Ръководството на Китайската комунистическа партия се възприема като монолитна цялост. Споделяте ли впечатлението за единство и до каква степен се отнася това и за цялата партия?

Тим Рюлиг: Споделям впечатлението, че ръководството е много монолитна група - почти всички хора на ключови позиции имат дългогодишни връзки със Си Дзинпин. В същото време се вижда, че поне два традиционни закона, които винаги са били прилагали при заемането на такива длъжности, вече не са в сила. Единият е за възрастовата граница. Си не се интересува от това дали някой е все още сравнително млад или вече е достигнал възрастовия лимит. Той избира според проявяваната спрямо него лоялност.

Другият е принципът на заслугите. Партията винаги се е гордяла, че възнаграждава компетентността. Това сега е отменено. Вижда се най-вече при назначаването на новия втори в държавата - Ли Цян, който преди това е бил в Шанхай и следователно е отговорен за катастрофалните локдауни там. Както се оказва - това не му е навредило, решаващи са дългогодишното сътрудничество и лоялност към Си.

Локдауните изолираха Китай от света, но страната започна да се затваря и в икономическо отношение. Ще продължи ли тази тенденция през следващите години?

Тим Рюлиг: Не виждам никакви признаци, че партията по някакъв начин се опитва да хвърли мостове към Запада след своя конгрес. Струва ми се, че членовете на новото ръководство, които бяха избрани, са по-скоро привърженици на разграничението и разделението. Няма никой, който да дава сигнал за диалог и да проявява интерес към чужди държави. В това отношение, поне за мен, в момента няма признаци, че Китай се стреми към повече диалог със Запада.

Тази изолация може да се тълкува и като част от предчувствие или подготовка за по-големи конфликти - например с Тайван. Увеличи ли се вероятността за нападение след неотдавнашните предупреждения на Си към Тайпе?

Тим Рюлиг: Опасността от война е много реална. Си определено иска да постигне обединение с Тайван по време на мандата си и определено желае това да стане преди 100-годишнината на Народната република. В идеалния случай, разбира се, по мирен път. Но реалистичен сценарий как това би могло да се случи няма.

Същевременно ние трябва да използваме времето, за да постигнем ефективно възпиране. Ако Си избере да претегли разходите и ползите от една военна атака, почти не бихме могли да повлияем на ползите. Но можем поне да се опитаме да увеличим разходите чрез ефективното му възпиране. И това засяга не толкова военните, колкото икономическите въпроси. Германия и Европа не са основен военен фактор в Тихия океан, но са ключови икономически партньори на Китай. Трябва да се подготвим за икономически санкции и да не позволяваме зависимостта да стане прекалено голяма.

Имате ли усещането, че европейците осъзнават това?

Тим Рюлиг: Европа е в процес на да го осъзнае, докато Съединените щати са много по-напред в това отношение. Осъзнаването на реалната опасност от война все още не е достатъчно силно в европейските столици. Да, в това отношение нещо се случва. Но ние все още сме далеч от точката, в която трябва да бъдем, за да не допускаме същите грешки, каквито допуснахме в отношенията си с Русия.