Когато американският президент Доналд Тръмп посети миналата година саудитската столица Рияд, той бе посрещнат много помпозно. Саудитците обещаха инвестиции за милиарди, а Тръмп и престолонаследникът Мохамед бин Салман се засипаха с ласкави думи. Тръмп подчерта особеното партньорство между двете страни и не скри радостта си, че отново вижда престолонаследника.

Медиите определиха посещението като голям успех. Но имаше и нещо, което бе пренебрегнато: две от най-важните желания на Саудитска Арабия останаха неизпълнени. Едното бе за солидни гаранции за сигурност от страна на САЩ, а другото – за подкрепа при разработването на ядрена програма.

От стратегическа гледна точка това е особено важно за Саудитска Арабия, каза тогава саудитският политолог Азис ал Гашян. „Ако в това отношение се постигне напредък, това ще даде решаващ тласък на саудитската индустрия – точно този тласък, от който тя има нужда, за да постигне набелязаните за 2030 година цели.“

Саудитците искат и да обогатяват уран

Програмата за икономически реформи на престолонаследника, който де факто управлява страната, се нарича „Визия 2030“. В нея се залага предимно на енергийноинтензивните браншове. Предвижда се създаването на огромни изчислителни центрове за изкуствен интелект, а ядрените мощности биха могли да произведат необходимата за тези цели електроенергия, посочва германската обществена медия.

Стремежът на Саудитска Арабия към ядрена енергия не е нов и има също и политически страни. Не на последно място става дума за престиж, казва пред АРД ядрената експертка Нур Аид.

Съседите от Обединените арабски емирства се гордеят с това, че са първата арабска държава в региона, която разполага с атомни реактори. АЕЦ "Барака" бе пусната в експлоатация преди шест години и дори краси една от банкнотите на емирствата. В Египет също се строи ядрена централа – с руска подкрепа.

Както емирствата, така и Египет обаче не обогатяват уран. При саудитците нещата стоят по-различно, казва Нур Аид. „Тъй като обогатяването на уран е право, заложено в Договора за неразпространение на ядрените оръжия, те не пожелаха да се откажат от него. И това, че очевидно са успели да го наложат в преговорите със САЩ, е повод за гордост за тях.“

Тревоги заради иранските ядрени оръжия

В центъра на вниманието още повече е враждата на саудитците с двете други регионални сили – Израел и Иран, пише в публикацията си АРД. Израел използва атомната енергия за изследвания и притежава ядрени оръжия, макар и да не признава това официално. Иран пък от десетилетия осъществява атомна програма – първоначално с подкрепата на западни държави като САЩ, Франция и Германия.

След Ислямската революция от 1979 година Иран изгради съоръжения за обогатяване на уран, припомня германската обществена медия. Режимът в Техеран нееднократно е заявявал, че те служат изключително за цивилни цели, но Израел и западните държави обвиняват Иран, че се стреми към създаването на атомна бомба. Една от целите в актуалната война е да предотврати това, отбелязва АРД.

Атомните бомби на Иран очевидно пораждат сериозна загриженост в Саудитска Арабия. Преди осем години престолонаследникът Мохамед бин Салман заяви, че ако Иран е близо до създаването на атомна бомба, това ще принуди Рияд да му отговори с ядрени средства.

Сътрудничество въпреки различията

Рискът от избухването на ядрена надпревара в Близкия изток бе причина за сдържаността на САЩ в оказването на подкрепа на Рияд. Другата бе, че и Доналд Тръмп миналата година си тръгна от Саудитска Арабия с едно неизпълнено желание – установяване на отношения с Израел в рамките на т.нар. Споразумение „Авраам“. Саудитското правителство е категорично против и вместо това обвинява Израел, че извършва геноцид над палестинците в ивицата Газа.

Различията остават, но изглежда, че вече нищо не пречи на сътрудничеството в ядрената сфера, заключава АРД.