Технологията иРНК успя само за няколко години да извърши революция в медицината. По време на пандемията от коронавирус благодарение на тази технология бяха разработени високоефективни ваксини срещу заразата. Но тази технология, която бе удостоена с Нобеловата награда за медицина, може и много повече.

Ще има ли скоро ваксина срещу рак?

Технологията иРНК даде нови импулси и на изследванията за лечение на рак. Изпълнителният директор на CureVac Александър Цендер например заяви, че смята най-късно до пет години да пусне на пазара базирана на иРНК ваксина срещу рак.

Ако бъде разработен препарат срещу определени видове рак, ще се сбъдне една истинска мечта на човечеството. "Върху този вид ваксини се работи от 20 години. Но актуалният напредък е огромен", изтъква Цендер. Той посочва, че по време на пандемията от Ковид-19 е бил натрупан голям опит, а изкуственият интелект междувременно е толкова добър, че решава много проблеми при програмирането на иРНК.

Ваксините срещу рак възбуждат имунната система, за да може защитната система на тялото целенасочено да започне да се бори с туморните клетки. "Смъртоносното при рака е това, че той расте постоянно. Ваксината срещу рак трябва да спре този растеж, дори метастазите вече да са факт. Оттам нататък ракът ще се превърне в хронично заболяване, с които ще може да се живее още години наред. И вече няма да е смъртна присъда", прогнозира Цендер.

Надпревара за разработката на ваксината

Наред с CureVac, и други фирми усилено работят по изготвянето на ваксина срещу рак. В средата на октомври компанията BioNTech оповести многообещаващи междинни резултати от клиничните си проучвания. Ефективността на тяхната ваксина CARVac вече била изпробвана и върху пациенти.

Всичко това даде основание на шефа на BioNTech Угур Шахин да заяви, че вероятно в следващите години ваксината срещу рак ще е факт. "Смятаме, че препаратът ще стане достъпен за пациентите в по-широки мащаби преди 2030 година", каза Шахин.

В дългосрочен план ваксините срещу рак би трябвало да заменят обичайните терапии за борба с рака. Това също ще е истинска благословия, тъй като до момента химиотерапиите и лъчетерапиите бяха изключително натоварващи за болните от рак пациенти.

"Химиотерапиите и лъчетерапиите атакуват не само тумора, но и здрави тъкани. Затова има толкова много странични явления", отбелязва Цендер. "Предимството при приложението на иРНК е в това, че имунната система се стимулира сама целенасочено да се бори срещу рака."

Как функционират ваксините срещу рак?

Т-клетките помагат на тялото да се бори с инфекциите, като разрушават болните клетки или стимулират други клетки да се активизират. Т-клетките обаче много трудно могат да разпознаят раковите клетки - това могат CAR-T-клетките.

Терапията с този вид клетки е разрешена в Европа от 2018 година и досега е била прилагана основно за лечение на левкемия. Засега тази много ефективна форма на имунна терапия е почти недостъпна - производството на имунни клетки за един единствен пациент излиза около 320 000 евро.

При тази терапия от левкоцитите, т.е. от белите кръвни телца, се филтрират т.нар. Т-клетки. След това тези клетки се променят по геннотехнологичен път така, че образуват химерен антигенен рецептор (CAR) на повърхността.

Ваксините правят туморните клетки видими

Когато новосъздадените клетки се инжектират обратно на пациента, те целенасочено се свързват с раковите клетки. Имунната система се активира и атакува туморните клетки. Бъдещите ваксини ще могат да стимулират този процес.

За да станат раковите клетки по-видими, в тях с помощта на иРНК-технологията се вкарва протеин Клодин-6 и така в раковата клетка се създава антиген, който се свързва с повърхността на туморната клетка. Така клетките CAR-T ги разпознават по-лесно и могат да се борят с тях.

Досега модифицираните Т-клетки се бореха само с рака на кръвта. Сега обаче бързият напредък в сферата на иРНК-технологията дават надежда, че освен левкемията ще може да се осъществява ефективна терапия и при други видове рак. Става дума основно за рак на кожата, рак на белите дробове, рак на гърдата и рак на панкреаса.