През 2025 година общо 5976 сирийци са подали молби до Федералната служба по миграцията и бежанците, в които са пожелали доброволно да се завърнат в родината си - което им дава право да ползват известна финансова подкрепа от германското правителство. От тях 3678 души вече са заминали за Сирия. Според германския министър на вътрешните работи Александър Добринт това е свидетелство за успеха на поддържания от него курс за обрат в миграционната политика: „Онези, които нямат перспектива да останат в Германия, получават целенасочена подкрепа при доброволно заминаване“.

Германия поема разходите за самолетния билет, както и известна стартова помощ за завръщащите си – по 1000 евро на пълнолетен и по 500 евро за децата и младежите. Броят на хората, които решават да се върнат в родината си, като цяло расте.

Тези, които се връщат доброволно, са все повече

Информацията от Федералната служба по миграцията гласи, че до момента подкрепа е била оказана на 16 576 души за завръщането им в родината или в друга страна, която е била готова да ги приеме. От тези данни става ясно, че броят на завръщащите се расте – през 2025 година те са били 10 358 души – от тях най-голям е броят на хората, завърнали се в страни като Турция, Сирия, Русия, Грузия и Ирак.

Дали в такъв случай доброволното завръщане в Сирия може да бъде прието за успех или по-скоро става дума за неуместна дискусия? Ситуацията в Сирия все още носи чертите на гражданска война, както подчертава председателката на Лявата партия Инес Швертнер. Затова Германия не бива да депортира никого в тази страна или да подтиква хората да се върнат доброволно. Швертнер определя съответните дебати като „абсолютно неуместни за момента“.

Хуманитарната ситуация в Сирия остава тежка

Сандра Лоренц от хуманитарната организация „Йоханитер“, която оказва помощ чрез партньори в Северозападна Сирия, казва пред ДВ, че разбира желанието на хората да се върнат в родината си: „Виждаме това и в Украйна – въпреки атаките хората искат да се върнат по родните си места. Това е съвсем нормално. Но трябва да е ясно каква е ситуацията на място. На редица места инфраструктурата е напълно разрушена. А на хората, които живеят там, постоянно им се налага да бягат заради продължаващите боеве“, казва тя.

Положението в градове, които са до голяма степен разрушени като Алепо и Африн е по-различно, отколкото в столицата Дамаск, обяснява Лоренц. Но хуманитарната ситуация като цяло е много трудна, необходимостта от възстановяване на сградите и инфраструктурата остава много висока – не на последно място заради тежкото земетресение преди три години. Затова германската помощна организация оказва съдействие при санирането на инфраструктурата и снабдяването на болниците с бензин, питейна вода и медикаменти.

„Има стотици хиляди хора, които имат нужда от помощ за изхранването си, както и за достъп до вода, нормален дом и доходи. В Сирия ситуацията е като в другите райони, в които се води война. Мога само да се надявам, че хората са наясно с това и са намерили къде и при кого да отидат като начало.“

Германия помага при възстановяването

Адвокатката Нала Осман, заместник-председателка на Съюза на германско-сирийските помощни организации, е била наскоро с германска делегация в Сирия и споделя пред ДВ следното: „В Хараста, едно от предградията на Дамаск, няма и една къща, в която да могат да се настанят хора или тя да отговаря и на минималните стандарти за живот. Над 80 процента от училищата в Сирия са разрушени. Същевременно има липса наистина на всичко, най-вече на медикаменти и медицинско оборудване. Здравният министър ни каза, че някои уреди ги има само на по едно-две места в цяла Сирия“. Германия оказва помощ на нуждаещите се болници – по време на посещението на делегацията са били подписани договори с пет клиники.

Същевременно Германия и в бъдеще би могла да има полза от квалифицираните сирийци: сирийското правителство е предложило да въведе изучаването на немски след пети клас. Целта е своевременно да се осигури подготовка на квалифицираните професионалисти – например лекари, които да могат по-късно да дойдат да работят в Германия при облекчени условия.

Нала Осман обаче не поддържа тезата за масовото връщане на сирийци от Германия в родината им. „Повечето сирийци са добре интегрирани, говорят немски и работят. Мнозина мечтаят да се върнат – но естествено не при тези условия.“ Според нея дискусията в Германия не е достатъчно диференцирана, защото често се чува: „Всички сирийци да се върнат обратно, да вземат лопати в ръце и да възстановяват страната си. Но така не се води дебат в една страна с толкова много мигранти като Германия“.

***