През 2011 година петима депутати консерватори, току-що избрани в Долната камара на парламента, публикуваха едно забележително четиво: консервативна програма за Великобритания. Сред авторите тогава беше и Лиз Тръс, която впоследствие стана външен министър. На 5 септември тя беше избрана за лидер на партията, който ще заеме и премиерския пост.

В този документ авторите му се застъпват за свободния пазар и за едно меритократично общество. Те настояват още Великобритания да се освободи от оковите на ЕС, а данъците да бъдат намалени. Почти същото чухме през последните дни и от Лиз Тръс на нейни публични прояви: "Имаме най-високите данъци от 70 години насам. А когато данъците са прекалено високи, намаляват постъпленията в държавния бюджет, защото компаниите не инвестират, не се основават нови фирми, а хората не желаят да работят, ако не са достатъчно стимулирани", заяви тя. 

Спомени за Тачър

Тази аргументация звучи като шепот от миналото. Лична отговорност, усърдие, по-ниски данъци, колкото се може по-малко държава: всичко това Великобритания вече го е преживявала при управлението на Маргарет Тачър от 1979 до 1990 година, която приватизираше държавни компании, бореше се срещу профсъюзите и намаляваше данъците.

Това беше политика, насочена към собствениците на жилища и всички, които имаха възможност да си купуват акции, за да подсигурят старините си. Лиз Тръс много иска да бъде сравнявана с Маргарет Тачър: появява се със сходни тоалети и позира от британски танк в Прибалтика - както преди десетилетия самата Тачър в германския Херфорд.

Прилики и разлики

Сваляне на данъците на всяка цена и увеличаване на държавните задължения - тази икономическа политика всъщност изобщо не приляга на Тачър, която водеше политика на ниска задлъжнялост на държавата. 

Свалянето на данъците може да доведе до сериозни проблеми, в това число до социално напрежение. Великобритания върви към рецесия, инфлацията достигна двуцифрено число, много хора не могат вече да плащат сметките си, а тепърва може да става още по-лошо. Ако Тръс бъде принудена да приеме допълнителни мерки, за да облекчи домакинствата, това ще означава нови задължения, които пък на свой ред допълнително ще помпат инфлацията. 

Въпреки това предизборните ѝ обещания се възприемат добре от аудиторията. По думите ѝ много хора във Великобритания не биха работили, ако имат такъв избор, и затова трябва да бъдат накарани да работят. Когато Тръс заявява, че социалните плащания, които в сравнение с например Германия и без това са доста ниски, трябва да бъдат допълнително орязани, аудиторията реагира с бурни ръкопляскания. 

Вярна на стила на Джонсън

По отношение на политиката към мигрантите Тръс подкрепя проължаването на досегашния курс, включително бежанците, прекосяващи Ламанша с лодки, да бъдат изпращани със самолети в Руанда. Лондон иска да ограничи действието на Европейската конвенция за правата на човека, от която обаче страната все още е част. Така Европейският съд вече няма да може да спира екстрадициите от Острова. Великобритания беше един от инициаторите на тази конвенция след Втората световна война. 

Накратко: много от нещата, които сега чуваме от Лиз Тръс, напомнят изцяло на Борис Джонсън. Миналата седмица тя каза в Белфаст, че Джонсън се е представил блестящо като премиер, което беше прието много добре от тамошните консерватори. Тръс настоява, че медиите са виновни за оставката на Джонсън. А парламентарната комисия, която разследва дали Джонсън е излъгал в Долната камара за аферата "Партигейт", трябвало да бъде разпусната. 

През последните няколко седмици стана ясно: Лиз Тръс използва консервативния образ на Маргарет Тачър, но примесен с много повече популизъм. Тази стратегия явно се оказа успешна и ѝ осигури победа над конкурента ѝ Риши Сунак.