От няколко години Венецуела е в тежка криза. През 2018 инфлацията достигна рекордните за страната 65 000%, по данни на института Statista. Стопяването на валутните резерви доведе до преустановяване на вноса на стоки. А заради бързото поскъпване на храните вече само малцина венецуелци могат да си позволят да пазаруват в супермаркетите.

Много венецуелци оцеляват единствено благодарение на раздаваната безплатна храна - но не от държавни институции, а от благотворителни организации. Търсенето е огромно, всеки ден се извиват дълги опашки.

Тази снимка е от столицата Каракас: деца протягат ръце за помощи. По данни на чилийския университет "Андрес Бельо", 96 на сто от домакинствата във Венецуела страдат от недостиг на храна, а 64 процента от населението живее в бедност. Не само храните са дефицитни стоки, такива са и сапунът, памперсите и много лекарства. А Венецуела е една от страните с най-големи залежи на петрол в света.

Пациентите в болниците трябва да заплащат сами лекарствата и медицинските материали. Над една трета от лекарите в страната, които са били общо 66 000, са напуснали Венецуела през последните години. Но не само лекарите са твърде малко. Броят на медицинските сестри и санитарите също е крайно недостатъчен.

Още преди пристигането на първите испански завоеватели през 1499 година, коренните жители строели къщи от глина и стволове на дървета. Векове по-късно тази традиция бе възродена, тъй като тези строителни материали са безплатни. Хората, обитаващи подобни къщи, обаче не разполагат с електричество и вода.

През последните години в страната все по-често спира токът. От опозицията обясняват това с липсата на инвестиции в енергетиката, корупцията и лошото поддържане на инфраструктурата. Властите пък се опитват да се справят с проблема с непопулярни мерки, като ограничават работата на държавните служители с два дни седмично. От това обаче електроснабдяването не се е подобрило.

Президентът на Венецуела Николас Мадуро твърди, че токът спирал заради саботаж на заетите в бранша, за което били виновни политическите му опоненти. Дали е така? Факт е обаче, че заради честото спиране на тока в жилищата на хората става неприятно горещо, тъй като климатиците и вентилаторите не работят. Те масово прекарват времето си навън, както на тази снимка от град Маракайбо.

Във Венецуела спира не само токът, а и водата. Доволни от това могат да бъдат само децата, които се забавляват в локвите навън - както на тази снимка от град Валенсия. В много венецуелски градове вода има само по три дни в седмицата. И то не през целия ден, а само в определени часове сутрин и вечер.

Венецуелците се къпят в нефт - за съжаление в буквалния смисъл. Течове от близкия нефтопровод са образували петролен слой на повърхността на езерото Маракайбо, недалеч от едноименния град. Но местните рибари нямат изход - седнали на стари автомобилни гуми, те се опитват да хванат поне малко риба.

В град Гуакара шофьори на автомобили се редят на опашка пред бензиностанция. На богатата на петрол Венецуела ѝ се налага да внася суровината от Иран. Заради остарелите съоръжения, нефтодобивната промишленост вече не е в състояние да осигури необходимите количества гориво. А само до преди 10 години Венецуела добиваше по 2,3 милиона барела петрол на ден. В момента добивът е спаднал наполовина.

Уго Чавес, Фидел Кастро, Ево Моралес, Рафаел Кореа. Този "пантеон" на социалистическите лидери на Латинска Америка се издига насред задръстена от боклуци улица в Каракас. Дъло време венецуелците боготворяха лидерите на Венецуела, Куба, Боливия и Еквадор. А днес са принудени да живеят в реалността, завещана им от тези борци за социализъм.