Иранските власти вече издадоха две смъртни присъди на протестиращи. Но недоволството срещу смъртното наказание в страната расте. Според проучване 70% са за неговата отмяна.
Реклама
Досега Иран е издал две смъртни присъди срещу участници в протестите в страната, които продължават вече четвърти месец. Осъдени са двама мъже на около 20 години - Мохсен Шекари и Маджид Реза Рахнавард. Според Революционния съд Рахнавард е убил с нож двама представители на силите за сигурност и е ранил други четирима. Шекари пък е обвинен, че е ранил с нож член на паравоенните милиции "Басидж" и е блокирал път.
И двамата мъже са осъдени за "война срещу бога". Всяка заплаха за обществения ред, независимо дали е било използвано оръжие или не, може да се причисли към това престъпление. По подобен начин се наказва и престъплението "поквара на Земята", в което се числи дори "разпространяването на лъжи". Тези две престъпления позволяват бързо осъждане и налагане на смъртно наказание от революционните съдилища.
Недоволството срещу смъртните присъди и революционните съдилища расте
В случая с Мохсен Шекари разнасяването на нож на публично място е достатъчно, за да бъде осъден на смърт, тъй като предизвиква "страх сред населението", казва Махмуд Реза Амири-Могадам, основател и говорител на базираната в Осло неправителствена организация "Ирански човешки права". Той припомня един случай, който илюстрира колко произволно се вземат подобни решения. Преди няколко години, казва той, член на вътрешния кръг на религиозния лидер Хаменей стрелял с пистолет по кола след пътнотранспортно произшествие. Въпреки това съдът не повдига обвинения срещу него.
Институцията на революционните съдилища в Иран е подложена на критика, пише и "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Според вестника последните смъртни присъди са предизвикали дискусия за това защо революционните съдилища все още съществуват 43 години след революцията. Те са незаконни и трябва да бъдат премахнати, смятат юристи. Лидерът на иранското правосъдие Голам Хосеин Мохсени Еджеи отхвърля подобен вариант: "Още през 1980 г. някои критикуваха съществуването на революционните съдилища, като твърдяха, че след победата на революцията няма нужда от тях. Но времето показа колко ефективни и жизненоважни са те", казва Мохсени Еджеи, цитиран от ФАЦ.
Според документи, получени от иранска хакерска група, иранските власти досега са повдигнали обвинения на около 80 задържани за "война срещу Бога" или "поквара на Земята". По данни на "Амнести Интернешънъл" към средата на декември поне 26 задържани във връзка с протестите са заплашени от екзекуция.
Критики се чуват и от близки до системата
"Файненшъл таймс" цитира неназован вътрешен източник, запознат с работата на апарата за сигурност, който казва: "Трябва да разрешим тази криза, не трябва да се позволява на движението да се разпространява. На някои от протестиращите ще бъде показан адът, но те няма да бъдат вкарани в него (т.е. да бъдат екзекутирани). Но тези, които убиха представители на силите за сигурност, със сигурност ще бъдат екзекутирани." По данни на организацията "Активисти за човешките права в Иран" досега са убити около 500 демонстранти и 60 служители на силите за сигурност.
Както показват предишните смъртни присъди и екзекуции обаче, не се прави разлика дали обвиняемите действително са убили служители на силите за сигурност или само са участвали в събитие или демонстрация, по време на които служителите на силите за сигурност са били ранени или са загинали. Не се взема предвид и евентуална самозащита.
Този подход вече се критикува дори в среди, близки до системата в Иран. "Подобно на международните гласове, които се застъпват за осъдените на смърт, критичните гласове в Иран също могат да увеличат политическите последствия от екзекуциите", казва правозащитникът Амири-Могадам. Критиките от страната и чужбина могат да подхранят гнева на протестиращите за екзекуциите, което ще постигне обратния ефект, а именно сплашване на населението, което иска реална промяна. Международното внимание също така намалява опасността за хората в Иран да се застъпват за осъдените на смърт.
70 процента са против смъртното наказание
През 80-те години на миналия век хиляди демонстранти и политически опоненти бяха екзекутирани от същите сили, които управляват днес, казва Амири-Могадам. Днес обаче ситуацията е различна: "Тогава режимът се ползваше с подкрепата на значителна част от обществото. Днес това не е така. Някои от протестиращите сега дори са от среди, които традиционно са сред най-лоялните към управляващите."
И още нещо се е променило, казва Амири-Могадам: отношението към смъртното наказание като цяло. "Когато организацията "Ирански човешки права" започва своята работа през 2005 г., смъртното наказание не е голяма тема сред населението, особено в неполитизирани случаи. Но през 2020 г. проучване сред 20 000 души в Иран показва, че над 70% от тях подкрепят пълното премахване на смъртното наказание или използването му единствено в специфични случаи като геноцид."
Според правозащитникът днес в Иран вероятно има най-голямото движение за премахване на смъртното наказание в Близкия изток и Западна Азия. "След този режим Иран може да стане първата страна в региона, която ще отмени смъртното наказание", изразява надежда Амири-Могадам.
***
Вижте и тази галерия:
1953: Когато ЦРУ организира преврат и свали премиера на Иран
На 19 август 1953 година ЦРУ организира свалянето на първия демократично избран премиер на Иран Мохамед Мосадек. Но всичко започва, когато той национализира контролираната от Великобритания петролна индустрия.
Снимка: irdc.ir
Ревностен защитник на иранските интереси
Мохамед Мосадек е първият демократично избран министър-председател на Иран, който е начело на държавата от 1951-a до свалянето му през 1953-a - с кратко прекъсване. Образован, красноречив и харизматичен, той има много почитатели и на Запад. За страните от Третия свят той се превръща в своеобразна икона на антиимпериализма, защото се осмелява да национализира петролната индустрия в Иран.
Снимка: Tarikhirani.ir
Британците дълги години имат монопол върху иранския петрол
От 1909 г. британците имат практически монопол върху иранския петрол. Англо-иранската петролна компания (AIOC) - днешната "Бритиш Петролиум" (BP) - е сключвала договори по подобие на колониалните владетели, според които империята прибира милиони печалба всяка година. За сметка на това Иран получава само малки възнаграждения.
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
Неуморен труд и експлоатация
Британците безсрамно експлоатират иранските петролни работници. В Абадан, където се намира най-голямата иранска рафинерия, работниците живеят в катастрофални условия и робуват на Англо-иранската петролна компания, която отказва да подобри условията им на живот. Иранските политици настояват за предоговаряне на споразуменията още след края на Втората световна война, но британците не се съгласяват.
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
"Национализация или смърт!"
През 1951 г. ситуацията се изостря. Току-що избраният за министър-председател Мохамед Мосадек нарежда да се национализира иранската петролна индустрия. Британците реагират остро, изтеглят всички британски експерти и налагат петролно ембарго на Иран. Така наречената "Абаданска криза" довежда Иран до ръба на банкрута през следващите две години.
Снимка: Tarikhirani.ir
САЩ са изправени пред дилема
Британците се обръщат за помощ към САЩ. Но президентът на САЩ Труман категорично отхвърля всякаква намеса. Самият американски президент е раздвоен: От една страна, той не иска да отблъсква британците, които са негови съюзници. От друга страна, той симпатизира на Мосадек и вярва, че само един свободен и икономически силен Иран може да се противопостави на комунистическото влияние на СССР.
Снимка: Parstimes
Стабилността се разклаща
Продължаващата икономическа криза в Иран обаче оказва влияние: по-радикалните течения започват да трупат все по-голяма подкрепа - като например комунистическата партия "Тудех". В няколко масови демонстрации те настояват за изгонване на американците и британците и за обръщане на страната към Москва. Въпреки това в САЩ все още се смята, че Мосадек контролира ситуацията.
Снимка: picture-alliance/dpa
Два избора променят всичко
Но в края на 1951 г. Уинстън Чърчил се връща на власт в Лондон. Година по-късно Труман е наследен във Вашингтон от Дуайт Айзенхауер. Чърчил умело внушава за опасност от комунистически преврат в Иран. Айзенхауер, който вече има добър опит с разузнавателни операции по време на Втората световна война, одобрява акция на ЦРУ за сваляне на Мосадек.
През юли 1953 г. агентът на ЦРУ Кермит Рузвелт заминава за Иран. Той убеждава шаха (на снимката вдясно) да уволни Мосадек и да назначи за нов министър-председател генерал Фазлола Захеди, който е подставено лице на Запада. Куриер трябвало да донесе на Мосадек подписаните документи за отстраняване, а самият Мосадек трябвало да бъде поставен под домашен арест веднага след получаването им.
Снимка: psri.ir
Организиран хаос настъпва по улиците на Техеран
В същото време ЦРУ провокира настъпването на хаос в Техеран. Службите подкупват политици, духовници, журналисти, работници и настройват привърженици и противници на Мосадек едни срещу други. За агентите не е важно кой ще надделее, а шахът да бъде представен като спасител на народа, който трябва да използва лоялната си армия, за да възстанови мира и реда.
Снимка: irandokht.com
Шахът бяга в Рим
Но първият опит за преврат на 15 август 1953 г. се проваля. Мосадек разбира за плановете. Той арестува някои от иранските ръководители на преврата и обявява награда за главата на генерал Захеди, който след това се укрива. Когато шахът научава, че настроенията се променят не в негова полза, той бяга от страната: първо в Багдад, а след това в Рим.
Снимка: tourjan
Измамното спокойствие на Мосадек
На 18 август 1953 г. Мосадек изглежда като сигурен победител. Той предполага, че зад заговора стоят шахът и британците. И не подозира, че САЩ също са замесени. На следващия ден Мосадек призовава поддръжниците си да си останат вкъщи, за да предотвратят по-нататъшна ескалация на насилието по улиците на Техеран. Мосадек не очаква втори опит за преврат.
Снимка: snn.ir
Настроенията се променят и напрежението отново нараства
Агентът на ЦРУ Рузвелт отново мобилизира масите. На 19 август те излизат по улиците в подкрепа на шаха - този път поддръжниците на Мосадек не оказват съпротива. Полицейски и военни части щурмуват Министерството на външните работи и полицейските управления.
Снимка: irandokht.com
Решителна битка пред къщата на Мосадек
Подкрепена от танкове, тълпата се насочва към дома на Мосадек. Там избухва улична битка между привърженици и противници на министър-председателя, при която загиват над 200 души. Когато привържениците на шаха нахлуват в къщата, Мосадек бяга, като прескача стената на двора. Пет дни по-късно той се предава и е арестуван от своя противник генерал Захеди.
Снимка: aftabnews.ir
Автократ, подпомогнат от Вашингтон
Шахът се завръща от Рим на 22 август 1953 г. Впоследствие той установява военна диктатура, която е сериозно подкрепяна от САЩ. С американска помощ той изгражда и прочутата тайна полиция САВАК. Национализацията на добива на петрол е отменена и почти половината от приходите от него започват да се вливат в американски компании.
Снимка: picture alliance/Keystone
Един лъч надежда угасва
След ареста на Мосадек той е съден за държавна измяна и е изпратен в затвора за три години. Когато през декември 1956 г. излиза от затвора, Мосадек се оттегля в частната си къща в Ахмад Абад, охранявана от членове на тайната служба САВАК. От този момент нататък на Мосадек вече не му е позволено да напуска родното си село. Той умира на 5 март 1967 г.