Розетският камък: как бе разгадан шифърът на йероглифите
Щефан Деге
21 октомври 2022
Тази каменна плоча се оказва ключът към Древен Египет: тайната на йероглифите е разгадана благодарение на Розетския камък, разшифрован преди 200 години. Случайността играе главната роля в това археологическо криминале.
Реклама
През юли 1799 година в Розета, пристанищен град на Нил, френски войници вадят от развалините на полуразрушена стена една на пръв поглед съвсем невзрачна каменна плоча, по чиято повърхност се виждат три колонки с надписи. Нито един от мъжете, които тогава участват в египетския военен поход на Наполеон (1798-1801 г.) и тъкмо се подготвят за битка срещу войските на Османската империя, дори и не подозира какво съкровище държи в ръцете си. Но скоро новината се разпространява като мълния.
Розетският камък: шифърът на йероглифите
Каменната плоча с височина 112 сантиметра и широчина 76 сантимерта се оказва фрагмент от значително по-голям скален блок. Но какво означават надписите, буквите и символите по нея?
При намирането ѝ плочата е силно повредена: липсват две трети от йероглифите по нея. Най-добре запазен е средният сегмент от текста, писан на древноегипетско демотическо писмо. От долната част на текста - вече на старогръцки език - също липсва голям фрагмент.
Но какво означават тези три текста? Дали са идентични съобщения на различни езици и шрифтове? Лейтенант Пиер-Франсоа Бушар, командир на Наполеоновия експедиционен корпус, е във възторг от находката и иска на всяка цена да разкрие загадката, която не му дава покой. Уведомява френските археолози, които са заедно с него в Египет, но и те не са в състояние да разтълкуват надписите. Затова предлагат да занесат находката във Франция за допълнително разследване. Победата на английските войски над французите през 1801 г. обаче осуетява този план. Победените французи трябва да предадат всички древни египетски артефакти. Така плочата от Розета пристига в Лондон като военна плячка. Днес тя все още е изложена в Британския музей.
Впоследствие изследователи от цяла Европа се опитват да разчетат загадъчните надписи. През 1802 г. шведът Йохан Давид Окерблад успява да разшифрова имената, изписани с демотическото писмо. Големият пробив обаче е дело на френския лингвист Жан-Франсоа Шамполион (1790-1832), който владее коптски език и отлично познава Египет и неговата култура. Шамполион открива, че знаците на демотическото писмо означават срички, а птолемейските йероглифи отразяват звуците на коптския език. "Така Шамполион успява да докаже, че зад йероглифното писмо стои коптският език. Именно по този начин той съумява да разшифрова йероглифите", казва в интервю за ДВ египтологът Кристиан Льобен.
Египетските йероглифи представляват изобразителна писменост, в която се използват човешки фигури, животни и предмети. Тази писменост се употребява от 3000 г. преди новата ера до 400 г. след новата ера. Скоро след това обаче никой вече не е в състояние да я разчете. Но откъде идва т.нар. Розетски камък? И за какво става дума в изписаните текстове?
Как е възникнала писмеността
Столетия наред неграмотността е съвсем нормално явление, а грамотните хора са по-скоро изключение. В наши дни образованието е един от основните стълбове на проспериращите общества. Но как всъщност са възникнали буквите?
Снимка: picture alliance/Prisma Archivo
Азбука с 50 хиляди знака
Първите следи от писменост в Китай археолозите открили върху едри говежди кости. Знаците са издълбани цели 1400 години преди Христа. Днес китайската писменост се състои от около 50 000 знака. Ако познавате поне 3 500 от тях, ще разберете 98 процента от написаното. На учениците са нужни поне няколко години, за да ги усвоят.
Снимка: picture-alliance/dpa
Първо беше рисунката
От още по-стари времена датират рисунките, използвани като средство за комуникация. Световно известни са онези близо 2 000 изображения, издълбани в пещерата Ласко в Южна Франция преди повече от 20 000 години. Изследователите смятат тези рисунки, изобразяващи живота на хората от каменната ера, за първи предшественици на писмеността.
Снимка: picture-alliance/dpa
От "крак" до буква
Най-старите писмени знаци са открити в Месопотамия, днешен Ирак. Около 3 300 години преди Христа шумерите създават т.нар. клинообразно писмо. С помощта на остър камък те издълбават знаци върху глинени плочи. Символът за "крак", например, първоначално изобразявал само тази част от човешкото тяло. След това започнал да се използва и за думата "ходя", а накрая се превърнал в една-единствена буква.
Снимка: picture alliance/dpa
"Учи, за да не работиш"
Египтяните наричали писмеността си "божествени думи", на които приписвали магически свойства. Терминът „йероглиф” идва от гръцки и означава „свещени вдлъбнатини”. Сред египтяните само малцина умеели да пишат. Тези хора се радвали на голямо уважение. Запазена е една показателна поговорка: "Ако станеш писар, ръцете ти ще са чисти, а кожата - гладка".
Снимка: picture alliance/akg
Потъналата тайна на маите
Голям брой стари надписи не са разшифровани и до днес. Високоразвитата култура на маите е безпощадно заличена от испанските конкистадори. През 1562 епископ Диего де Ланда наредил да бъдат унищожени множество олтари, изображения и текстове. Оцелели едва четири ръкописа. Засега археолозите са разшифровали само няколкостотин знака, с които трудно могат да решат загадката на изчезналата цивилизация.
Снимка: SLUB
Латиницата
Латинската писменост завладява света по времето на Римската империя. В основата ѝ стои гръцката азбука, която римляните пригаждат към нуждите си, като допълват буквите G, Y и Z, а W е добавено като 26-а буква чак през Средновековието. Латинската азбука е най-разпространената в целия свят.
Снимка: picture alliance/Prisma Archivo
На кирилица пишат стотици милиони
Кирилицата стана трета официална азбука в ЕС след приемането на България в Общността през 2007 година. Заедно с глаголицата, тя е използвана при записването на старобългарския книжовен език. В наши дни кирилица използват още руският, беларуският, украинският, русинският, македонският, сръбският, монголският и някои от езиците на страните от бившия СССР в Азия и Източна Европа.
Снимка: Fotolia/Monica Farling
Писменост според нуждите
Днес са познати около 100 азбуки. При арабската писменост съществуват дори две форми - една за практическа употреба и друга за калиграфска украса. А пък староеврейската писменост се е използвала само в религиозни текстове. Това се променя едва след основаването на израелската държава, когато староеврейският става официален книжовен език.
Снимка: picture alliance/Tone Koene
От Гутенберг до хавайското училище
В този музей в Майнц се намира най-старата книга в света - Библията. През 1452 година Йоханес Гутенберг изобретява печатарската преса, с чиято помощ отпечатва Светото писание. За да подготви 200 екземпляра, му трябвали цели две години. Без неговото изобретение днес нямаше да има нито книги, нито учебници. На хавайските ученици им е най-лесно - тяхната азбука се състои от само 12 букви и 1 символ.
Снимка: picture-alliance
От перото до клавиатурата
Векове наред човекът пише на ръка, но индустриалната революция значително го облекчава. След епохата на перото, първо се появяват писалките, после химикалите, а успоредно с тях и пишещата машина. Тя се произвежда в различни варианти според спецификата на езика. А нечетливите ръкописни писма, с които хората се мъчили столетия наред, остават в миналото. Но там остава и красотата на ръкописа.
Снимка: cc-by-sa/Deutsche Fotothek
А, Б, В или 010011100
Въпреки технологичния напредък хората продължават да пишат на хартия и да печатат книги. Докато не се появява компютърът. Доскоро използван предимно в науката, днес вездесъщият персонален компютър е част от всекидневието. С бинарните кодове настъпва нова ера на писмеността. Единствено програмистите се оправят в кашата от единици и нули, докато на нашите екрани излиза добре познатата ни азбука.
Снимка: Fotolia/arahan
Грамотност, но не за всички
Технологичният прогрес често ни кара да забравим, че образованието е истински дар. Над 780 милиона души по цял свят не могат да четат и да пишат. Повечето от тях живеят в Индия и Африка, а най-засегнати са жените.
Снимка: picture-alliance/ ZB
12 снимки1 | 12
Учените предполагат, че голямата плоча, отломък от която е находката от Розета, е била изработена около 196 г. пр.н.е. През същата година египетският синод на свещениците формулира така наречения "Декрет от Мемфис", който е написан така, че да могат да го четат три групи от населението: жреците - с помощта на йероглифите, чиновниците - на египетски език с демотическо писмо, а гръцките владетели на Египет - на древногръцки език. Във всеки храм в Египет е трябвало да бъдат издигнати идентични плочи с тези надписи.
Една от най-важните находки в историята
С помощта на плочата от Розета Жан-Франсоа Шамполион създава азбука на фонетичните йероглифи. Други учени я използват, за да преведат изцяло надписа.
И до днес Розетският камък се смята за една от най-важните археологически находки в досегашната история. Значението му е огромно - не само за науката. От 13 октомври 2022 г. голяма изложба в Британския музей в Лондон отдава почит на постиженията на изследователите - точно 200 години след разшифроването на йероглифите.
*****
Вижте и това видео от архива ни:
Загадката с мъртъвците от пещерата Ел Трокс в Испания