международното право?

Н. Дайтелхоф: Възможно е да има добри стратегически и политически основания за тази война – например нежеланието Иран да притежава атомни оръжия, които би могъл да използва срещу Израел или други държави. Разбираемо е, че човек може да проявява солидарност с Израел или дори да подкрепя неговите атаки. Но независимо от всичко трябва да е напълно наясно, че атаката е категорично нарушение на забраната за използване на сила. Това е нападателна война, а тя е забранена.

А в момента, в който това се прикрива и се действа така, сякаш тази война е легална, се стига до трайната загуба на всеки инструмент, позволяващ критики към всички, които водят нападателни войни - като например Русия срещу Украйна. Ситуациите и причините за тези нападателни войни са различни, но и двете войни са нападателни. Когато спрем да се съобразяваме с правото, а искаме то да важи само за останалите, вече никой няма да се съобразява с него.

Връщаме се в свят, в който важи само правото на по-силния

Какво ще означава това за света в средносрочен план – щом като САЩ толкова открито нарушават международното право?

Н. Дайтелхоф: Човек дори не може да го опише достатъчно драматично. В момента сме във фаза, в която световният ред, а заедно с него и международното право са на път да бъдат изоставени. Виждаме как все по-малко държави – при това не само малки и незначителни, а големи и важни започват все по-малко да се съобразяват с международното право.

Това води до ситуация, в която вече никой не признава международното право, тъй като просто е ясно, че никой не е длъжен да се придържа към него. Така се връщаме в свят, в който значение има само правото на по-силния. А от гледна точна на световната политика нито Европа, нито Германия са сред по-силните. Ние имаме нужда от правилата на международния ред, имаме нужда от международното право.