Победа, равен и загуба: твърде малко за един четирикратен световен шампион с високи амбиции. В Катар Германия показа, че вече не е част от висшия ешелон. Тя е просто още един отбор по футбол, пише Джонатан Хардинг.
Реклама
Историческото отпадане на Германия е последният обрат в 4-годишната драма след последното Световно първенство. И в Русия Германия отпадна още в груповата фаза на турнира. Въпреки че в четвъртък Бундестимът победи Коста Рика с 4:2, нанесените щети са необратими. Това отпадане вероятно е още по-болезнено, тъй като отборът остави съдбата си в ръцете на други. И плати цената за това, след като Испания загуби от Япония.
Отпадайки още в груповата фаза на поредно Световно първенство, както и на 1/8-финалите на Евро 2020 миналото лято, Германия доказа едно нещо - това вече не е отбор за големи турнири.
Въпреки всички усилия на Никлас Фюлкрюг, Германия не разполага с класически централен нападател. Назад в защита единствено Антонио Рюдигер изглеждаше достатъчно добър наследник в поколението след Матс Хумелс и компания. Хаосът в полето на десния бек, след като Йошуа Кимих се изтегли към центъра, е катастрофален, което не остана без последици за Германия.
Структурни проблеми
Всички тези проблеми отчасти са свързани с младежкия футбол в Германия. Системата на Германия, която беше преструктурирана с въвеждането на академии в началото на Хилядолетието, създаде поколение от технически надарени и тактически умни играчи. Това донякъде доведе и до успеха през 2014 година в Бразилия. Но оттогава Германия се адаптира бавно и останалата част от света я настигна. Реформи бяха извършени, но ще отнеме грубо около десетилетие, преди те да дадат резултати.
Треньорството също е проблем. Германия приличаше на влакче в увеселителен парк под ръководството на Йоахим Льов. Той постепенно се превърна в треньор, който рядко съумява да намери правилния баланс. И в крайна сметка се задържа твърде дълго, извлачи Германия през предишните две първенства, но не намери път към новата епоха.
Идването на Ханзи Флик, треньорът, който за кратко време превърна Байерн Мюнхен в машина за победи, породи големи надежди. Вместо това в Катар футболът на Флик бе нестабилен, а Германия така и не успя да покаже необходимата безпощадност на терена. Проблемите останаха, липсваше иновация. Флик трябва да признае част от вината за някои съмнителни решения. По един груб начин му бе напомнено, че Германия не е Байерн Мюнхен.
Липса на качество
Всичко това води до очевидния, макар и стряскащ извод, че Германия вече не е част от висшия ешелон. Тя е просто още един отбор по футбол. И статистиката го доказва: Бундестимът има едва 3 победи в последните си 10 мача от турнирите. Отборът също го осъзнава, ако съдим по коментарите на Илкай Гюндоган и Мануел Нойер след загубата от Япония. Играта срещу Испания се оказа рядък проблясък - както за отбора, така и за треньора.
Очевидно е: Германия вече не е в елита
Флик вероятно ще остане на мястото си. Европейското първенство след две години ще бъде неговият краен и може би единствен шанс за изкупление. А на мениджъра на отбора Оливер Бирхоф, от друга страна, може да му припари под краката.
Изхабеният гръбнак на този отбор е достигнал до пределите си. Томас Мюлер на практика се оттегли след мача с Коста Рика. Няма да е голяма изненада, ако Илкай Гюндоган, Марио Гьотце, а може би дори и Мануел Нойер последват примера му - въпреки предстоящото първенство след две години. Колелата на необходимата бърза и радикална революция са се задвижили.
Но каквото и да се случи, една истина, която дълго време се криеше, излезе наяве и не може да се оспорва: Германия вече не е топ отбор.
Още по темата - в нашата снимкова галерия:
Един отбор, десет наставника
Ханзи Флик е десетият треньор на германския национален отбор по футбол. Той продължава традицията бивши помощник-треньори да поемат Бундестима. Това са предшествениците на Флик на поста:
Снимка: Roland Krivec/DeFodi/SvenSimon/picture alliance
Сеп Хербергер (1950 - 1964)
Още по времето на националсоциалистическия режим в Германия шест години Сеп Хербергер е треньор на националния отбор по футбол, а 5 години след края на войната той става първият наставник на ФРГ. През 1954 година неговият отбор с капитан Фриц Валтер поднася "Чудото от Берн" и печели Световното първенство. Този успех на Хербергер си остава върхова точка в неговата кариера.
Снимка: sportfotodienst/imago images
Хелмут Шьон (1964 - 1978)
Дългогодишният помощник на Хербергер - Хелмут Шьон - го наследява. Той внася нов стил: вече и играчите участват във вземането на решения. А те му се отблагодаряват подобаващо: през 1966 г. Германия става вицесветовен шампион, през 1972 - европейски шампион, през 1974 - световен шампион за втори път (на снимката). Шьон е единственият германски треньор, печелил и световна, и европейска титла.
Снимка: sportfotodienst/imago images
Юп Дервал (1978 - 1984)
След края на ерата "Шьон", която приключва със Световното първенство през 1978-а, начело на Бундестима застава помощникът му Юп Дервал. Следват 23 мача без загуба и титла от Европейското първенство през 1980. Две години по-късно на Световното германците стигат до финала. Оттегля се след ранното отпадане на Европейското първенство през 1984 г., след като булевардната преса се нахвърля срещу него.
Снимка: Magic/imago images
Франц Бекенбауер (1984 - 1990)
След Дервал тимът се поема от любимеца на пресата Франц Бекенбауер. Той ръководи тима, но треньори са други – Хорст Кьопел, а по-късно и Холгер Осиек, тъй като Бекенбауер няма лиценз за това. С Бекенбауер Бундестимът стига до финала на Световното първенство в Мексико през 1986, разочарова на полуфинала срещу Нидерландия на Европейското през 1988 и прави Германия отново световен шампион през 1990.
Снимка: picture-alliance/dpa/M. Hellmann
Берти Фогтс (1990 - 1998)
Бившият футболист на Мьонхенгладбах получава тежко наследство. "Германия ще е непобедима години наред", прогнозира Бекенбауер. Фогтс трябва да създаде смесен отбор, включвайки в тима и футболисти от бившата ГДР. България изхвърля Германия на четвъртфиналите на Световното през 1994. През 1996 Бундестимът печели Европейското, но на следващото Световно отново отпада твърде рано. И Фогтс си тръгва.
Снимка: AP
Ерих Рибек (1998 - 2000)
Кой ще е следващият треньор на Германия? Труден въпрос. Първо е избран Паул Брайтнер, но идеята е отхвърлена. След това Ули Щилике се съгласява, но с изненада разбира, че новият треньор се казва Ерих Рибек. Но и този избор не се оказва оптимален. Ерата Рибек приключва с предварителния кръг на Европейското през 2000 година.
Снимка: Sven Simon/imago images
Руди Фьолер (2000 - 2004)
И след Рибек хаосът продължава: предлагат на Кристоф Даум, но той се препъва в скандал с кокаин. Тогава Руди Фьолер поема ръководството, а треньор става Михаел Скибе. Отборът стига до финала на Световното първенство през 2002 година. "Има само един Руди Фьолер", пее тогава публиката. Но ентусиазмът бързо отминава: след ранното отпадане на Европейското през 2004 г. Фьолер се оттегля.
Снимка: Ulmer/imago images
Юрген Клинсман (2004 - 2006)
Юрген Клинсман носи вятъра на промяната със себе си: млади играчи, червени екипи, смел футбол. През 2005 година Германия печели Купата на конфедерациите, а на Световното следващата година, на което е домакин, завършва на трето място. Германия празнува, но Клинсман решава да си тръгне.
Снимка: Ulmer/imago images
Йоахим Льов (2006 - 2021)
Йоахим Льов продължава в същия дух и постига нови успехи: финал на Европейското през 2008-а, трето място на Световното през 2010-а, световна титла (четвърта за Германия) на Световното първенство в Бразилия през 2014. Следва ранно отпадане на Световното в Русия през 2018, а преди началото на Европейското през 2021 г. Льов оповестява, че след края на първенството ще се оттегли.
Снимка: picture-alliance/dpa/S. Suki
Ханзи Флик (2021 -)
Ханзи Флик влиза в обувките на "вечния" Йоахим Льов, с когото като втори треньор печели Световното първенство през 2014-а. Договорът на Флик започва след Европейското първенство тази година и е до Европейското през 2024-а, на което Германия е домакин. След успешния му престой в Байерн, където печели седем титли за 19 месеца, 56-годишният Флик ще поеме националния отбор на Германия.
Снимка: Roland Krivec/DeFodi/SvenSimon/picture alliance