Президентът Радев изчака да минат Великденските празници, 1 май и Гергьовден и сега вече е време да даде папката на ГЕРБ-СДС и да пусне спрения часовник за съставянето на правителство. След изборите на 2 октомври Румен Радев връчи първия мандат на 63-ия ден, за да осигури колкото се може повече време на партиите да се споразумеят за кабинет - през което време управляваше неговото правителство. Днес е 36-ият ден след изборите на 2 април и държавният глава още не е стартирал с мандатите в очакване на “диалогичност и разум”, а в това време служебният кабинет все така държи кормилото на властта.
Тази седмица президентът вече може официално да възложи на победителя на изборите ГЕРБ-СДС да потърси с кого да управлява, а ГЕРБ да продължи търсенето още седмица - нещо, което прави повече от три. 49-ият парламент най-сетне избра състава на 25-те си комисии и е на път да осмисли предназначението си на законодателно тяло, започвайки с най-належащото, за което говори и президентът - бюджета за 2023 година.
Проблемът е, че комисиите нямат ръководство, тъй като не е ясно с чий мандат ще е правителството. Ако е на първата сила, ПП-ДБ ще контролират изпълнителната власт чрез тях и съответно ще получат шефските места в най-значимите. В случай че ПП-ДБ получат подкрепа за свой кабинет на малцинството, за който настояват, ГЕРБ-СДС ще упражнява надзора.
Прекрояване по тематични мнозинства
Ако не се състави кабинет по време на траещите поне месец конституционни процедури, парламентът ще работи в безпрецедентна симбиоза с правителството на президента по съставения от него проект на бюджет. Така разходите на държавата ще се прекрояват от тематични мнозинства и конюнктурни интереси. Политическата отговорност ще е размита.
Едно такова мнозинство одобри през декември м.г. да се запазят до края на 2023 г. намалените на 9% ставки по ДДС за храните, безалкохолните напитки, бирата и виното в заведенията, приети заради пандемията. Тогава само от “Демократична България” (ДБ) не бяха съгласни. Друга плаваща коалиция може да се заформи покрай капиталовите разходи - да се запазят на 10,1 млрд. лева, надхвърлящи нивото от 2022 г., или да се орежат, след като е ясно, че няма как да бъдат похарчени до края на годината. Съпредседателят на “Продължаваме промяната” (ПП) Асен Василев вече отбеляза, че биха могли да се намалят.
Има обаче едни силно завишени разходи, заложени от Министерството на финансите, по които едва ли някоя партия ще се осмели да възрази. В годината на местни избори бюджетът е щедър към общините. За техните строителни проекти - пътища, ВиК и др., са предвидени 3,9 млрд. лева. Тази сума е с 1,4 млрд. лева по-висока от предходната година, когато увеличението е било двойно по-малко (611,7 милиона). Местната власт, както е известно, е доминирана от ГЕРБ, а дял има и ДПС.
Внасянето в парламента на бюджет с дупка в разходите от 6,4% от БВП (12 млрд. лева) пък означава, че ролята на “лошите”, щат-не щат, ще играят партиите, на които финансови анализатори, Фискален съвет, БНБ и работодатели препоръчват да свият огромните разходи до разрешените за еврозоната 3%. Високият дефицит освен че отдалечава България от еврото, означава и по-високи лихви за емисиите български дълг.
Колко е разумният срок
Преди две седмици лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи, че е помолил президента да забави “с няколко дни” връчването на първия мандат, а той отговорил, че ще го направи “в разумен срок”. Колкото по-малко време остава за работата по данъчните закони и проектобюджета, толкова по-бързо ще бъдат претупани. Обикновено за приемането им са необходими около два месеца парламентарно време. 49-ото НС все още има шанс.
Ако депутатите не успеят да приемат бюджет за 2023 г. и продължи да действа старият, неминуемо ще се появи ликвиден проблем - държавата няма да има средства, с които да плаща по-високите пенсии и другите разходи, тъй като и за използването на фискалния резерв има ограничения. Запитана от “Капитал” какъв е изходът в такъв случай, министърът на финансите Росица Велкова отговаря, че трябва да се предвиди “право за емитиране на нов дълг”.
ГЕРБ е на ход да каже с кого ще управлява
След като ГЕРБ отхвърли проектокабинета, представен от ПП-ДБ, сега е на ход да обяви своето “правителство на малцинството” или правителство от експерти. Но най-напред държавният глава трябва да връчи проучвателния мандат.
През това време двете коалиции отправят послания в социалните мрежи, в които втвърдяват своята непримиримост и различия.
Делян Добрев (ГЕРБ) дава формула за дясно правителство, включваща ГЕРБ, ДПС, “Демократична България” (която е в коалиция с ПП) и “Има такъв народ”. Колегата му Томислав Дончев звучи като “и тако, и вако” - може и кабинет с подкрепата на всички без ПП-ДБ, може и авариен вариант за кратко време, обаче най-логично е с ПП-ДБ. Лена Бориславова (ПП) отново настоява ГЕРБ да подкрепи “работещ кабинет с втория мандат”, което също означава правителство на малцинството.
Президентът е на ход да пусне часовника.
Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.