През 1934 г. група момичета полагат тържествена клетва за вярност в Улм, Германия. Сред тях е и 13-годишната Софи Шол. Заедно с останалите, тя е приета в създадения от нацистите Съюз на германските девойки - младежка организация в състава на Хитлерюгенд.

Този факт често се привежда в подкрепа на тезата, че Софи Шол, която по-късно става активен член на нелегалната група за съпротива срещу нацистката диктатура "Бялата роза" (Weiße Rose), първоначално навярно е хранела симпатии към режима на Хитлер. Теологът и историк Роберт Цоске разказва в книгата си за Софи Шол за дългия и често болезнен процес в развитието на личността ѝ.

Контролът над младите

Софи Шол е родена на 9 май 1921 г. във Форхтенберг. Семейството по-късно се премества в Улм, където баща ѝ работи като данъчен съветник. Тя израства с четирима братя и сестри в либерално семейство, в което религията е играела сериозна роля. Родителите ѝ са били критично настроени към националсоциалистическата идеология и са били недоволни от това, че децата им говорят с ентусиазъм за младежката организация на нацистите.

Много деца и младежи не са били наясно с истинския характер на „Хитлерюгенд“ и режима. Харесвали са атмосферата на колективизъм, общите занимания и походите сред природата, както и представите, че могат да служат на родината си. Но в младежките организации по онова време не е имало никаква свобода. Налагани са били желязна дисциплина и абсолютно послушание. Постоянно се е изтъквала „германската изключителност“, водела се е активна антисемитска пропаганда и се е утвърждавал култ към Хитлер.

Младежка съпротива срещу нацизма

Националсоциалистите установяват свой контрол над децата и тийнейджърите, като разпускат съществуващите младежки организации и създават на тяхно място свои. Малко след идването на Хитлер на власт, режимът принуждава всички деца и младежи да членуват в Хитлерюгенд. Към несъгласните с режима мерките са били жестоки, включително и затвор. Младежката съпротива срещу нацистката диктатура по онова време се формира главно в средите на някои църковни и политически групи. В средите на университетската младеж обаче не е имало значими прояви на съпротива. Мюнхенската съпротивителна група "Бялата роза", в която членува и Софи Шол, е била едно от малкото изключения. "Ние няма да мълчим! Ние сме вашата съвест", се казва в позивите на групата.

Как Софи Шол става безкомпромисен враг на нацизма? Сериозно влияние оказали писмата на нейния приятел Фриц Хартангел, който за няколко месеца бил на Източния фронт като лекар. В тях той описвал в детайли ужасната действителност на място. Ключовият момент във формирането на новите възгледи на Софи Шол вероятно е настъпил с ареста на баща ѝ, който бил хвърлен в затвора, защото се изказал отрицателно за Хитлер пред свой колега. Пропагандираният образ на режима сериозно започва да се пропуква в съзнанието на младото момиче, включително и от новините за репресии срещу евреи, за масовото ограничаване на права и свободи.

"По-добре непоносима болка, отколкото безчувствено съществуване. По-добре изгаряща жажда - предпочитам да се моля за болка, болка, болка, отколкото да чувствам празнота... Бунтувам се срещу това", пише Софи Шол в своя дневник на 29 юни 1942 година.

"Бялата роза" в битка срещу режима

Няколко месеца по-рано тя постъпва във Факултета по биология и философия на Мюнхенския университет, където по-големият ѝ брат Ханс учи медицина. Заедно с приятелите си Александър Шморел, Кристоф Пробст и Вили Граф, той създава ядрото на нелегалната съпротивителна група "Бялата роза". Студентите, подкрепени от един университетски преподавател, пишат и разпространяват листовки, призоваващи за борба срещу нацисткия режим и срещу официалната пропаганда.

Първите четири листовки на "Бялата роза" са напечатани между 27 юни и 12 юли 1942 година. Софи не участва написването им, защото се присъединява към групата малко по-късно. В едно писмо до своите родители, тя признава: "Готова съм на всичко". А биографичната книга "Някой трябваше да започне" цитира думите ѝ: "Ако Хитлер влезеше сега, и аз имах пистолет, бих го застреляла."

След битката при Сталинград, "Бялата роза" започва да разпространява призиви за бунт. В началото на февруари 1943 г. те започват да пишат по стените на университета и лозунги като "Долу Хитлер" и "Свобода".

Живот и смърт за една различна Германия

На 18 февруари 1943 г. Софи и Ханс Шол внасят в Мюнхенския университет куфар с позиви на "Бялата роза". Те успели да разнесат из залите на университета около 1700 бройки, съдържащи следния призив: "Не вярвайте на националсоциалистическата пропаганда, която ви кара да треперите пред болшевизма! (...) С помощта на разумен социализъм работническата класа трябва да се освободи от състоянието на най-дълбоко робство, в което се намира."

Гестапо обаче бързо установява кои са бунтарите. Всичките девет членове на групата са арестувани, а седем са и екзекутирани. На 22 февруари 1943 година Софи и брат ѝ Ханс са осъдени на смърт и гилотинирани още същата вечер.

"Толкова прекрасен слънчев ден, а аз трябва да си ида. Но колко ли хора още умират днес по бойните полета - толкова млади, пълни с надежди хора... Ето я ползата от моята смърт – хиляди хора вече са били разтърсени от нашите действия." Това са били последните думи на 21-годишната Софи Шол, както свидетелства Елзе Гебел, която се е намирала в една и съща килия с нея.