"Свидетелите на Йехова" се смятат за „същинските християни“ и се молят на „всесилния и вечен Господ Йехова“. Те смятат Йехова за невидима личност, която съществува независимо от хората, но лично се интересува от всеки отделен човек. „Свидетелите“ вярват, че Исус Христос е първото и единствено същество, създадено от  Господа.

За тях съществува само една истина, която се намира между кориците на Библията. „Свидетелите“ вярват, че тази книга възпроизвежда божието слово без никакви грешки и заблуди. Според тази логика те са на мнение, че Библията и науката могат да се помирят, а самата Библия е най-добрият пътеводител по въпросите на етиката и морала.

Избрани да оцелеят

Сърцевината на тяхната вяра се съсредоточава около убеждението им, че краят на света вече е започнал. „Свидетелите“ смятат, че като истински вярващо малцинство те имат насреща си мнозинството, което е под господството на Сатаната. След настъпването на „Армагедон“, битката, в която Господ ще изкорени Злото, тяхната общност била единствено избрана да оцелее и да влезе в новия свят.

„Свидетелите“ вярват, че в Рая има място само за 144 000 смъртни, които ще управляват света заедно с Христа. Другите обитатели не Земята можели да имат само мирски, но не и отвъдни надежди. Някои критици смятат, че по този начин „Свидетелите“ узаконяват едно двукласово общество.

„Свидетелите на Йехова“ са известни и с това, че техните мисионери са много активни: обикалят от врата на врата, раздават библии или брошури и списания на тази верска общност. Те предлагат курсове за изучаване на Библията, а напоследък са активни и в интернет. „Свидетелите“ споделят своите възгледи в мрежата, при това на повече от 1000 езика – с текстове, картина, звук и във видеоформати.

„Свидетелите на Йехова“ са против кръвопреливането и не признават никакви други празници освен Тайната вечеря и рождените дни. Те не почитат Рождество и не провеждат ритуала на християнското кръщение. Поради религиозни причини те заявяват, че са политически неутрални и не участват в провеждането на каквито и да било избори.

Каква роля играят в Германия

В Германия те са навярно най-добре познатата християнска религиозна общност. Смятат ги дори за секта, защото правилата за обучение вътре са много строги, а братята и сестрите взаимно се контролират – в очакване на скорошния край на света. Критиците твърдят, че общността има тоталитарен характер, доколкото изисква от своите членове абсолютно покорство.

Според Централата по мирогледните въпроси към Протестантската църква в Германия, числеността на „Свидетелите“ в страната намалява, но все още възлиза на около 170 000 души – една от най-големите в Европа. „Свидетелите“ са вписани като организация, която спомага за религиозните свободи. Като такава те имат статут на призната църковна общност, което разрешава да се събират вноски от членовете и да се изграждат вътрешни организационни структури.

„Свидетелите на Йехова“ смятат държавата за „част от всемирния Сатана“, но въпреки това германският Конституционен съд не ги обяви извън закона. Легализацията на сектата в Германия се смята и като закъсняло държавно покаяние заради страданията, преживени по времето на националсоциализма. Тогава „Свидетелите“ отказват да полагат клетва за вярност към Хитлер – и заплащат скъпо заради този отказ. Стотици техни членове загиват в концлагерите.

Най-осезаем прираст в Източна Европа

В световен мащаб „Свидетелите на Йехова“ наброяват около осем милиона. Централата на организацията е в Ню Йорк. Десетилетия наред тази верска общност беше най-бързо растящата в света, но ускорението спадна някъде през 90-те години на миналия век. Организацията твърди, че годишно покръства около 250-300 хиляди души в новата вяра. Цитираната германска Централа по мирогледните въпроси добавя, че прирастът на нови „свидетели“ е най-осезаем в Източна Европа и Латинска Америка.

„Свидетелите на Йехова“ са основани в края на 19 век от американския бизнесмен Чарлс Тейз Ръсъл. По онова време, като реакция срещу Просвещението в САЩ възникват редица нови религиозни общности. Тези движения поставят в центъра пречистването на отделния човек и неговата лична вяра, както строго християнския, смирен начин на живот, следващ стриктно библейските предписания.