За 2024 година Германия е заделила в бюджета си 5,5 до 6 милиарда евро за изплащането на парични помощи на украинците, потърсили убежище в страната. През миналата 2023 година средствата бяха още повече - 8,8 милиарда евро.

За сравнение: средствата за военна помощ на Украйна през тази година, са 8 млрд. евро, а в проектобюджета за 2025 г. – 4 милиарда. На фона на тези цифри в Германия напоследък все по-често се чуват предложения за преразглеждане на системата за социална поддръжка на украинските бежанци – включително и за да бъдат стимулирани по-активно да търсят работа.

Колко получават в Германия бежанците от Украйна

Украинските бежанци имат специален правен статут в Германия. Първо, за разлика от бежанците от всички други страни, включително тези, в които има война или въоръжени конфликти, на тях не им се налага да преминават през дълга административна процедура, за да получат разрешение за пребиваване и убежище. По силата на специална директива на ЕС украинците автоматично получават временна защита в Германия и другите държави от Общността.

Второ, което вече е чисто германска специфика, украинците получават във Федералната република много по-голяма финансова помощ, отколкото всички други кандидати за убежище. На украинските бежанци, както и на нуждаещите се германски граждани, се изплащат базови социални помощи, т.нар. Bürgergeld.

При това тази сума съвсем не е малка: несемейните хора получават по 563 евро месечно, а двойките – по 506 евро на човек. Освен това държавата покрива разходите за медицинска осигуровка, за наем и част от режийните разноски, отделя пари за покупката на мебели и училищни пособия, плаща езиковите курсове.

Съвсем не всички жители на Германия, които работят в сектора на ниските заплати, разполагат с толкова финансови средства, колкото украинските бежанци, посочват критици на сегашната практика. Те сравняват също размера на помощите, които се получават в Германия, с тези в другите страни от ЕС.

Как е в другите страни

Полша например изплаща на украинците помощи само през първите три месеца, след което те трябва да започнат да се издържат сами.В Чехия след изтичането на първите пет месеца те започват да получават сума, равна на 130 евро месечно. Във Великобритания държавната помощ е още по-ниска.

При това в Полша и в Чехия работят около две трети от украинските бежанци, във Великобритания – над половината. В Германия, която е приела най-много хора, избягали от войната в Украйна, този дял е значително по-малък.

По последни данни от Министерството на труда, в Германия на пълен работен ден се трудят около 220 000 украинци, а още 50 000 са на непълно работно време с приходи под 538 евро месечно. Имайки предвид, че в Германия има около 1,2 милиона украински бежанци, делът на тези, които се издържат сами, може да се прецени като като доста скромен.

Кой иска да намали помощите за украинците

„Точно украинците биха могли много по-лесно да бъдат интегрирани на германския трудов пазар, но само 20 процента от тях работят, защото на практика не са принудени“, каза още в началото на годината министър-председателят на провинция Саксония Михаел Кречмер от ХДС.

Но не само консерваторите, които в момента са в опозиция, са привърженици на идеята за намаляване на помощите за украинските бежанци. Тази мярка се ползва с подкрепата и на генералния секретар на участващите в правителството либерали – Биджан Джир-Сарай. В отговор на неговия призив правителственият говорител Щефен Хебещрайт заяви, че германското правителство няма планове да съкращава помощите за хората, избягали в Германия от войната в Украйна.

Нито консерваторите, нито либералите могат да бъдат заподозрени в липса на желание да помагат на Украйна. Кандидатът за канцлер на консерваторите Фридрих Мерц например е застъпник и за доставката на крилати ракети TAURUS на Украйна.

Министърът на финансите смята, че може да се спестят милиарди на бюджета

Наскоро обаче с инициатива за намаляване на помощите за украинските бежанци излезе и германският министър на финансите Кристиан Линднер, също представител на либералите. В голямо интервю за списание „Виртшафтсвохе“ той предложи да се преразгледа привилегированият правен статут, който гражданите на Украйна автоматично получават в Германия, а паричните помощи за тях да не се различават от тези за всички други кандидати за убежище в страната.

По-конкретно Линднер предлага всички получатели на т.нар. Bürgergeld да взимат точно фиксирана сума за плащане на наема – а не според действителните разходи за обитаваното жилище. „Така те сами ще преценяват дали не им е по-изгодно да се преместят в по-малко жилище и как да го отопляват“, заяви Линднер, който смята, че по този начин биха могли да се спестят милиарди на бюджета в Германия.

Коментарът, направен по този повод от правителствения говорител Щефен Хебещрайт пред ДВ, звучи уклончиво. „Канцлерът прие за сведение изказванията на финансовия министър.“ Хебещрайт припомни също и това, че навремето е имало основателни причини за предоставянето на украинските бежанци на именно такъв статут. Що се отнася до размера на помощите, по неговите думи много неща ще да зависят от по-нататъшното развитие на ситуацията. Хебещрайт обаче подчерта, че правителството засега няма такива планове.

***