Служебната “сглобка” с премиер Димитър Главчев показа малък срок на годност, след като само след седмица работа за смяна са предложени двама министри. Служебният министър-председател предложи депутата от ГЕРБ Даниел Митов за външен министър - на мястото на Стефан Димитров, тъй като седемдневният министър не се оказа на висотата на своето положение.
В същото време предвижданията, че служебен министър на земеделието ще стане шефът на Държавен фонд “Земеделие” Георги Тахов, чието издигане начело на ДФЗ се свързва с президентското обкръжение, са на път да се сбъднат. Не се случи от самото начало, както се очакваше, но скоро ще е факт. Вече е предложен, макар до преди дни Главчев да оценяваше положително работата на настоящия земеделски министър Кирил Вътев, когото запази на поста заедно с други трима от редовния кабинет на ПП-ДБ. Тахов е пример за тройна подкрепа - ГЕРБ го предложи за земеделски министър в договаряния при ротацията кабинет на Мария Габриел, ДПС прозряха качествата му още при кабинета “Орешарски” - и оглави НАП-Пловдив, а президентски кръгове го поставиха на върха на ДФЗ.
Сигналът “Външно” - или "евроатлантизъм" по Радев
Рокадата в МВнР с прононсиран евроатлантик, какъвто е Митов, който е работил за Националния демократичен институт на САЩ и е бил и външен министър в кабинет на ГЕРБ, е сигнал за значими проблеми. В ситуация на високо напрежение в Близкия изток и продължаваща трета година война на Русия в Украйна постът на външния министър, обикновено подценяван в състава на правителството, става особено значим - не само за България, но и за нейните европейски и евроатлантически партньори. Кризисните ситуации следват една след друга и е от значение кой и дали ще вдига телефона си от София.
В прессъобщение на МС, разпратено в 22 часа на 15 април, като мотив за смяната на външния министър бе посочена “необходимостта от навременна и отговорна координация и комуникация между членовете на кабинета, от една страна, както и със съюзниците и партньорите от друга”. Медийно достояние станаха информациите, че министърът заминал за Черна гора и бил неоткриваем - с изключен телефон по време на атаката на Иран срещу Израел, не е участвал в извънредното заседание на МС, а българската позиция за нападението, освен че много закъснява, не е била и съгласувана с никого.
Димитров е назначен за посланик в Черна гора по времето на служебния кабинет на Гълъб Донев, а вчера вицепрезидентът Илияна Йотова го определи като “един от най-добрите български дипломати”. Брат му - дипломатът от кариерата Георги Димитров, осветен като агент на ДС, е бил съветник на президента Георги Първанов (2002-2012 г.) и един от учредителите на партия АБВ, известна с проруския си уклон. Когато през 2014 г. Даниел Митов става външен министър в служебния кабинет на Георги Близнашки, Георги Димитров е освободен от Външно министерство.
Гаранцията - от Бойко Борисов
Изненадващото е защо Димитър Главчев номинира начело на МВнР свързан с президента дипломат, след като ГЕРБ се бориха като лъвове за Външно по време на преговорите за ротацията. Не им отстъпваха и от ПП-ДБ. Сега излиза, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е спасител и гарант за евроатлантизма с предложението си за Даниел Митов, след като публично обяви, че външният министър можел да отстъпи от позициите на България по отношение на Украйна. Това ще е и аргументът на Борисов срещу упреците, че ГЕРБ дърпа конците на служебния кабинет - “кой, ако не ние”. Накратко, няма евроатлантизъм без ГЕРБ. “Ако Главчев не го смени, няма да има никаква подкрепа. Защото той (Димитров, бел.а.) променя доктрината, която имаха Външно, Министерство на отбраната и нашата партия”, каза лидерът на ГЕРБ.
Остава и президентът да подпише указа за Митов, след като го “компенсират” с Тахов.
А радикалната позиция на лидера на ГЕРБ съвпадна с визитата на помощник държавния секретар на САЩ за Европа и Евразия Джеймс О’Брайън, който се срещна и с Борисов, и с други партийни лидери, и участва във Втората конференция на високо равнище, посветена на сигурността в Черно море, в рамките на Международната Кримска платформа. В интервю за БНР американският представител казва, че е в София, за да обсъди “със служебното правителство и необходимите последващи стъпки (относно помощта за Украйна, бел.а.)”, отбелязвайки, че досега България е оказала много важна помощ на Киев, за да се отбранява от незаконната руска агресия.
В пост в социалните мрежи бившият депутат от БСП Георги Кадиев съобщи, че външният министър Стефан Димитров първоначално отказал среща с О’Брайън, а впоследствие - “под натиск” - приел да се срещнат. В същия пост Кадиев казва, че Димитров променил и подготвената си от експерти реч на форума за сигурността в Черно море, изоставяйки “позиции, които министерството защитава от години”.
Кой носи отговорността?
Кой носи отговорността за действията на Външно министерство, което осъществява външната политика на България - онзи ръководител на институция, съгласил се да е премиер, съгласно новите поправки на Конституцията, или президентът, който издава указите за предложения му служебен кабинет? По време на предишните служебни правителства, които избираше Румен Радев, самият той пътуваше до Брюксел, за да представлява България на заседанията на Европейския съвет - с колебливите си и двусмислени позиции относно подкрепата за Украйна. Сега за белгийската столица ще пътува Главчев. Но какво би станало, ако външният министър сподели на форум сходни с тези на президента позиции, кого да виним?
Въпросът за носенето на отговорност за служебния кабинет беше поставен още при обсъждането на промените в основния закон в парламента - дали това е съгласилият се да бъде премиер, или пък президентът, който само подписва указите. За бъдещи проблеми предупреди тогава бившият конституционен съдия проф. Пенчо Пенев, който коментира, че ако президентът е само “регистратор”, няма как да носи политическа отговорност за служебния кабинет.
Не пречи обаче президентските кръгове да кадруват при сглобяването му, а ГЕРБ да се съгласят и също да кадруват. Дори така им е по-изгодно, тъй като снемат отговорността от плещите си и я поставят върху Димитър Главчев - да си носи бремето.
* Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
Припомняме и това интервю от архива на ДВ: