Шарон е на 21 години, когато през април 2024-а пристига от Камерун в Ливан . Искала е да работи и да печели, за да подкрепя семейството си. Използва услугите на посредническа агенция, но както споделя впоследствие: „Работех в токсично семейство". Не получавала заплата, нямала надежден договор, нито защита - и постоянно имала чувството, че никой не може да ѝ помогне.

При първия си работодател останала само един ден - без заплащане. Второто семейство я ангажирало за две седмици, но платило само 60 долара на посредническата агенция, от които Шарън не получила нищо. В третото домакинство жената била систематично ограбвана.

От май 2024-а тя трябвало да чисти не само жилището, но и допълнително два офиса на своя работодател. В продължение на осем месеца не получила нищо, а договорената ѝ заплата била 200 долара - неголяма сума, но жизненоважна за Шарон. Работодателите ѝ обяснили, че са дали на агенцията 2000 долара, за да я „вземат" - като че ли по този начин ангажиментът им да ѝ плащат отпада.

Работа под контрол

От тежката работа Шарон получила болки в гърдите и чести кръвотечения от носа. А когато казвала, че не иска да работи повече, спирали да ѝ дават храна. 

До промяна се стигнало едва когато жената влязла в контакт с организацията „This is Lebanon" („Това е Ливан"), която се застъпва за правата на  мигрантите . Благодарение на организацията Шарон успява да получи част от парите си, но има нужда от структурни реформи и истинска отчетност, изтъкват от „This is Lebanon".

Случаят на Шарон не е единичен, а част от система. „Кафала" е арабската дума за гаранция, а системата с това име обвързва мигрантите с техните гаранти. В правен план мигрантите са зависими от своите работодатели, като засегнати са най-вече жените от африкански и азиатски страни, работещи в частни домакинства. Домашните помощнички са изключени от трудовото право, не разполагат със защита, а работодателите им в много случаи им отнемат паспортите - все доказателства за ограбване на работниците, което може да стигне и до насилие.

На държавна защита не може да се разчита

Мелиса Епифани от синдиката "UNION fait la force" е изпитала на гърба си жестокостта на системата, когато преди няколко години дошла в Ливан от Бряг на слоновата кост. "Системата "Кафала" има голямо негативно отражение върху мигрантките. На много от тях им взимат паспортите, не им плащат заплатите и те просто изцяло губят свободата си."

Синдикатът е основан през 2023 година и днес обединява 30 жени от много държави. Те вече са постигнали немалко, разказва Епифани: оказвали са помощ при прояви на насилие, на деца, болни, бездомни, при това не чрез властите, а чрез мрежи. Ако някоя жена е в опасност, тя първо информира близките си, след което хората се мобилизират и алармират синдикалната мрежа, която организира помощта. С оказването на съдействие при наличието на проблеми се занимават международни и ливански инициативи, а централна роля играе организацията "Egna Legna Besidet", която подкрепя основно жени от африканските страни, които са станали в Ливан жертви на издевателства.

Правната реалност

Мохана Ишак, юристка към организацията за защита на женските права "Кafa" описва основния принцип на експлоатация: гарантът плаща, за да "вземе" домашната помощничка - поради което смята, че се явява един вид неин собственик. Плаща се в зависимост от произхода, познанията по английски, образованието - расизмът също играе роля. Жените могат да живеят само при своите гаранти, често без самостоятелна стая - някои спят в кухнята или на балкона. Случва се и да бъдат "предоставяни" на други домакинства или на фирми - по правило без допълнително заплащане, както Шарон.

Който напусне, рискува да бъде криминализиран. Ако някой си тръгне от своя гарант, може да бъде задържан и да бъде обвинен в "нарушение на договора". Както обобщава Ишак: "Това, което става тук в Ливан, е модерно робство ".

Системата се крепи на икономически интереси

Министерството на труда поддържа гореща телефонна линия за домашните помощници с мигрантски произход, но по данни на "This is Lebanon" и "Кafa" на практика тя е безполезна. На оплакванията не се обръща внимание, а засега не е ясно дали новото правителство ще се отнесе сериозно към темата.

Въпреки продължителните кампании на мигрантски организации и правозащитни групи системата "Кафала" така и не е отменена. Основната причина е в икономическото ѝ значение: само посредническите агенции, към които постоянно се отправят обвинения за експлоатация, принудителен труд и търговия с хора , печелят по 57,5 милиона долара годишно, сочат данните на "Хюман Райтс Уоч". През 2022 година те успешно блокираха въвеждането на единен стандартен трудов договор за домашните помощници с мигрантски произход. Върховният административен съд заяви, че договорът вреди на интересите на агенциите, а проверка за нарушаване на човешките права не бе направена.

Помощ и политически натиск

"Kafa" работи на две нива: директна помощ за засегнатите и лобистка дейност сред политиците. Става дума за защита, подслон, правна подкрепа, както и за политически натиск, стандарти, отговорност. Както казва обаче Ишак, проблемът продължава да не се осъзнава, а много гаранти се виждат самите те като потърпевши и изискват благодарност от страна на жените.

Юристката изтъква още, че измеренията на проблема са големи: преди пандемията по системата "Кафала" в Ливан са работили към 250 000 жени, след това броят им е спаднал до 60 000, но сега отново е нараснал до 150 хиляди. Зад тези числа стоят биографии като на Шарон.

През февруари 2025 година тя успява да се върне в Камерун, получава от посредниците само 300 долара. Посредниците проявяват склонност за постигането на споразумение едва когато от "This is Lebanon" заплашват да дадат гласност на случая. И подчертават, че е недопустимо жени като Шарон да зависят само от защитата, която може да им осигури един пост в социалните медии.

Вижте и тази снимкова галерия от архива на ДВ: