На много от сградите в Тел Авив се развява израелското знаме с посланието „Заедно ще победим“.

В същото време по улиците се виждат плакати на семейства на заложниците в Газа, които призовават те да бъдат върнати вкъщи, дори на цената на прекратяване на войната в Газа. До тях пък има плакати, които показват убити войници и призовават сраженията да продължат до „абсолютната победа“.

Тези сцени от икономическия и културен център на Израел разкриват големия разрив в обществото по темата: Оправдано ли е да се прекрати войната, за да бъдат върнати заложници?

Израелското общество отдавна е разделено

И в месеците преди терористичните атаки на Хамас от 7 октомври израелското общество бе разделено. Месеци наред по улиците се провеждаха протести срещу предложената от дясното правителство правосъдна реформа.

След събитията преди 1 година с 1200 убити и над 250 отвлечени израелското общество изпадна в шок. Според мнозина правителството не контролираше ситуацията и затова поеха нещата в свои ръце - създадоха се граждански спешни центрове, стартира кампания за финансиране на войниците и за организиране на хотели и жилища за тези, които трябваше да напуснат домовете си. До някаква степен гражданското общество и частните инициативи иззеха ролята на правителството.

Трябва ли да бъде продължена войната в Газа?

Година по-късно това усещане за единство сякаш се е изпарило. Старите разделения отново са факт, като този път те се въртят около споровете за войната и заложниците. Призивите за сключване на сделка и връщането на хората, които Хамас държи в Газа, все по-често вървят ръка за ръка с критики към начина, по който правителството на Нетаняху ръководи войната. Обидите към роднините на заложниците станаха нещо често срещано - както в социалните мрежи, така и по улиците. Според привържениците на крайнодясното правителство кампанията за освобождаване на заложниците всъщност е окупирана от тези части от обществото, които искат правителството да падне.

Гил Дикман, братовчед на убитата заложничка Кармел Гат, разказва за коментарите, които получава в социалните мрежи след смъртта ѝ: „Казват, че съм виновен за убийството на Кармел... Смъртта на Кармел ги забавлява и продължава да генерира нови нападки“.

Според Дикман подобни коментари служат на един човек - министър-председателя Нетаняху. „Това насилие е управлявано като оръжие на правителството срещу семействата на заложниците“, смята той.

Фундаменталните въпроси в обществото се промениха след 7 октомври

Шмуел Роснер е журналист и изследовател на обществените нагласи. В своя подкаст той обсъжда „сферите на съгласие" - т.е. до каква степен гражданите на Израел с различни политически разбирания могат да постигнат съгласие по основните теми. Тези фундаментални въпроси се промениха след 7 октомври 2023 година, казва той. От една страна, присъствието на Израелските отбранителни сили в Западния бряг и Газа вече се разглежда като необходимо от една по-голяма част от обществото. От друга, казва той, войната дава възможност на радикалните групи в израелското общество да легитимират някои идеи, които преди това по-скоро са били табу.

Един такъв пример е така нареченият трансфер или принудителната емиграция на палестинци от цялата територия от река Йордан до Средиземно море. „Такива идеи преди бяха в периферията на израелското общество, а сега станаха легитимни теми за разговор“. Резултатът е повторното възникване на конфликти, за които много израелци са смятали, че са останали зад гърба им, обяснява експертът.

Трагедиите са последното нещо, което обединява хората

В последната една година Израел регистрира най-ужасяващата терористична атака в своята история, война с Хамас в Газа, десетки заложници, които терористичната организация още държи, и десетки хиляди, напуснали домовете си в Северен Израел заради сблъсъците с Хизбула. Смятат ли гражданите на Израел, че правителството може да се справи с тази ситуация? Отговора загатва проучване на израелския Институт за изследвания по националната сигурност от септември. Според него 31% от израелците изпитват „ниско“ или „много ниско“ чувство за сигурност, като едва 21% декларират „високо" или „много високо“ такова.

Броят на израелците, които напускат страната, се увеличава. Според официалната статистика повече израелци са напуснали страната през 2023 г. в сравнение с 2022 г. А предварителните данни за 2024 г. показват, че броят им е нараснал още повече.

Същевременно улиците на Тел Авив са пълни и с паметни бележки за хора, загубили живота си в тази война. А техните съдби и истории са може би последното нещо, което обединява израелското общество.

Вижте и тази снимкова галерия за конфликта в Близкия изток: