Сензационна находка в Швеция: бъдещето лежи под Кируна?
Софи Донгес
13 януари 2023
В Швеция бе открито най-голямото находище в Европа на редки почви и метали. Говори се дори за сензационна находка. Какви количества суровини се крият там и какво може да се очаква в бъдеще?
Реклама
Силуетът на най-северния шведски град Кируна се определя не от сгради, а от гигантски насипи с шлака. От години в този район отвъд полярния кръг се добива желязна руда. Но земните недра крият много повече богатства: отдавна е известно, че там има залежи на редки почви и метали.
Дълго време обаче не беше ясно какви са точно те. Ако съдим по оценката на шведската минна компания LKAB, става дума за сензационна находка. „И без да надценяваме геополитическото значение на откритието, то може да е нашият шанс да намалим зависимостта си от Китай“, заяви шефът на компанията Ян Мострьом.
Китай доминира световния пазар на редки метали, които се използват за производството на смартфони, електромотори или вятърни турбини. Ако находището в Швеция съдържа 1 милион тона редкоземни оксиди, запасите на Китай се изчисляват на 44 милиона тона. Също и други страни по света, например Русия, притежават значително повече земни богатства от тези под Кируна.
Какво съдържа находището в Швеция?
И второто най-голямо находище на редкоземни метали в Европа се намира в Швеция – Нора Кер. То е около 5 пъти по-малко от това в Кируна –до 200 хиляди тона, но с по-високо съдържание на ценни метали в рудата. Според германския експерт Йенс Гуцмер, ръководител на Института „Хелмхолц“ за технология на ресурсите, всички налични находища в света имат по-висока концентрация на редки метали от тази в Кируна. За сравнение: находището в Маунтийн Пас, САЩ, е с концентрация от 3,8 тегловни процента, а това в Маунт Уелд, Австралия, дори има 8 тегловни процента съдържание на редки оксиди в тон руда.
Германският геолог Томас Хилебранд се съмнява в рентабилността на добива в Швеция. „По моя информация в Германия има залежи от почти същия порядък, добивът от които обаче не е икономически изгоден“. Според експерта това означава, че и занапред тези метали навярно ще могат да се набавят значително по-изгодно чрез внос от Китай. Той твърди, че именно от цената ще зависи от кои находища в света ще се добиват редкоземни метали в бъдеще.
Години ще минат докато започне добивът
Тепърва ще става ясно какви количества ще може да добива и продава Швеция, както и кога най-рано би могъл да започне добивът на редки метали в Кируна. Процедурата изисква време – първо минната компания трябва да получи разрешение за добив, казва изпълнителният директор Мострьом. "Ако открием мината в съответствие с действащите днес процедури за издаване на разрешителни, това ще отнеме 10 до 15 години. Ако искаме зеленият преход да успее, трябва значително да ускорим процеса“, казва той.
Това със сигурност е било чуто и от представителите на ЕС, които тези дни са на посещение в Кируна. Швеция тъкмо поема временното председателство на Европейския съвет, а времето за обявяването на новината за новото находище със сигурност не е било избрано случайно. Европейската комисия (ЕК) вече се ангажира да подпомага проекти за добив на суровини като този в Кируна.
****
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Хората от кобалтовите мини-убийци
Конго е най-големият износител на кобалт в света. Редкият метал се използва в смартфоните и електромобилите. Добивът му обаче замърсява почвите и водите, от което страдат и хората.
Снимка: Lena Mucha
Отровната пустиня в Кипуши
Близо до град Кипуши в Южно Конго има огромна изкуствена пустиня. До края на 1990-те години на това място е имало мина. Много квадратни километри почви са замърсени. От десетилетия върху тях не расте нищо. Близката река също е отровена. Лекари потвърждават, че в района има много случаи на малформации при новородените.
Снимка: Lena Mucha
Малформации и мъртвородени
В държавните болници постоянно се раждат деца с малформации, напр. заешки уста. В болницата в Кипуши само за един месец са били регистрирани три случая на аненцефалия. Зародишите не развиват мозък и обикновено умират веднага след раждането. "Очевидно съществува проблем, но ние нямаме пари за научни изследвания", казва гинекологът д-р Алън.
Снимка: Lena Mucha
Преждевременни раждания
Две недоносени бебета лежат в ковьоз в болницата в Кипуши. "Предполагаме, че кобалтът е причината за високия брой преждевременни раждания в този регион", казва Тони Кайембе. Повечето от жителите на Кипуши работят в кобалтовите мини.
Снимка: Lena Mucha
Съвместни научни изследвания
Група учени от университета Лубумбаши в Конго работят съвместно с техни колеги от университета в Лувен, Белгия. Искат да докажат връзката между добива на кобалт и уврежданията. "Трябва да обясним на хората, че причината за заболяванията са отровите", казва Тони Кайембе от научната група.
Снимка: Lena Mucha
Болните деца на семейство Мазенго
Това са петте деца на семейство Мазенго. Таткото работи в кобалтова мина. Най-голямата дъщеря на семейството ослепява на 12 години. Майката Аделе Мазенго е имала спонтанен аборт, едно от децата ѝ се ражда с малформации и умира малко след това. Жената не знае дали кобалтът е причината за това. "Когато се родиха децата, им взеха кръв. Но така и не ни дадоха да видим резултатите", казва тя.
Снимка: Lena Mucha
Търсенето нараства
В Конго се добиват 60 процента от световната продукция на кобалт. Редкият метал се използва в батериите на смартфоните, лаптопите и електромобилите. През последните две години цената на кобалта се повиши тройно. Децата, жените и мъжете, които работят в кобалтовите мини, са изложени на въздействието на различни отровни вещества.
Снимка: Lena Mucha
Отровената вода
Работници търсят в една замърсена река кобалт и други редки метали. За много от тях това е единственият източник на доходи. "Ние тук почти не ползваме нашата вода. Тя оставя някакъв странен филм върху кожата. Когато пера дрехите с тази вода, после те се разпадат. Дори и картофите, които напояваме с нея, имат особен вкус", казва една жена.
Снимка: Lena Mucha
Живот до рафинерията
Непосредствено до фирмата "Congo Dongfang Mining" е възникнал жилищен квартал. Китайската фирма е един от най-големите купувачи на кобалт в Конго. Когато вали дъжд, отпадните води от рафинерията за руда в Лубумбаши се оттичат директно в съседния квартал Казапа. Хората от района страдат от кожни и белодробни заболявания.
Снимка: Lena Mucha
Беззащитните хора
Повечето миньори в Конго работят без предпазни облекла. Освен кобалт, мед и никел, в скалите често се среща и уран. Не само миньорите, но и жителите са изложени на вредното въздействие на токсичния прах. На снимката: дерматолог преглежда пациент в университетската клиника в Лубумбаши.