След разпадането на Съветския съюз през декември 1991 г. Русия почти постоянно води войни срещу свои съседи или поне ги провокира. Първата от тях започна  само два месеца след разпадането на СССР - в началото на март 1992 г. в Република Молдова, която е разположена между Украйна и Румъния.

По-голямата част от живеещите там молдовци са румъноезични; по-голямата част от страната е принадлежала на румънското Княжество Молдова до анексирането му по времето на царска Русия и след това отново по времето на Сталин.Иска ли Приднестровието да се присъединява към Русия?

Оръжеен склад на офицери от КГБ

Още през 1990 г. проруските сепаратисти в региона на Приднестровието се обявиха независима република, която обаче не е международно призната. Мотивът на сепаратистите беше, че трябвало да защитават правата на рускоговорящото население. Изключително кръвопролитните боеве през пролетта на 1992 г. приключиха след няколко месеца, но оттогава насам руските войски са в региона, въпреки че Кремъл е поел ангажимент да ги изтегли по силата на споразумение отпреди четвърт век.

Отвън Приднестровието прилича на гигантски съветски музей на открито - с паметници на Ленин, червени знамена и символи на чук и сърп. В действителност обаче тази ивица земя представлява нещо като огромен оръжеен склад на малка група бивши офицери от КГБ, които вероятно и в момента работят за руското военно разузнаване ГРУ. Оттам те въртят операции по пране на пари и контрабанда и на практика контролират всички икономически дейности в района.

"Президентът" на Приднестровието говори за "геноцид"

Когато този престъпен бизнес бъде застрашен, безгласният парламент - Върховният съвет на Приднестровието - или други институции се обединяват, за да молят Москва за помощ, защита или прием в Руската федерация.

Така стана и сега. На 28 февруари в Тираспол, регионалната столица на Приднестровието, "Конгрес на депутати от всички нива" прие резолюция, в която се иска Русия да ги защити от "все по-силния натиск" и "икономическата война на Молдова". А "Президентът" на Приднестровието Вадим Красноселски дори обвини властите в Кишинев, че извършвали "геноцид" срещу жителите на Приднестровието.

Този взривоопасен призив е свързан донякъде и с речта на Владимир Путин към нацията, което той произнесе на 29 февруари 2024. Спекулираше се дали няма да използва това като претекст, за да обяви някакъв вид военна намеса в Приднестровието. Той обаче дори не спомена призива.

По-голям контрол върху Приднестровието

От 1 януари 2024 г. фирмите в Приднестровието трябва да плащат мита и такси при внос на стоки на територията на региона. Това е част от мерките, с които ръководството на Молдова в Кишинев се опитва да си върне контрола над Приднестровието. Прозападната президентка Мая Санду, която преди това се е изявявала като активистка за граждански права и борба с корупцията, от встъпването си в длъжност в края на 2020 г. полага усилия да сложи край на незаконните икономически практики в Приднестровието.

Парадоксално е, че руската война срещу Украйна де факто помага в това начинание - от началото на войната украинските власти са затворили границата с Приднестровието, за да предотвратяват саботажи или нападения на руски войници срещу Одеса и близкия регион. В резултат от това Приднестровието до голяма степен е загубило ролята си като център за контрабанда и пране на пари.

“Ситуацията в Приднестровието е лоша - и икономически, и социално”, каза Олег Серебрян, заместник-председател на молдовското правителство и министър по реинтеграцията на Приднестровието. “Хората търсят обяснение. Затова някои се опитват да им обясняват, че причината за всички злини е Кишинев и новите мита, които се събират. В действителност обаче положението се влошава вече от много време насам.”

Без пряк достъп

Поради липсата на пряк достъп до територията на Молдова, Русия на практика няма как да нападне страната. Само че Москва има около 1500 до 2000 свои войници в Приднестровието. Освен това съществуват и приднестровските въоръжени сили. Взети заедно, те вероятно далеч превъзхождат малката и много зле въоръжена молдовска армия, която има само около 5000 войници. Освен това в северната част на Приднестровието, близо до село Кобасна, се намира един от най-големите оръжейни складове в Европа, в който има над 20 хиляди тона оръжия и боеприпаси от стари съветски запаси. Ако Русия успее да проникне в района на Одеса, това може да бъде прелюдия към нахлуване в Република Молдова.

В политически смисъл Русия е загубила Молдова. Европейският съюз обяви, че ще започне преговори за присъединяване с Кишинев. Повечето хора в страната са проевропейски настроени, мнозина имат румънско гражданство и съответно европейски паспорти, стотици хиляди молдовци работят в ЕС.

Пропаганда и дезинформация

Хибридната война на Москва срещу Молдова обаче показва, че Кремъл не се е отказал да оказва влияние над страната. Възможно е при добро стечение на обстоятелствата за Русия, тя все пак да нападне Молдова. Проруските партии, финансирани и от олигарха Илан Шор, който избяга в Израел, продължават да водят ожесточени кампании срещу президентката Мая Санду и прозападното правителство.

Проруската дезинформация и пропаганда са и много активни в социалните мрежи в страната. През есента в Молдова ще се проведат президентски избори и референдум за присъединяване към Европейския съюз. “В месеците преди тези избори вече виждаме опити да се дестабилизира страната”, предупреди молдовският външен министър Михай Попсой.