Езикът губи от значението си, твърди Волфганг Фрювалд. Вместо да четем днес ние все повече гледаме телевизия или играем на компютърни игри. Вместо да пишем писма ние изпращаме СМС-и или използваме за това социални платформи като Туитър. Филмите, които гледаме, са дублирани на родния език.

Това има фатални последици: изследвания сочат, че децата в скандинавските страни или в Холандия, където филмите вървят в оригинален тон и със субтитри, четат и говорят по-добре английски отколкото връстниците им в Германия, където чуждите филми се дублират на немски. В същото време нараства значението на английския език, който отдавна се е превърнал в световен език. Важното уточнение, което прави Фрювалд, е че т.нар. "броукън инглиш", който се говори на конгреси и на големи международни летища, има толкова общо с езика на Шекспир и Хемингуей колкото общи помежду си са един СМС и един кратък разказ.

Човекът - говорещо животно

Още древният философ Аристотел е определил човека като животно, надарено с език. А в теорията на еволюцията езикът е бил индикатор за очовечаването. Има се предвид по-скоро говоримия език, който се характеризира още с мелодия, мимика и жестове. В действителност тези три невербални елемента предават по-голямата част от информациите.

В един разговор например едва седем процента от всички информации се предават чрез съдържанието и значението на думите. В същото време на мелодиката се падат 38 процента от информациите и цели 55 процента на мимиката и жестовете. Ако вземем предвид това ще се окаже, че информационната стойност на един СМС е обидно ниска. Въпреки това по официални данни през 2007 година само в Германия са били разпратени повече от 22 млрд. кратки съобщения СМС, а тенденцията е към покачване.

Езикът е сътворил света

Книгата на Волфганг Фрювалд е разделена на три глави: Първата е озаглавена "Езикова критика, сатира и полемика" и съдържа есета за френските или английските езикови модни течения, както и за немския език като език на науката. Във втората част "Оратори, разказвачи, читатели" авторът предлага есета за писателя Йохан-Кристоф Готшед, изследователя Александър фон Хумболт и за авантюрата, наречена четене. В третия си раздел "Литературен език" книгата се занимава с Шилер и Айхендорф.

"От колко говорен език се нуждаем" е четиво, интересно не само за германистите. То е приятна покана към всички нас да предпочетем една вечер на приказки сред приятели отколкото да изпратим поредния безличен СМС.