Урсу, който е бил инженер по професия, пише навремето множество писма до радио „Свободна Европа“, в които описва повърхностното саниране на сградите, пострадали при катастрофалното земетресение през 1977 година. Безотговорният подход бил наложен от Комунистическата партия по финансови съображения, отбелязва Урсу. Освен това в своя дневник той критикувал политиката и култа към личността на диктатора Николае Чаушеску.

За дребни провинения - в затвора

Колежка на Урсу, за която впоследствие било доказано, че е била информаторка на „Секуритате“, откраднала дневника и го предала на властите. Последвал обиск, при който били иззети много други дневници, водени в периода 1949-1984 година. Намерена била и чуждестранна валута в размер на „цели“ 17 долара, за чието незаконно притежаване бил обвинен Урсу.

Тази практика е била обичайна: противници на режима да бъдат задържани заради дребни провинения. От заведеното в „Секуритате“ досие на Урсу, което е отворено през 2014 година, се вижда, че дисидентът е бил твърдо решен да стори всичко възможно в борбата срещу политиката на Чаушеску. „Ако не ги спрем, ще проституираме морално и ще се превърнем в подмазвачи, подчинени на лудия и на терористичната свиня“, пише в дневниците си Урсу, визирайки Николае Чаушеску и съпругата му Елена – б.ред.).

По време на двумесечния си престой в затвора Урсу е бил подложен на брутални издевателства – както от страна на назначените от „Секуритате“ следователи, така и от съкилийниците си. Той умира, понеже не се отказва от написаното и не приема да сътрудничи на „Секуритате“.

Оправданието и неговите последствия

В решението си Върховният касационен съд обаче отбелязва, че служителите на „Секуритате“, които навремето са били натоварени със следствието, не са нарушили правата на задържания. Освен това след идването на власт на Чаушеску през 1965 година режимът вече не преследвал дисидентите систематично. Дисидентството на инженера пък така или иначе било спорно, тъй като не било публично и разпознаваемо, а и той имал възможността многократно да пътува в чужбина. Последното решение е потвърждение на решението на първата инстанция за оправдаване на двамата офицери от „Секуритате“. Те от своя страна многократно са заявявали, че действат по заповед и в съответствие с тогавашното законодателство.

Политиците и гражданското общество бяха шокирани от решението. Министърката на правосъдието на Румъния   Алина Гордиу каза, че не е очаквала да види легитимирани инструментите на гонения и мъчения, загърбили основните права и свободи. Синът на убития дисидент – Андрей Урсу – обяви, че ще се обърне към Европейския съд за човешки права.

Но как въобще се оказа възможно двамата бивши офицери от „Секуритате“ да бъдат оправдани? През 2019 година Апелативният съд в Букурещ промени формулировката за обвинените бивши служители за сигурност в комунистическите затвори - от „престъпления срещу човечеството“ в „нехуманно отношение“. По този начин престъпниците можаха да избегнат по-тежките присъди. Освен това процесите се проточиха безкрайно много – както в случая с Урсу, така че истината и зловещите методи на „Секуритате“ излязоха на бял свят твърде бавно, за да могат да бъдат наказани. Съдиите на първа инстанция констатирали също, че „съпротивата на жертвата срещу комунистическия режим била незначителна“ - като че ли от тях се е очаквало да се произнасят по делата на жертвата, а не по тези на престъпниците.

Обществото е поразено

„Чувствам се унизена от тези съдии“, казва пред ДВ поетесата Ана Бландиана, която е антикомунистическа активистка. Членката на Комисията по досиетата Гермина Нагат посочва пред ДВ, че архивите пазят сведения за „хиляди случаи на тежки посегателства от страна на „Секуритате“ в последните години на диктатурата, от арести за престъпления от общ характер до убийства на онези, които са се опитали да минат границата нелегално“.

Андрей Урсу, синът на жертвата, споделя пред ДВ мнението си, че „съдиите са в съдружие със „Секуритате“. Те са отчели най-вече показанията на трима високопоставени бивши офицери от комунистическите тайни служби, изказали се в полза на колегите си, докато показанията на някогашни дисиденти, разказали и доказали как са били измъчвани, са били игнорирани. По думите на Андрей Урсу, така „никога няма да се постигне справедливост за тези, които са загинали по време на революцията от 1989 година“.

***

Вижте и това видео на ДВ: